лонът ми лъщеше от заседания като тиган на месечина, а ревматизмът ми, придобит от постоянното седене в разни президиуми, ме пощракваше. Хр. Пелитев, ХО, 132. На хоризонта на турската журналистика са е появила още една пачавра, която са нарича „Слънце“ и която действително свети като тиган на месечина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 351. 2. Ирон. Много съм чист, измит, лъскав; блестя. (Казва се за човек, който обикн. не е особено чист и спретнат). На едно слънце сме яли, на една месечина спали. Диал. Ирон. Не сме никак близки, не сме никакви роднини. На месечина, ще видя (ще получа) нещо. Разг. Ирон. Никога (не ще видя). — Отидеш ли в гората, ни хляб, ни сол ще ти дам, а вино ще видиш на месечина. Ст. Загорчинов, ДП, 113. Отива / отиде по месечината нещо. Разг. Напразно, напусто, нахалос. Това било жално според тях,..; а нам е дваж по-жално за последните, че гласът им отива по месечината. 3. Стоянов, ХБ, 16. Свалям / сваля месечина. Разг. Извършвам много тежка, непосилна физическа работа. — Да се работи през зимата тук, значи да се сваля месечина! Ст. Станчев, HP, 55. Свалям / сваля месечината <от небето някому. Разг. Говоря някому смайващи неща, хваля се или давам големи обещания на някого. Когато между нас са появи нова идея, то ние сме готови да свалим месечината от небето, готови сме да жертвуваме, да подписваме големи суми, да говооим големи думи, но щом работата дойде до пари или щом поотстине малко нашия горещ патриотизъм, то нас не търсете повече. СбПер п, 162. Суша сливи на месечина. Разг. Не разбирам, не знам елементарни неща. Той си е губил времето да слуша лекциите на тия мъдреци [професорите], които сушат сливи на месечина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 229. Хваща ме / хване ме месечината. Диал. Прихваща ме, разбеснявам се. — Първица ли идете в балкана, та не му знаете, кога го хваищ месечината? Ив. Вазов, Съч. XXII, 206. Хващам / хвана месечината за опашката. Разг. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е въз-гордял от въображаеми успехи). Кръстьо смяташе, че се събират на приказки,.., но него не го поканиха. Докривя му. Хлапетии. Смятат, че са хванали месечината за опашката.. А може би решават нещо, което външен човек не трябва да знае? Г. Ка-раславов, ОХ III, 71.
— Друга (диал.) форма: м 6 с ч й н а.
МЕСЕЧИНА2 ж. Остар. Заплащане за един месец. — Вас ви е лесно, на чиновниците — .. — Скръц, скръц с перото и накрая ви начетат месечината. Ил. Волен, МДС, 76. Дядо Йосиф и архимандрит Макарий били лошо приети в българската църква..; поп Тодор стои за месечината, която тук се плаща редовно. Т. Жечев, БВ, 202. Вярвате ли вий, че при големите си месечини за свой джеб нашите граждане еще не са въоръжили сто момчета за помощ на отечеството? АНГ I, 720. Чл. 488.. Ако са е условил месечен наем, заплаща се цялата условена месечина, ако и да е месецът по-малък от тридесет дена. ДЗОИ III (превод), 115.
— Други (диал.) форми: м 6 с ч й н а.
МЕСЕЧИНА3 ж. Диал. Менструация; месец1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕСЕЧЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който се отнася до месечина1. „Нищо няма“, повтори той гласно, сякаш искаше да успокои коня и нагази в ме-сечинната пъртина. Ст. Загорчинов, ДП, 312. Еднож месечината се подголемила пред сънцето и му се пофалила, оти нейзи-ната светлина била по-голема от .. негоя-та,.. Сънцето се гибнало от месечинните фалби, се налютило. СбКШ, 12.
МЕСЕЧЙНКА ж. 1. Умал. от месечина1. Месечинката се беше навалила към запад и още малко искаше, доде зайде. Т. Влайков, Съч. III, 243. Детето мълкнало и тя го оставила да поприпка по месечинка, догде заспи. Христом. КМ II, 186. Темно, брате, темно, ете, /като в катраница, /нито месечинка свети, / ни ясна Звездица! Елин Пелин, Худ. С I,
121. Месечинко-виторожко, / като светиш нависоко, / не гледаш ли надалеко, / не видиш ли нашироко? Л. Каравелов, Съч. 1,64. Слънце зайде, зайде, дойде. / Месечинка рог подаде. Нар. пес., СбВСт, 300.
2. Диал. Бяло петно на челото на животно. Джевдет си беше направил нови дрехи, угоил бе черния ат с белите крака и с месечинката на челото. Ц. Гинчев, ГК, 365.
— Друга (диал.) форма: м&счйнка.
МЕСЕЧКО, мн. няма, м. Нар.-поет. Умал. галъов. от месец2, обикн. като одухотворен образ или в обръщение. Месечко не сварил даже дваж да се прекръсти и се мушнал бърже в облаците гъсти. А. Раз-цветников, ОНН, 21. Сърповиден месечко застана на отворения прозорец, напълни със сребърни нишки стаята. Ст. Мокрев, ЗИ, 57. Нея вечер излезе майка му с пълно ведро мляко из кошарата и се спре на вратника отпре-де му; — Стига, Косьо, стига свири... И месечко ще изгрей, не е на добро. П. Тодоров, И I,
17. Ясният дядо Месечко осветляваше и най-тъмните кьошета между бориките, под които вървяхме. 3. Стоянов, ЗБВ I, 312. Огрей ми, огрей, месечко, / през тази гора зелена. Нар. пес., СбНУ X, 23.
МЕСЕЧНИК, мн. -ци, м. Периодическо издание, обикн. списание, бюлетин, което излиза един път всеки месец; ежемесечник. Спомена ми да дам нещо за списанието му „Летописи“. Обещах. Но тоя месечник толкова не ми харесваше, че не се наканих да изпълня обещанието си. К. Христов, СбЦГМГ, 276.
