Астр. XI кл, 1964, 38. Интервалът време между две съседни новолуния се нарича си-нодичен месец. Той е равен на 29 1/2 денонощия. П. Николов и др., СС, 31. Малкият месец (съкр. Малкият). Диал. Месец февруари. Никулденски<ят> месец. Диал. Месец декември (когато е празникът Никулден). Петковденски месец. Диал. Месец октомври (когато е празникът Петковден). Петровски месец. Диал. 1. Месец юни. 2. Месец юли (когато е празникът Петровден). Руен месец. Старин. Месец септември. Болярите идваха само лятно време — през руен месец, и то доста рядко. А. Дончев, СВС, 79. Русалски месец. Диал. Месец юни. Спа-совски<ят> месец (съкр. Спасовският). Диал. Месец май (когато е празникът Спасовден). Тревен месец. Старин. Месец май. Хубави билки растат през май, затуй му викат тревен месец. А. Дончев, СВС, 121. Червени<ят> месец. Диал. Месец юли.
> Меден месец. Разг.\ Медов<и> (медовит) месец. Диал. 1. Първият месец от брака. Меденият месец на Лилито и Иван мина, кажи-речи, по време на матурата,.. Младоженците съчетаха приятното с полезното. К. Калчев, СР, 158. Няма никак да ни учуди новината, че горещата любов е изгаснала още в медовия месец. Пряп., 1903, бр. 13, 1 .В първия медови месец наш Минъо,.., играел с булката на криеница. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23. — Такъв живот е райски и небесен! Този живот хората наричат медовит месец на женението. Ст. Ботьов, К (превод), 61.2. С несъгл. опред. Най-добър период от някаква дейност. Ала очакванията за нови отношения между балканските народи не можаха да се осъществят. Меденият месец на турско-българското правителство продължи около една година. К. Константинов, ППГ, 115. Кехайов дълго бе гонил самостоятелна служба, която да му развърже ръцете. Макар че замени Керанов с горчивина, подкара своя меден месец на управник. Д. Вълев, Ж, 142. Свалям ме-сец<а> някому. Диал. Говоря някому смайващи неща, хваля се много или давам големи обещания на някого. Тринадесет месеца, терсене година. Разг. За много опак човек, с който не можеш да се разбереш, комуто не можеш да угодиш и под.
МЕСЕЦ2, мн. няма, зват. (диал.) месече, м. Луна, месечина. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Месецът беше изгрял напълно, но тънкият му сърп стоеше рще ниско, медночервен и без блясък. Й. Йовков, Разк. II, 65. Слънцето, месецът и звездите, които гледаме на небето, казуват ся небесни тела. П. Р. Славейков, ПЧ, 3. Нощта, която настъпи после, беше тъмна, нямаше ни месец, ни звезди. С. Стратиев, СВМ, 8. Потънал е светът в дълбок и морен сън, / в таз дивна майска нощ, в която месец лей / омая празнична над златокъдри феи. В. Марковски, СМ, 61. Над селата и полята / пълен месец бе изгрял. Н. Фурнаджиев, ВД, 66.
О Нов (млад) месец. Диал. Луна в началотб на първа четвърт; новолуние. Ниско над хоризонта,.., светеше слабо новият месец, обърнат надолу и тънък като сърп. Й. Йовков, ЧКГ, 202. Настанала бе нощ, младият месец бе извил остри рога на студеното зимно небе. Д. Талев, ЖС, 12. На нов месец не се сеят фидани или друга сеитба, защото само цъфтели, а не завръзвали плод. СбНУ VI, 92.
МЕСЕЦОСЛОВ м. 1. Църк. Богослужебна книга, която съдържа календар с означение на почитаните на всяка дата светци, както и молитви и четива за разни празници. В месецослова до латинското наименование на всякой месец, отляво в скобите, е наименованието му по блъгарски. Лет., 1869, 13. Те [ръкописите] имат повечето църковен характер: евангелия, псалтири, месецослови, жития и др. В. Бешевлиев, Пр, 1952, кн. 6, 40. В него [служебника] ся излагат месецослов с прокимени. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 32.
2. Остар. Календар; месецословец. Този месецослов [на европейците] се зове Нов (или Григориански) месецослов, а нашият пък — Ветъх (или Юлиански) месецослов. М 1857, 8. // Книга, в която освен календар има и забавни или поучителни текстове и под. Кратък месецослов за 1871" от П. Р. Славейков.
МЕСЕЦОСЛОВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Календар; месецослов. Месецословецът на европейците е същи като нашия, освен това, дето те четат 12 дни напред от нас. М, 1857, 8.
МЕСЕЧАР1 м. Остар. Работник, който се наема за временна работа и взема възнаграждение на месец. Месечарите — това са 6 мъже и 2 жени, мъжете работят по 2-3 часа на ден повече, също и празник най-малко до обед. Раб., 1932, бр. 19, 1.
МЕСЕЧАР2 м. Диал. Лунатик.
МЕСЕЧАРКА ж. Диал. Лунатичка. — Видели ли сте как ходят месечарките у потайна доба? Огрее ли ги месечина, а они,.. — тръгнат, та по стрехите на къщите! М. Георгиев, Избр. разк., 68-69.
МЕСЕЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от месечар{-Но не бе в състояние [стачката] да изравни служебното положение и да създаде едно по-справедливо и по-правил-но заплаьцане, от което се породи месечарски-ят въпрос. Борба, 1919-1920, кн. 1,27.
МЕСЕЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до срок от един месецх. Миналата година тя учителству-ваше в едно далечно село, къде Черното море чак. Цялата месечна заплата й не стигаше за път по железницата. Елин Пелин, Съч. IV, 159. Този господин, който има
