меря всяка <своя> дума (приказка). Разг. Сдържан съм в думите си, говоря малко и внимателно обмислям това, което казвам. Пинтезовите са хладни хора, думите си на грам мерят. И. Петров, HЛ, 27. Домакинът смукна от цигарата си и като премисляше и мереше всяка своя дума, отговори. Д. Сп-ространов, ОП, 85. — Слушай — с раздразнен глас, студено и обидено рече Мануш и повтори: — Я си мери приказките! К. Колев, ТЕ, 83. Меря мегдан с някого. Разг.\ Меря стъгда с някого. Старин. Съпернича си с някого по нещо в някаква област или дейност, поставяйки се на едно равнище с него; меря се. Никой от тъй наречените природни певци — .. — со своите песни не ои могъл да мери мегдан с песните на тоя бард [Бърнс]. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 136. — Не можем ние да се равним по знатност и сила с Войдан Мостич, с него да мерим стъгда, кроежите му да късаме. М. Смилова, ДСВ, 188. Меря на конец някого. Диал. Следя внимателно какво прави някой, дебна някого. — Черна борса май Станко бе вършил, теле бе заклал лятос — казва Дико Петров.. — Да ти кажа, на конец те мерят. Кр. Григоров, Н, 133. Меря парите си с кантар. Разг. Много съм богат. — Разправят, Ицо Бабул с кантар мери парите си. Той с толкова пари и паша може да стане. Д. Талев, ПК, 127. Тя [Ния] криеше най-напред, че взема да работи чуждо — тя, щерката на Аврама Немтур, който ме-еше на кантар парите си. Д. Талев, ПК, 49. Меря с аптекарски везни; меря на везни. Разг. Неодобр. Проявявам прекалена пресметливост, дребнавост или взискателност към нещо, някого или по отношение на нещо и някого. Вече не ме занимаваше мъчителният въпрос за вината на моите близки, нямах желание да следя педантично и заядливо всяка тяхна дума и поглед, да меря с аптекарски везни степента на съжалението и покаянието им. Л. Станев, ПХ, 154. Наистина някъде хиперболата — хитро построена — е доста над "нормата но... какво да се прави — все пак писателят сатирик не мери с аптекарски везни, я! Г. Караславов, (Хр. Пелитев, ХО, 7). Ще почнат да сравняват, / ще почнат на везни да мерят, / коя от двете заслужава / да бъде тук, зад тези двери. М. Петканова, ЦТ, 22. Меря с аршин гроба на някого. Разг. Дебна някого, за да го убия. Но немецът е воювал дълго и се е изхитрил. Знае той, че зад някой от тия там храстчета или къртичини се спотайва непременно нашият брат и му мери с аршин гроба. П. Вежинов, ВР, 98. Меря с двоен аршин; меря с два аршина. Разг. Преценявам по различен начин еднаква проява на различни хора. Но и тук мерй с познатите два аршина. Онова, което Климент е написал за църквата, не бива да се премълчава. То ще прибави нова слава към Охридската архиепископия. Н. Драго-ва, КО, 155. Меря с друга мярка (друг аршин) нещо. Разг. Преценявам различно, по друг начин едно и също нещо. — Нежененият е свободен човек и не познава той сички човешки грижи и нужди. С друга мерка мери секо нещо жененият човек. Д. Талев, ПК,
25. Меря с един <и същ> аршин (кантар); меря с една <и съща> мярка; меря със същия аршин (същата мярка). Разг. 1. Преценявам еднакво едни и същи прояви на различни хора, не съм пристрастен. 2. Постъпвам с другите така, както бих постъпил със себе си, не правя разлика между себе си и другите. Меря със свой (своя, личен) аршин (своя мярка) нещо. Разг. Преценявам нещо субективно, само от свое гледище. Както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин, а не с аршина, с който те трябва да бъдат измерени. Г. Кирков, Избр. пр, 65. — Както се казва, всяко време мери със своята мярка... Може след години тая мярка да се окаже малка или невярна. Др. Асенов, ТКНП, 22. Той [Тодор Икономов] мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си. УД, 28. Меря улиците (пътищата). Диал. Скитам без работа и цел; скитос-вам, шляя се, миткам. Залюбиле се един другиго и тръгнале да мерят улиците и полетата. Л. Каравелов, Съч. VII, 31. Меря яйцето на (според) задника си. Простонар. Грубо. Преценявам добре възможностите си, имам ясна представа за себе си и се съобразявам с това в постъпките си. Не мога да се меря на кутрето (на малкия пръст) на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности. — Тая черна циганка какво ти е дала? Че тя е едно даскаличе, диваненце, на кутрето ми не може да се мери. Ем. Станев, ИК III и IV, 165.
МЕРЯ2, -иш, мин. св. -их, несв.
1. Непрех. Меря се; целя се, прицелвам се. Вдигнах пушката и, без да меря, изгърмях напосока. Н. Попфилипов, РЛ, 32. И той клекна до една канара, опря мартинката си на нея и мерй десетина секунди. Ив. Вазов, Съч. XXII, 96. — Ако някой се покаже — огън. Повече да мерите във войниците. Г. Караславов, Избр. съч. I, 115. Манол бавно насочи дулото на пушката си, мери в червеникавата овлажнена брада на жандарме-риста. 3. Сребров, Избр. разк., 105.
2. Прех. Целя, вземам на прицел нещо, някого. — Ами това, малкото в колата — .. — Него пък защо са убили! — Те него не са и мерили, ама не са и гледали къде гърмят. Д. Талев, ПК, 476.
3. Непрех. Разг. Стрелям. На пътя изскочи заек и страхливо застана на няколко крачки пред тях. Лисичката се спря и викна високо: — Мери, господин старши! Елин Пелин, Съч. I, 216.
4. Прех. Улучвам, уцелвам при стрелба; застрелвам. — Когото го е страх, не го мерят куршумите. Сг. Дичев, ЗС I, 174. По склона
