наоколо затрещяха стъпки, загърмяха викове. Екнаха изстрели. Но куршумите не мереха скалата. Ем. Коралов, ДП, 140. Синът на една бедна жена бил нечуван стрелец. Ходел по гората, мерел с лък зверовете, продавал им кожите и криво-ляво изкарвал прехраната на майка си и на себе си. А. Каралийчиев, ТР, 126. Пушката му е мерила/вързани селяци, / сабята му е рязала / деца пеленаци. Ив. Вазов, Съч. I., 15. // Непрех. Имам качества, възможност за точно прицел-ване. — Щях да му пратя една сръбска пушка,.. Много надалеч бият, но не мерят добре. Ив. Вазов, Съч. VI, 127.
5. Прех. Диал. Замервам2; меря се. Обърнах се — той беше извадил от джоба си ластика, с който мереше гаргите по покривите и го въртеше сръчно около пръста си. П. Не-знакомов, МА, 110. Често в слънчевите завои / ще ви срещнат пойни славеи, / но не ги пъдете с крясъци, / нито ги мерете с ластици. Н. Марангозов, СбХ, 95. Михо: — Драгне, виждаш ли?.. Драган: (мери го с ръка)- Ух, Михо! В. Друмев, И, 25.
6. Прех. и непрех. Диал. Насочвам вниманието, намеренията си към някого или нещо, имам пред вид някого или нещо. — Едно време,.., идехме тук, в Добруджата, да дирим работа. И май все Исьоренския чифлик мерехме. И. Йовков, ЧКГ, 172. — Какво? Аз да защитавам крадци и престъпници! — Ами че той тая песен отдавна я пее... Ние сме дребна риба, той тебе мери чрез нас. Ст. Даскалов, СЛ, 261. Прангата разбираше защо са тия приказки на новодошлия изтънчен гост и накъде мерят те. Т. Влай-ков, Съч. III, 82. меря се. I. Страд. от меря2 във 2, 4, 5 и 6 знач. Животното се мери обикновено от разстояние и трябва точно око или мерник. II. Възвр. от меря2 във 2, 4 и 5 знач. III. Взаим. от меря2 във 2, 4 и 5 знач. Застанете един срещу друг и се мерете, но не се стреляйте!
МЕРЯ СЕ несв., непрех. 1. Насочвам оръжие, камък и др. към определена цел; целя се, прицелвам се, меря2. Втори път въстаниците напълниха пушките. Те стреляха безредно, ала се мереха добре. Д. Рачев, СС, 203. Скоро се показа огромна глава на хипопотам .. Павел се мереше в главата на животното. Гр. Угаров, ПСЗ, 392. — Слушай моята команда! — v — Мери се право в сърцето, огън бий! В. Йосифов, Избр. тв I, 107.
2. Замервам2; меря2. Той не бързаше, преценяваше, пресмяташе, мереше се и удряше топката с някакво кротко задоволство.
Н. Драганов, ТМС, 146. Втората принадлежност са топчетата от гипс или нишесте. Секиму са напълнени джебовете с таквизи топки, с които минувачите се мерят. Т. Икономов, ЧПГ, 31-32.
О Гроша с куршум меря. Разг. Парите, средствата ми са оскъдни. Стоил: — Дай поне четиристотин лева за път до София. Камен: — Нямам! Сега се строи. Гроша с куршум меря. Д. Немиров, В, 46. Къде (де) мерих, къде (де) ударих (се пукна). Разг. Исках да извърша едно, а извърших съвсем друго нещо, обикн. по-лошо от очакваното. Край една от съседните маси седеше възрастен мъж и с помътен поглед се взираше в двамата по градски облечени пътници ..
— Гледайте, братя, нагледайте им се — ..
— Къде мерехме, къде се пукна. Пак кръвопийци яздят народа. В. Геновска, СГ, 18. Меря високо. Диал. Имам голямо мнение за себе си, държа се отвисоко, големея се. С носа си круши брули. (Погов.) — За който високо мери. П. Р. Славейков, БП II, 140. Меря далеко (надалеч). Разг. Ймам големи планове, високи цели. Ако с главите си / счупим вратите, / .. / ако умрем на поста си верни / на главния повик / на нашата ера, / това е прекрасно, / но чакайте.. / .. /Далеко не мерим ли, / твърде далеко, другари? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 70. Меря нишан. Остар. Целя се, прицелвам се, меря се. —Днес ще започнем [игрите]/ Ще се разделим на четири. Отвъд джамията —.. — ще бягат, с конете,..; натам, към града, ще мерят нишан, а вляво от джамията ще се надмятат. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 117.
МЕС, мн. месове, мёсьове и меси, м. Диал. Обикн. мн. 1. Меки кожени обувки до над глезените, носени обикн. от булка. Честито да ти й, Ганке ле, / червено було, / желти месове. Нар. пес., СбВСт, 225.
2. Сандали с каишки.
3. Терлици, обикн. от шаек, обшити със сърма. Стоян мами си думаше: / — Мамо ма, ща та попитам: / Ходи ли мечка с месове, / със позлатени крайове? Нар. пес., СбНУ X, 22.
4. Чехли.
5. Цървули.
— От перс. през тур. mes 'кожа'.
МЕСА ж. 1. Рел. Католическа литургия; миса1. Днес месата започна eil часа.
2. Муз. Голямо хорово произведение върху религиозен текст на латински, обикн. със съпровод на орган или оркестър, изпълнявано на такава литургия. Едва смъкнал от себе си огромната тежест на Тържествената меса, той [Бетховен] заговаря за написването на още две. В. Йонова и др., Б (превод), 15. Още в 1889 г. в Торинската катедрала биде изпълнена с голям успех .. упокойна меса. Р, 1925, бр. 197, 2.
— От лат. missa през фр. messe, ит. messa или рус. месса.
MECÄЛ м. 1 .Разг. Покривка, платно, върху което се слага, подрежда ядене. Когато пристигнахме, службата вече беше свършила. Месали, постлани направо на тревата,.., образуват дълга редица — трапезата на селяните. П. Велков, СДН, 75. Пъстрите месали ограждаха в няколко колел-а дворците. Върху тяхи бяха наслагани вече меховете, павурите. Й. Вълчев, СКН, 97. На постлан дълъг месал начупи се жерна пита и се изнесе варена риба, кисело мляко,
