М. Грубешлиева, ПП, 215-216. По-добре за един ден петел, а не кокошка за месец. По-гов., П. Р. Славейков, БП И, 58. • В съчет. обикн. с числ. и същ. време, път, дни. Разг. Мярка за определяне времетраенето на нещо в период от около 30 денонощия. По-рано овцете намаляваха от вълците, сега започнаха да минават в турски ръце. В месец време всяка къща в Топола плати данък на насилниците и крадците. К. Петка-нов, X, 92. — Не искаш ли да си отидеш там? — Ех, искам.. Но много е далеч,.. Шест месеца път. Й. Йовков, Разк. II, 9. И като ся лишавахме от добър градский доктор, наговорили ся бяхме преди месец дни,.., да ценим,.., такъв един изкусен доктор. ЦВ, 1857, бр. 328, 125. В месец време разбиха са тези въстаници. НБ, 1876, бр. 42, 163. • В съчет.: месец — два. За означаване на приблизителен период от време, който трае в границите на посочения от числителното брой, между 30 и 60 денонощия. Ние прекратихме пътуванията си с дяда Гена и месец-два по-късно се научихме, це Qарандовица умряла съвсем неочаквано. Й. Йовков, ВАХ, 27-28. Колко авгиеви обори има да се чистят! Те не могат да се изчистят за месец-два. Г. Димитров, Съч. III, 181. Сега теренът, определен за бъдещия комплекс, е покрит със сняг.. След месец-два тук ще дойдат строителните работници. РД, 1961, бр. 44, 2.
3. Със съгл. и несъгл. опред. Такъв предварително уточнен период от време, през който се извършват определени мероприятия, обикн. някаква стопанска или културна дейност. Месецът на изобразителното изкуство приключи. А Месец на гората. А Месец на борбата против тютюнопушенето.
4. С числ. или колич. местоим. При определяне на точна възраст, обикн. на дете в първите му години. — Той е още много мъничък — два месеца няма. Елин Пелин, Съч. I, 168. Ние имаме четири деца. Най-голямото е на осем години, а най-малкото — на единадесет месеца. Св. Минков, ДА, 42. Той беше човек на четирийсет и девет години и два месеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Детенце на три месеца / никому нищо не казва, / ала тогива продума. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49. На колко месеца е бебето?
5. С числ. Период от време, който е част от протичането на нещо или на някаква дейност. Тя почака вече с неудържимо нетърпение да навлезе във втор свой месец и едва след това му призна, че е бременна. Д. Талев, ПК, 751. На три месеца йоще младо даскалче бях. Г, 1863, бр. 1, 8. Роди през седмия месец.
6. Разг. Обикн. сгл. правя, струвам и числ. Помен за покойник толкова време след датата на смъртта му, разпределено на периоди от по 30-31 дни, колкото се уточнява от числителното (3, 6 или 9). Не бяха сторили и три месеца на хаджи Вълка, когато се помина и Ганаилина мъж, Радул. Й.
Йовков, СЛ, 71-72. Другата седмица ще се съберем да направим шест месеца на баба.
7. Диал. Менструация; месечина3. Която жена не ражда и иска да роди, ще стане преди изгрев, ще отиде и ще се измие на Самодивското кладенче.. Ще чака да минат от тоя ден четиридесет дни, да мине и отмине месецът й. Д. Талев, ПК, 175-176. — Месецът й не иде., сума време го чака.. Четири дечица има вече, защо й е още едно? Г. Караславов, Избр. съч. II, 112.
О Архангеловски<ят> месец. Диал. Месец ноември (когато е празникът Архангелов-ден). Богородичен (Богородичният) месец.
Диал. Месец август (когато е празникът Голяма Богородица). Гергьовски месец (съкр. Гергьовският). Диал. Месец април (когато е празникът Гергьовден). Големи<ят> месец (съкр. Големият). Диал. Месец януари. Ди-митровски<ят> месец. Диал. Месец октомври (когато е празникът Димитровден). Ер-мински<ят> месец (съкр. Ерминският). Диал. Месец май (когато се чествува Св. апостол Ермий, Еремия). Зарев месец. Старин. Месец август. Болярите идваха само лятно време — през зарев месец . . и то доста рядко. А. Дончев, СВС, 79. Звезден (сидери-чен) месец. Астрон. Период на една пълна обиколка на Луната около Земята по небесната сфера до заемане на първоначалното й положение спрямо звездите, траещ 27 дена 7 ч. 43 мин. и 11 сек. Това пълно обикаляне на Луната по небесната сфера спрямо звездите нарекохме звезден (сидеричен) месец. Астр. XI кл, 1964, 63. Тя [Луната] се връща на предишното си място между звездите след 271/3 денонощия. Този интервал се нарича звезден или сидеричен месец. Н. Николов и др., СС, 29. Илински<ят> месец. Диал. Месец юли (когато е празникът Илинден). Костадински<ят> месец (съкр. Костадинс-кият). Диал. Месец май (когато се чествуват Св. Св. Константин и Елена). Кратун месец. Диал. Месец октомври (време, в което се претака виното). Армано на виното йе кратун месец. СбНУ XI, 153. Лунарен месец. Мед. Звезден месец (от около 28 дена), с оглед на който се изчислява времетраенето на бременността. Бременността трае 10 лу-нарни (по 28 дни) месеца или 40 седмици, след което настъпва раждането. Н. Ман-чева, ЛФ, 297. Приблизителната дължина на плода до 5-ия лунарен месец е равна на толкова см, на колкото месеца е бременността, повдигната на квадрат. К. Рашков и др., ДБ, 11. Лунен (синодичен) месец. Астрон. Период от една обиколка на Луната около Земята с оглед на Слънцето, през който става пълна смяна на нейните фази, траещ 29 дена 12 ч. 44 мин. и 2,8 сек. Денонощията и лунните месеци са несъизмери-ми с продължителността на годината. Тази е причината да не може да се установи такъв календар, който да се съгласува напълно с движенията на Земята или Луната.
