сирене. А. Страшимиров, К, 68. Отпред е поставена голяма маса, покрита с хубав месал, върху която е сложен бял медник с вода. Т. Влайков, Пр I, 278. По средата на стаята, върху шарената черга, .., беше разположена софрата, застлана с бял месал от домашно платно с червени кенари. Д. Спространов, С, 275. // Четвъртито парче платно, използвано за завиване на хляб, за връзване на дрехи и др.; бохча. В четвъртък беше ясно и топло време. Този ден Станка завърза пак колетчето в един месал и пое към града. Г. Караславов, ОХ I, 448. Баба събра в месала дрехите на татко, завърза четирите му края и го остави на стълбите. К. Момчилов, ЗК, 20. Козуначеното тесто иска здрави ръци и продъжи-телно месене.. Жените завиваха тестото с месали, преди да го отнесат към пещите. Г. Мишев, ЕП, 230-231.
2. Разг. Дълга кърпа от домашно платно, която се използва за изтриване на ръце, за увиване на тесто, хляб и др. Нямаше кърпи за всекиго, а общ, дълъг месал обикаляше софрата. И. Йовков, Ж 1945, 110. Привечер берачите, кираджиите и челядта на стопанина сядат на дълга ниска трапеза под сайванта с шарени месали, разчупват се самуни топъл хляб. К. Константинов, ППГ, 65. Тестото е обвито в дебел вълнен месал, домашна изработка, дълъг 3-4 аршина и широк един аршин. СбНУ ХЬИ, 44. Жена му, току-що метнала хляба, намести на устата на пещта тежък ламаринен капак, обърна се и прибра месалите и дъската. В. Геновска, СГ, 69.
3.Диал. Кърпа. Фурнаджията, морен и потен, се стрепа. Той тамам се беше подпрял до ъгъла на пещта и с мръсен месал бъркаше в разгърдената си пазва. Сг. Чилингиров, ПЖ, 6. „Сестро Калино, Калино, /.., жа ти са, мари, помоля, /.. да речеш, мари, на мама, / .. га доде бяла събота, /.. главата да си не мие, / .. кърпите да си не пере, /.. кърпите, месалите“. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,73.
4. Диал. Домашно тъкано платно за такива покривки, кърпи. — Ще кажа на Мирчо да купи малко памук и.. Не е Мирчова работа! — прекъсна я свекървата.. — Каквато аз искам, това ще стане. Сто лакти платно и четиридесет лакти месали. К. Петканов, СВ, 35. Показа на Милена голям топ месали. — Приготвила съм ги за сватбена софра. К. Петканов, СВ, 160. Жената на Цока Мангърчето изткала такива тесни и редки месале, с които не е възможно и котката да са отрие. Л. Караве-лов, Съч. II, 30. Мама отряза здраво парче от месала, опра го, тикна и него във вързопа. — Тетка ти ще ти ушие там торба за книгите. В. Бончева, АП, 42.
5. Диал. Чувал, торба. На вратника я на-стига Димитър, подава й пълен месал с царевично брашно. К. Петканов, ОБ, 93. — И триста да му дам — нивата ще си плати парите за една година. Както аз знам да я изора с плуг, една пшеница ще стане — цял месал с жълтици ще напълня. К. Петканов, X, 54.
— От лат. mensale през гр. рестаЯл 'покривка за маса'.
МЕСАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Месилен. Някои предприятия .. използуват две машини — разбивна и месална машина. А. Генадиев и др., ТЗ, 144. Месални помещения.
МЕСАЛЙАНЕЦ, мн. -нци, м. Рел. Привърженик на месалианството; месалианин.
— А ти кой си? — запита го сурово Амира-ли. — .. — Не си ли пратен от оня вещер Григория, който на пъпа си вижда сияние, а? .. Пъпа си гледа цял ден двубожникът и месалианецът. Ст. Загорчинов, ДП, 53.
МЕСАЛИАНИН, мн. месалиани, м. Рел. Месалианец.
— От Сг. Младенов, Речник на чуждите думи в българския език, 1943.
МЕСАЛИАНСТВО, мн. няма, ср. Рел. Средновековно еретическо християнско учение, което преувеличава значението на молитвата. По всяка вероятност поп Богомил е бил добре запознат с други еретически учения, като павликянство, манихейство, месалианство,.., от които е почерпил идейна храна. ТВ I, 95.
— От евр.
МЕСАЛЛЯ частица. Диал. Например. „Е, Рашид бей, где е сестра ми, или леля ми, ме-салля. Какво ще ми отговориш?“ Ц. Гинчев, ГК, 237.
— От араб, през тур. mesela.
МЕСАЛЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от месал; малък месал. Майка ми,.., слага върху шарено месалче нарязан царевичен хляб. Мл. Исаев, Н, 36. Пеновица стана, та прикри с месалчето хляба в нощвите и пак пристъпи към мъжете. Ил. Волен, НС, 92. Момчета и момичета отиват на училище. Те са завили грижливо книжките си в малки памучни месалчета и ги вдигат на ръце. Г. Караславов, Избр. съч. III, 32. Кръстю събираше наря-зания тютюн в синьо месалче и пушеше непрекъснато. Г. Караславов, ОХ 1,397.
МЕСАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който продава месо в месарница; месопродавец. Касапите пък му казали, че цялото им месо се докарва от кланицата и на всеки бут има печат на ветеринарния надзор, защото никой месар иначе не ще го приеме. Й. Радичков, В, 148. Бивш месар, Дечо винаги намираше начин да се снабдява с прясно и хубаво месо. Б. Несторов, АР, 175. Слава богу днеска / месо ще обядва... / Татко му го купи/от Ста-ной месаря. Сг. Дринов, СбХ, 45.
2. Работник в месарница или месокомбинат. Месарите вече не мачкат накълцаното месо в дървени корита с ръце като тесто. Те имат пълна саламджийска моторна инсталация. А. Каралийчев, ПД, 15.
3. Разг. Мъж, който обича да яде месо; ме-соядец. Мъжът ми е голям месар.
4. Остар. Мъж, който коли свине, добитък
