ги и тесни мертечета и взе, че направи от тях перила на моста. С. Северняк, ИРЕ, 244.
МЕРУДЙЕН и МЕРОДЙЕН, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от мерудия. Мерудиен дъх.
МЕРУДИ`ЙКА и МЕРОДИ`ЙКА ж. Умал. от мерудия. В продължение на постните дни,.., той [българинът] употребява лобода, тълчена сол с мерудийка, праз и ръжен хляб. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 159. Маца, с пантофи обута, / тръгнала тъй за минута, / бързо, додето е време, / стрък мерудийка да вземе. Л. Милева, СбХ, 183.
МЕРУДИ`ЙЦА ж. Диал. Умал. от мерудия; мерудийка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕРУДЙЯ и МЕРОДЙЯ ж. Диал.
1. Само ед. Магданоз. Набързо набра тя в кошницата китка мерудия, накъса малко чушки и патладжане. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 139. Янко доближи майка си, погледна възпретнатите й ръце, ножа, с който тя режеше върху дъската на ситно мерудия. Ем. Коралов, ДП, 17.
2. Чубрица. — Калине, отрежи ми резен хляб! Кино, посоли ми го с червена сол и мерудия. К. Петканов, МЗК, 220. — На сутринта Зюмбюла приготви хляб, сирене, лук, мерудия, сол, пипер, напълни торбата и му я подаде. Ив. Карановски, Разк. I, 49.
3. Разш. Миризлива растителна подправка за ястие; миризма. Въртял се тук, оглеждал там, но не можал нищо по-свястно да докопа. Жените продавали кълцан пипер и чубрица — за какво му са тия мерудии. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.
4. Стесн. Само ед. Шарена сол — обикн. чубрица, сол и червен пипер. Едно момиченце,.., им донесе паница квасено мляко.. Сетне тури на софрата гаванка с мерудия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 32. Едва сега забеляза, че гостолю-бивият инок не бе и вкусил от рибата, а топеше къшеите си в една стъпичка, пълна с мерудия. Ст. Загорчинов, ДП, 201-202.
О Балканска (черна) мерудия. Диал. Растението чубрица. Отделните стопани и всички обществени стопанства трябва да застраховат задължително следните култури: пшеница,.., пиретрум, черна мерудия. РД, 1950, бр. 107, 3. Дива мерудия. Диал. 1. Растението чубрица. 2. Див джоджен. 3. Мащерка. 4. Дива мента. Кокоша мерудия. Диал. 1. Магданоз. 2. Чубрица. Печено агне на Гергьовден, пилешка чорба с кокоша мерудия на Петровден,.. — с тази храна-курбан се тачеха големите дни. 3. Сребров, МСП, 16. Кучешка мерудия. Диал. Див джоджен. Овчарска (чобанска) мерудия. Диал. Мащерка. Рибя мерудия. Диал. 1. Магданоз. 2. Мащерка.
> На (във) всяка гозба (манджа, чорба) <и> мерудия <съм>; на (във, у) всяко гърне <и> мерудия <съм>. Разг. Ирон. За човек, който се меси или взема участие навсякъде, обикн. във всеки разговор, спор и под., независимо от това дали е уместно, нужно .Край него на няколко пъти мина Илия Кавръков,.. „Ето го и този тиквеник! —.. — И той — на всяка манджа — мерудия“. Г. Караславов, ОХ III, 463. „Ти си за-боравил какво казва петята заповед“, каза един от поповете, който се считаше за учен човек и който обичаше да бъде мерудия в ся-ка чорба. Л. Каравелов, Оьч. IV, 250. — И ти, вре ще се обадиш. На всяко гърне мерудия. Й. Йовков, А, 116. — По едно време, татко, взеха, че паднаха на колене. И дядо, нали е във всяко гърне мерудия, и той. П. Незнакомое, МА, 30-31.
— От гр. (iDpcoSid 'миризма, аромат'.
МЕРУЛКА ж. Остар. и диал. Съд, чаша с определена вместимост; мереница, ме-ровница. Той я [ракията] пиеше скришом по кръчмите в голяма мерулка. Ив. Вазов, Съч. X, 115. Като остави шапката си при мерулките, Гороломов се приближи до една грапавичка девойка в морава рокля и със сабя. Ив. Вазов, Съч. IX, 163-154.
МЕРХАБА междум. Остар., сега прос-тонар. Мараба. — Мерхаба! — каза конникът.. Не отговори на поздрава му енича-рът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 546.
МЕРХАМЕТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Милост, състрадание, пощада. — Колкото и да е [съдията] серт.., все ще има мерхамет ... все и он ще е патил по нещо, като е доживял до старини! М. Георгиев, Йзбр. разк., 188. — Ако видиш, че не върви добре, ще ми пратиш хабер или сама ще дойдеш да ми кажеш. Ама дано аллах не ви лиши от мерхамета си. Д. Талев, ЖС, 392-393. Той падна и извика: „Аман! Мерхамет!“. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 13.
— От араб, през тур. merhamet.
МЕРХАМЕТЛЙК, мн. няма, м. Остар. и диал. Състрадателност, щедрост, милосърдие. Циганите не падаха по-долу в мерхаметли-кът.. За гордост го считаха, като им са молях да ма нахранят. 3. Стоянов, ЗБВIII, 125.
— Тур. merhametlik.
МЕРЦАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., не-прех. Рядко. Книж. Блещукам, светлея. В сърце ми възторгът на вечната младост
— / утеха мерцае над мойте мечти. Н. Ли-лиев, Зв, 1914, кн. 1, 226.
— От рус. мерцать.
МЕРЦЕДЕС м. Луксозна лека кола, автобус и др. от едноименната немска марка автомобили с високи технически качества. Жълтият мерцедес на Борис бе спрял на улицата и шофьорът, който стоеше до кормилото, гледаше хората със сурово лице. Ем. Станев, ИК I и II, 249. Всеки ден минавам край едно училище в нашия квартал и всеки ден виждам как черен мерцедес докарва пред училището едно момиченце на около 12 години. Н. Хайтов, П, 306. Поради неподходящите пътища те [ловците] са принудени временно да се разделят с лукса на шевролетите, мерцедесите. Д. Филипов, 3,13.
— От нем. собств.
