готвеше си. Ил. Волен, МДС, 226. А в Самоков на той ден [Благовещение] малките моми тога за първ път месват кравайчета сладки с мед или с шекер. СбНУКШ ч. III, 168. Нящо ми, майко, омръзна / солдатин либе да либя, .. / .. / тлъсти баници да мес-вам,.., / ситни чорапе да нося. Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. месвам се страд.
МЕСВАНЕ Диал. Отгл. същ. от месвам и от месвам се; месене.
МЕСЕМВРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от Месемврия (сега Несебър, град на южното крайбрежие на Черно море). Ме-семврийски църкви.
— Друга форма: месембри`йски.
МЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който е направен, приготвен от месо или с месо. Винаги изпитваше охота към месното ядене, държеше на трапезата му да има риба и пилета. А. Гуляшки, ЗВ, 92. Сега [язовецът] изпитваше необикновен апетит към растителна храна и я предпочиташе пред месната. Ем. Станев, ЯГ, 82. Месният сок, който остава в тавата при печене на месо и птици, се използува непосредствено като сос към печеното или се прибавя в сосовете, приготвени от месен бульон. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 157. Месен пастет. Месна консерва. Месни произведения. Н Рядко. Който е съставен от месо. Между вашите пет пръста има един,.., който са намира малко настрани.. На тези две кокалчета, покрити с малко месна обвивка, человекът е от малко задължен. Д. Блъсков, (превод), У, 1871, бр. 18, 265.
2. Който се отнася до получаване, обработване на месо и под. Нам са познати следните типове кокошки:.. яйценосен, месен, общоизползу-вателен и декоративен. Сг. Дончев, ПНД,
11. Тази година месната кампания ще бъде доста усилена. Предстои да се изнесат 350 тона зелеви сърми с месо. ВН, 1959, бр. 2544,
2. Месна порода животни. Месна промишленост. Месно животновъдство.
О Месна муха. Месарка2 (във 2 знач.). Една месна муха за едно лято снася повече от 10 000 яйчица. ПН, 1935, кн. 8-9, 138. Месни (месно) заговезни (съкр. заговезни); месно заговяване. Разг.; Месни поклади (съкр. поклади). Диал. Народен празник в неделния ден преди Сирни заговезни, на който по християнския църковен обичай се яде за последен път месо преди велики пости. А като направиха годината на Цонка, на самото месно заговяване стана и сватбата. Т. Влайков, Съч. II, 259. А мисирката ще да му дотрябва за месно заговяване. Л. Кара-велов, Съч. II, 23. Когато настъпят месни поклади, всяка домакиня е занята от заран до вечер да готви сякакви месни гозби, защото от понеделник нататък вече месо не се яде. СбНУ XLII, 122.
МЕСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от меся1 като прил. Обикн. като същ. месено, мн. няма, ср. Диал. Вид солена или сладка пита, баница, сладкиш. Кога отидеха [зетят и другите] на благо.., тамо ставяха им тарпеза, пълна с различни овощия,.. и една тепция сладко месено. СбНУКШ ч. III, 78. В Кукуш и по някои други места, когато детето за първ път търгне да ходи на нозете си право и само, родителите му раздават по роднините си и по комшиите хляб и друго нещо ястие или месено — пита. СбНУКШ ч. III, 24. В третий вечер от рожде-нето най-ближните роднини,.., дохождат с вечеря — една добра погача, три-четири вида ястие, едно месено (пита, кора) и едно гърне вино. СбНУКШ ч. III, 20-21.
◇ Месен, че (та, па) обесен, няма. Диал. Лесен живот, без труд, където всичко е наготово (няма). — Не бива да гледаш леко, ами се стягай!.. — Та кой мисли, че е леко!
— измърмори Червени. — Никъде няма месен, та обесен... П. Вежинов, НС, 225. Първата му работа беше да изобличи пред служителите си мекошавия либерализъм на своя предшественик и да напомни, че раха-тлъкът се е свършил и месен, па обесен няма. Ем. Манов, В, 37.
МЕСЕНЕ, мн. -ия и (диал.) -та, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от меся и от меся се. Грижата за месенето си пое стрина Венко-вица. Невястата ще само да отсее брашното. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 206. Мина ден от месенето на калта, минаха два, източи се цяла седмица. А Тошка пак не охна, пак не легна. Г. Караславов, Тат., 217. Месенето на тестото става главно с ръце.
2. Ед. и мн. След числ. Количество тесто или хляб, което се приготвя обикновено в едно семейство за един път. — Имаме брашно само за едно месене. X. Русев, ПС, 52. И колкото наближаваше Петровден, толкова Гюлчето по-странеше от хората. Брашното и то вече се свърши. Да купи — пари няма. Още две месене-таи — глад. Ц. Церковски, Съч. II, 231. Месенето в работите на възрастните показва, че децата не се добре възпитани.
МЕСЕНИЦА ж. Диал. Вид тестено изделие, баница от брашно, сирене, мазнина и яйца, замесени изцяло, без да се точи; тутманик, кръжник, месница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: м^сенц а.
МЕСЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от месо; месце. Завряло онова ми ти крехко месенце, шупнало се,.., проточило една песенчица, сладка и медена, да й се не наслушаш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164.
МЕСЕНЯК, мн. -ци, м. Диал. Месатник. Жените изнесли един котел,., заванали да млъза .. млеко.. Млъзли, млъзли, та намлъ-зли един плън месеняк (котел, в който се топли вода за месене хляб). СбНУ, XXIX, 168. По тия места на голям котел, в който жените подгряват вода, за да попарят дрехите, или пък пренасяха джибрите до казана, казва
