и продава месо; касапин. Така също е потребен и полезен месарятЛ който коли добитъка, та продава месо. И. Груев, Лет., 1873, 184. На другия ден той повикал един месар да заколи рогача. А. Каралийчев, БС, 14.
МЕСАРЁ, мн. -та, ср. Диал. Обикн. в съчет. с н а. Обсада, в обсада. Бугарска войска настъпя, /малко сила за бой идат, / кръгом Пирот заградиа / на месаре да ги фана. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 465. Ка забраа казаците, /се у Дунав нарипаа, / .. /На Шипка се удриа, / Плевен месаре фанаа / и у Ловеч нападнаа. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 4о5.
— От тур. шаЪавага 'обсада, блокада'. — Друга форма: — м е с е р &.
МЕСАРИН, мн. месари, м. Простонар. Месар. След една седмица,.., подадоха заявление за членство още четирима по-едри стопани, начело с месарина Кабзата. А. Гу-ляшки, МТС, 66.
МЕСАРИЯ ж. Диал. Жена или мома, която меси хляб за сватба; месачка. Като се свърши песента, момата, наречена месария, зема един жегъл от ярема на колата, навира на него момковия пръстен, забърква с него тестото. СбНУ VIII, 66. На момата, която меси хляба [за сватба], събраните моми и невести пеят следнята песничка: .. Зашчо глава немиена, мори месарио, / зашчо глава нечешлана, мори месарио, / зашчо раци непрегнати, мори месарио. СбНУ VII, 72.
МЕСАРКА1 ж 1. Жена, която продава месо.
2. Жена на месар.
3. Разг. Жена, която обича да яде месо.
МЕСАРКА2 ж. Кокошка от порода, която се отглежда предимно за месо, а не за яйца. А за да снесе кокошката яйце, и то да е едро, требва да се знае каква е породата на кокошката. Има кокошки яйчарки, има и месарки. Ст. Даскалов, ЕС, 220.
МЕСАРКА3 ж. Обикн. в съчет.: Сива месарка. Сивкава муха с тъмни шарки по коремчето, чиито ларви се развиват в месо и други гниещи вещества. Соргояагсор1^а ЬаешоггЬ^баИя. Синя месарка. Вид муха с едро металносинкаво тяло, чиито ларви се развиват в месо и други гниещи вещества. СаШрИога.
МЕСАРНИК, мн. -ци, м. Диал. Някакво приспособление — пън, плот за колене на животно или за разсичане на месо. Откачи тлъст овен, сложи го на брестовия месар-ник и отсече голям къс откъм шията и гърдите. К. Петканов, ЗлЗ, 27.
МЕСАРНИЦА ж. Магазин за месо; ме-сопродавница. Той ги [кучетата] завеждаше на месарницата .. и без да пита стопанина, отрязваше най-хубавото парче от врата на овена и им го хвърляше. Ив. Вазов, 3, 1885, кн. 5, 196. Пред месарницата, нанизани на две върлини, съхнат тъмночервени наденици. А. Каралийчев, С, 182. Към шест часа край дюкяна минаха със ситно тракане месарските мулета,.. Щом видя одраните агнета, провиснали върху тенекиените табли, бай Христо Влаев свали кожената престилка,., и слезе към месарницата. Ем. Станев, ИК I и II, 170-171.
МЕСАРНИЧКА ж. Умал. от месарница; малка месарница.
МЕСАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до месар и до месарство. Магазинът беше голям, с три отделения — месарско, зеленчуково и бакалско. Г. Райчев, ЗК, 157. Към шест часа край дюкяна минаваха със ситно тракане месарските мулета, които идваха от кланицата. Ем. Станев, ИК I и И, 170. Месарски магазин. Месарски ченгел. Месарски нож.
2. Който е присъщ за месар. Всичките ония хайки за фазани, зайци, сърни или диви прасета го отвращаваха с месарската си настървеност. К. Колев, М, 83.
МЕСАРСТВО, мн. няма, ср. Професия, работа на месар. Художниците били много, много повече дори от занаятчиите в такива сигурни, жизнено необходими поприща, като хлебопекарството или месарството. Хр. Ковачевски, СК, 43.
МЕСАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от месар; млад месар.
МЕСАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Месест (в 1 и 2 знач.). Телешкият джолан е по-месат от задния крак. За кайма купувам откъм кръста или откъм ребрата. Н. Каралиева, ЯЧ, 100. Да дава една крава много мляко, да бъде един вол едър и месат, да узрее едно животно по-скоро, всичко това може донякъде да се постигне. Лет., 1876,48.
МЕСАТНИК, мн. -ци, м. Диал. Голям котел, използван някъде предимно за греена на вода или месене на хляб; месеняк.
МЕСАЧ м. Човек, който меси хляб, обикн. в домакинството или по професия. — За кого толкова хляб? — мина малко по-настрана Ленко, като местеше поглед ту върху тестото, ту върху месача. Г. Карас-лавов, Избр. съч. VI, 243. Месач на манас-тиро е Ристо Магеро. СбНУ ХЬШ, 267.
МЕСАЧКА1 ж. Жена, която меси хляб, обикн. в домакинството. Колкото и да беше добра месачка [мама], колкото и добре да беше смляно брашното на воденицата, все пак това си беше кукурузник. Ст. Даскалов, БП, 24-25. Другите го обърнаха на смях — нощовите още не познавале младата месачка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204.
МЕСАЧКА2 ж. Машина за месене на тесто в хлебопроизводството или в сладкарството. Спря осветлението.. Тогава тичайте при милата, родна армия да помага .. и с агрегати за месачките да месят хляб. В. Чертовенски, Ст, 1969, бр. 1202, 3.
МЕСВАМ, -аш, несв., прех. Диал, Меся. Вишо, като се върнеше вечер, месваше си,
