един скромен месечен доход.., ми заяви. : „Вижте, аз съм по-беден . . и от последния български работник“. Б. Шивачев, Съч. I, 18. На първо време Хитов отклонява предложението на сърбите да му предвидят месечна издръжка. Ив. Унджиев, BЛ, 82. Чл. 488.. Ако са е условил месечен наем, затиица са цялата условена месечина, ако и да е месецът по-малък от тридесет дена. ДЗОИIII (прево-д), 115. Средна месечна температура.
2. Който трае един месец. Месечният отпуск изтече неусетно. М. Марчевски, П, 107. На този площад е останал и германският танк, който преди пет години е бал пленен от въоръжените борци в близо месечните боеве за Тирана. Н. Фурнаджиев, МП, 113.
3. Който се осъществява, става, издава и др. всеки месец; ежемесечен. — Кой ще ми плати месечните вноски за къщата. за колата, за мебелите? Ал. Бабек, МЕ, 235. Месечните списания не са книги, а прегледи, в които най-вече съвременността намира израз за своите общокултурнилшпературни и обществени интереси. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (2), 243-244. Месечно чистене на къищта. // Който се произвежда, получава в границите на един месец. Месечен добив на въ-глшца. Месечно производство.
4. С който се приключва един работен, учебен и др. месец. — Трябва да взема най-новите данни и да ги включа в месечния отчет. М. Марчевски, ТС, 66. В края на всеки месец ице ся прави месечна равносметка, нази-ваема биланц. С. Попов и др., ТБП, 13. Месечните бележки през годината отговарят на учениците през изпитанието .. с явни свидетели. Ст. Попов, У, 1871, бр. 17,269-270.
МЕСЕЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до месец2; лунен. През белезнявото було на небето месечният мътен кръг се показа премрежен и слабо освети с лучиста дрезгавина заспалия град. Ив. Вазов, Съч. XIV, 180. И цяла нощ като теглиха гребла на месечната светлина, за велика тяхна радост на заранта на следую-щий ден стигнаха на запад но то крайбрежие на Испанъола. П. Кисимов, ОА I (превод), 157. И тихо пак. С посърнали листи / гората тъмно шепне, и сребристи / на месечния блясък тръпнат те. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 47. Месечни лъчи.
2. Рядко. За нощ — в който има, свети месец2; лунен. В тиха месечна нощ неприятелят крадешком се вмъкнал в Капитолия. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 289.
О Месечно затмение (помрачение). Остар. Лунно затъмнение. Слънчовото и месечното помрачение стават тогава, когато слънцето, земята и месечината се докара да дойдат едно срещу друго на права чър-та. К. Смирнов, 3, 15. В 1876 година ще са случат две слънчови и две месечни затме-ния. Лет., 1876, IV.
-МЕСЕЧЕН. Втора съставна част на
сложни прилагателни със значение: 1. Който трае толкова месеца, колкото се посочват от първата съставна част, напр.: едномесечен, петмесечен, шестмесечен и под.
2. Който става, извършва се в период от толкова месеца, колкото се посочват от първата съставна част, напр.: ежемесечен, тримесечен, шестме-с е ч е н.
3. Който е на възраст от толкова месеца, колкото са Посочени от първата съставна част, напр.: двумесечен, деветмесечен и под.
МЕСЕЧИНА1 ж. Разг. 1. Месец2, луна. Настъпваше тържествен час в тая лятна нощ — месечината изгряваше. Д. Талев, СК, 93. Нощта е озарена от много едри звезди, тънкорога месечина и огньове по белянките. А. Каралийчев, С, 297. Месечината едвам осветляваше най-високото място на тия урви. Ив. Вазов, СбНУ I, 72. Слънцето зайде. Нощ настана. Грейна пъл-на месечина. Ем. Станев, ГЧ, 16. Огреала месечина. /.. /Низ облаци оро гледа, /.., /чийо оро най-убаво. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 560. Да го не виде ни сънце, ни месечина. Клетва. СбНУ VI, 208. • Прен. Нар.-поет. За много красива мома. Мерудо, Мерудо, ясна месечино! / Не стой спроти мене, изгореф за тебе. Нар. пес., СбБрМ, 421. Марло ле, месечино ле, / лепо да грееш вечера. Нар. пес., СбНУ VI, 8.
2. Обикн. с предл. н а, п о, членувано и не-членувано. Лунна светлина. Посрещна го Матея и не малко се зачуди, когато видя на месечината лицето на баща си и разбра, че си иде весел. И. Йовков, ВАХ, 38-39. Тази вечер работихме на месечина. Пред фаровете на комбайна вървяхме тримата: аз, Маджуна и дядо Танас. П. Ангелов, Ж, 94. И да знаете как леко и как весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад, на месечина! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. След четири часа усилен ход по месечина,.., той видя от една чука някои светлини на Търново. Ив. Вазов, Съч. XIV, 75.
3. Остар. Спътник на планета. Владеюща-та годишна планета е Марс,.. Той няма никакви месечини. Лет., 1876, IV.
О Нова (млада) месечина. Диал. Луна в началото на първа четвърт; новолуние. Ниско на потъмнелия хоризонт на югозапад някак неочаквано се показа сърпът на новата месечина. Д. Талев, С И, 275. Разказва баба Ана и за билките:..; свекървиното око да се топи на млада месечина. М. Георгиев, Избр. разк., 91.
> Виждам / видя дявола на месечина. Диал.
1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности или неприятности. 2. Само в се., обикн. в бъд. вр. във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). Като тиган на месечина, светя (блестя, лъщя, лъснал съм се, белея се). Разг. 1. Много силно (светя). Отзад панта
