хамесеняк. Кр. Григоров, ТГ, 10.
МЕСЕР м. Воен. Разг. Месершмит.
— Месери от изток! Внимание! Месери! — прозвуча гласът.. Спомените изведнъж се стопиха,., остана едно — летецът-изтре-бител. П. Бобев, К, 91-92.
МЕСЕРШМИТ м. Воен. Вид военен немски самолет-изтребител. Съветските войни се оказали още по-находчиви през Великата отечествена война. Те приучили своите гълъби да унищожават немските месеришити с взрив. Ст. Дончев, ПНД, 21. След пет минути няколко месеришити прекосиха с бързината на метеори синьото небе. Д. Димов, Т, 373.
— Нем. Messerschmied от собств. — Друга форма: м t с е р ш м и д.
МЕСЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек, животно или част от тяло на човек или животно — който е едър, с повече месо; ме-снат, пълен. Кметът през целия ден тичаше насам-натам с кърпа около врата и вал-честото му месесто лице се друсаше, потънало в пот. М. Кремен, СС, 25. Майорът бе около 45-годишен, висок, мършав, но с месест, в двойни размери нос. Ст. Дичев, ЗС I, 560. Старата чифликчийка е тежка и месеста, едва се движи на болнита си крака. М. Вълев, ПСС, 31. Месест врат. Месести пръсти. Месеста брадичка.
2. За части и плодове на растения — който е едър, сочен, с много месо; месест. Поп Антония си представи червените месести чушки, полени с дървено масло. Т. Харманджиев, КЕД, 57. Растението има два вида листа: едните са овални, плоски и месести, а другите са видоизменени в делвички. Сг. Драганов, ФБР, 17. Из напечената от слънцето земя бяха наболи месести стръкове от лалета и божур, още нецъфнали. Й. Йовков, ЖС, 17. Месест плод. Месести корени.
3. Спец. Който се отнася до месо, свързан е с месо и под. При редица мускули обаче не се наблюдава сухожилно начало, .. Когато то липсва, говори се за месесто начало на дадения мускул. А. Гюровски, A4, \5\.Хе-матитът .. представлява кристално вещество със стоманеночерен цвят. Землес-тите форми,.., имат червен цвят с различни нюанси: месест (,fxeMamoc,t — кървав), малинов. Н. Преславски и др., НПБ, 119.
МЕСЕСТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на месест. Неговата [на зеления фасул] месестост, крехкост и отлични вкусови качества го правят много ценен сорт за консервиране. П. Даскалов и др., ТК, 58.
МЕСЕЦ1, мн. -и, след числ. -а, м. 1. Период, обикн. от 30 или 31 денонощия, който е 1/12 част от годината и се определя от обиколката на Луната около Земята; календарен месец. Периодът на обиколката на Луната около Земята ние наричаме месец. Астр. XI кл, 1964, 50. 1 месец съдържа 30 или 31 денонощия, а месец февруари съдържа 28 или 29 денонощия според това дали годината е обикновена или високосна. Аритм. V кл, 15. Имената на месеците,.., са римски. Старите римляни бяха дали имената на боговете си на всички месеци. Ч, 1875, бр. 11, 526. — На края на месеца аз плащам — каза Марко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. Аз останах възхитен от природните хубости на Искърския проход.. Аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът през пролетните и летни месеци. Ал. Константинов, Съч. I,
218. Любих либе три години, / три години, шест месеца. / Дойде време да се вземем, / легна любе, разболе се. Нар. пес., СбВСтТ, 686. По-млого са месеците от годините. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 65. Годината има 12 месеца. А Топъл месец. • С при-лож. Такъв период от време с точно определено име и поредно място между останалите дванадесет. Такива бързи атмосферни промени са свойствени само на месец май. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Млад месец юни, / хубав и личен, / с огнен кон дойде / весел, обичен, / с ружа накичен. Елин Пелин, ПБ, 58. През месец януари има много празници. • С предл. в (членувано и нечленувано) и н а (нечленувано). За означение на същия период от време, по отношение на който се определя количеството на нещо. Последната година баща му едва успяваше да му изпраща от село по стотина-двеста лева на месец. М. Грубешлиева, ПП, 200. — Аз в месеца свалям един милион пъти шапката. Ив. Вазов, Съч. IX, 62. Ще почнем редовно да издаваме по една книжчица поне два пъти в месеца. СбПер.п., 54. На, измислил ли е той / нещо по-непостижимо, / .., / тъй например, да се взима / в месец два пъти заплата?/ Хр. Смирненски, Съч. II, 89. Момче невеста фалеше, / имам невеста работна, / на ден си нишка тегнеше, /..,/ и во месецот пасменце. Нар. пес., СбБрМ, 372. // Само мн. Понякога с предл. о т, с. Доста дълъг период от време, но по-малък от една година. Месеци наред не беше капнало капка дъжд. Й. Йовков, СЛ, 165. Тя изглеждаше така съкрушена, че не се погрижваше даже за внучето си — парцаливо, неумито от месеци, винаги глад но. П. Вежинов, НС, 10. Сашо прекарваше с месеци по санаториумите. Б. Райнов, ТП, 44. Пет-шест дена откак съм напуснал София, а ми се струваше, че месеци са изминали. Йв. Вазов, ПЕМ, 79.
2. Период от 30 денонощия, смятан от определен ден. След тая случка двете етърви не си проговориха нито думица цял месец. Елин Пелин, Съч III, 15. — Беше нещо месец преди Коледа, закарах дърва в града. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 58. От няколко месеца насам,.., забелязваше се някакво кипе-ние на духовете. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Заведе я на ресторант, след това се разхождаха под ръка в Борисовата градина, както в първите месеци на женитбата им.
