МЕРЧИЦА1 ж. Умал. от мярка1; малка мярка.
МЕРЧИЦА2 ж. Умал. от мярка2.
МЕРЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Определям някакъв размер (големина, дължина, тежест, количество и под.) в съответни мерни единици посредством измерителен уред или приспособление; измервам, премервам. — Мери ми едно кило захар — каза Стоянка. И. Стоянов, ПД, 54. Дончо Петров огледа старата шаячна дреха, мери плата с един сантиметър, въртя брат ми пред едно счупено огледало. К. Калчев, ПИЖ, 175. — Вие проверявате ли качеството на оранта? Мерите ли дълбочината? А. Гуляшки, МТС, 278. — Кога повърна? — попита лекарят, като мереше прав пулса на болния. М. Грубешлиева, ПП, 162. Делили са се два братя, / .. / делили ниви с синджири, / със пърт ливади мерили. Ц. Церковски, Съч. И, 194. Около със сили млади / старий град се цял преправи — /.. / Старият часовник само / времето спокойно мери. Н. Ракитин, Сг, 103. Меря температурата.
2. При покупка на дрехи, обувки — обличам (дреха) или обувам (обувки) на мен или на някого, за да проверя дали съответствуват по размер, по цвят, по модел и под. (на мен или на някого); пробвам, премервам. Живко ги [ботушите] обува, мери ги, ходи с тях из стаята. Ил. Волен, БХ, 150. Някой си .. ходил на пазар да си купува калеври,.. Оти-шел .. на един дюкен и искал от продавача да му снеме сичките калеври да ги мери на краката си. Г, 1863, бр. 5, 40. Ради онемя от смущение, когато започнаха да ги [шапките] мерят на главата му, как ще тръгне с дюлгерска шапка на улицата! Ст. Мокрев, ЗИ, 59. Меря блуза. Меря палто. Меря на детето панталони. Меря ботуши.
3. Обикн. със същ. сила, ръсти под. Сравнявам се, съпоставям се, съпернича си с някого, с нещо по сила, ръст или по нещо друго; премервам. Наивен като всеки безумно храбър човек, той не търсеше да си обяснява събитията, а диреше отделни противници, с които да мери сили. Й. Вълчев, СКН, 56. Листата на репея, който мереше бой с плета, се отърсваха от последните мънистодребни и светли капки. М. Яворски, ХСП, 90. Нек врага злобен потрепери / вдън земята да се срине, / със нас ли сила той ще мери, / пред нас герой ли той ще мине? Ц. Церковски, Съч. И, 67. // В ритор. въпрос или след отриц. Не мога да сравнявам, да поставям на едно равнище нещо с друго подобно, тъй като второто безспорно превъзхожда първото. Отида, примерно, при най-прекия си началник, който наистина не е лишен от мустаци, но все пак къде може да ги мери с моите. Ем. Робов, ХВ, 2. Сократ е.. пълен с гиздавина, нъ може ли някой да го мери с Омира? Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 2,14.
4. Обикн. с предл. с, п о. Правя изводи за нещо или някого въз основа на определени прояви, признаци; преценявам. С това, което оставяше по пътя си, Слав Грашев мереше стойността на своя живот. Д. Фу-чеджиев, Р, 11. Тя мереше жените от махалата по сръчността, по чистотата и по подредбата им в къщи. И, Петров, НЛ, 72. Като мереше душевните си сили, струваше му се, че няма да издържи, че ще се разхлен-чи, че ще припадне. Г. Караславов, Т, 86-87. И сега няколкостотин чифта очи зараз-глеждаха с недоумение кехаята, сякаш му мереха ума. В. Мутафчиева, ЛCB II, 282.
5. Обикн. с предл. с и същ. очи, поглед. Гледам, оглеждам добре някого или нещо; измервам, преценявам. Той [Карач] идеше към портата и мереше с очи Ботул, нему искаше да каже нещо. А. Гуляшки, ЗВ, 625. Васил мереше с очи празната стая и се чудеше. „Интересно, никого няма!... Но кой тогава ме удари по носа?“ Ив. Планински, БС, 39. Дико го поглеждал под око, мерил го от горе до долу и премислял какво да му отвърне. Кр. Григоров, Р, 36. Всички се втренчиха в госта, мереха го, сякаш ще го купуват. В. Мутафчиева, ЛCB I, 577.
6. Диал. С обет. поясн. за количество. Имам някакъв размер (уточнен от пояснението). Останали са сплесканите им [на долмени-те] могили и по няколко камъка от оградите. Най-близкият до селото е разоран не-давна; оградата му мери 5-6 м. в диаметър. Г. Бончев, СбНУ XVIII, 687. И си земе тежка сабя, / що теглеше деведесет ока, / що мереше седемдесет педи. Нар. пес., СбНУ X, 91. меря се I. Страд. от меря1 в 1-5 знач.
— А колко конски сили ще бъде?
— Кое? .. — Машината. Нали се мери в конски сили? П. Проданов, С, 45. Геометрия значи землемерие. С това имя наричат науката, която учи как ся мери пространството. В. Груев, НПГ, 3. Напреонуването на един народ в просветенето са мери .. по напечатаните му негови книги. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 3, 1. II. Възвр. от меря1 в 1 знач. Меря се на кантар. IH. Взаим. от меря1 в 1, 3, 4 и 5 знач. Мерим се с брат ми един друг с един метър кой е по-висок. МЕРЯ СЕ несв., непрех. С предл. с. Сравнявам се, съпернича си с някого, с нещо по някакво качество или в някаква област. Рядко имаше някой, да се мери с него по хубост и по сила. Й. Йовков, CJT, 158. Само съседното село Съчанли, също чисто българско, можело да се мери с Манастър по население и по вид. Н. Инджов, ПП, 62. Тия малки животинки [термитите] градят на глъбока основа сгради,.. Тия сгради по сгодността си могли, казват, да ся мерят с чловечески сгради. Й. Груев, КН 3 (превод), 10-11. // Рядко. Състезавам се. Известно е, че веднъж варненският паша на едно състезание на борци е пратил да повикат братята да се мерят с прочути пехливани. Н. Ферманджиев, РХ, 15.
◇ Меря думите (приказките) си <на грам>;
