мероприятие. П. Незнакомое, СНП, 26. Къ-щата-музей „Иван Вазов“ е ценно културно мероприятие. НК, 1958, бр. 51, 6.
2. Обикн. ед. Организирана обществена, културна, спортна и под. проява. Вечер, когато имало танцова забава или друго организационно мероприятие, кьосето Косьо влизало във всекидневната един час преди започването. И. Попов, БНО, 107. По партийно нареждане войнишката ядка влезе във връзка с нас.. Всичко [за бягството] беше уговорено, но трябваше да се чака.. Както виждаш — простичко мероприятие, но ефикасно. П. Вежинов, ЗНН, 101. Физкултурни мероприятия. Културно мероприятие.
— Рус. мероприятие.
МЕРОПС м. Истор. При феодализма — зависим селянин; парик. На площада пред кръчмата гъмжаха соколници, крагуяри,.., мероп-си, ратаи. Ив. Вазов, Сьч. ХШ, 14о.
— Гр. Цброф.
МЕРСЕРИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от мерсеризация. Мерсе-ризационни преси.
МЕРСЕРИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Техническа обработка на памучните прежди и тъкани с концентрирана натриева основа, за да придобият блясък, здравина, еластичност и гладкост; мерсеризиране. Обработена за кратко време с .. натриева основа, целулозата придобива блясък, по-голяма якост и повишено сродство към багрило. Тая обработка се нарича мерсеризация. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 330.
— От фр. тегяепяабоп.
МЕРСЕРИЗЙРАМ, -аш, несв., прех. Спец. Правя мерсеризация на памучни прежди или текстил, мерсеризирам се страд.
— От фр. шегяепяег от собств.
МЕРСЕРИЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд, от мерсеризирам като прил. За памучни прежди или текстил — който има блясък, еластичност, здравина и др. в резултат от мерсеризация. Под действието на концентрирана натриева основа.., целулозата набъбва и се накъдря по дължината на влакната. След измиване с вода се получава мерсеризирана целулоза.. По този начин се получават мерсеризираните памучни прежди и тъкани. Хим. X кл, 1965,103-104.
МЕРСЕРИЗИРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от мерсеризирам и от мерсеризирам се; мерсеризация. Обработването на целулозата с натриеви основи, т.е. мерсеризирането, се използува широко в текстилната промишленост и в производството на вискозни влакна. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 385.
МЕРСИ частица. 1. За изразяване на благодарност а) при отправена покана, предложение и под. — в знак на учтиво съгласие или отказ да се приеме предложеното; благодаря. — Но защо, моля ви се, няма защо, моля ви се, мерси, благодаря, моля ви се! Д. Калфов, КР,
80. Пешо въздъхна силно, а бригадирът извади кутията с цигарите и я протегна към него.
— Мерси — глухо каза Пешо и взе. Т. Монов, СН,
14. М а р г а р и т и:.. — Желаях да ви срешеш и да ви дам журнала,.. Димитър: (като поема журнала) —Да, журнал за моди. Мерси. Д. Войников, КЦ, 8-9. — Тогава аз ще ви бъда чичероне,.. — О, мерси, много ще бъда щастлив! Ив. Вазов, Сьч. XXI, 107. б) при изказано поздравление, комплимент, знак на внимание, направена услуга и под.; благодаря. — 0,о,о, Папунчев, здравейте! Добре дошли! — Мерси, мерси, господин министре! Чудомир, Избр. пр, 58. — Е, аз утре с Хаджията отиваме у оеда Юрдана.. Аз ош/е отсега ти честитя .. — Мерси, мерси. Ив. Вазов, Сьч. ХХП, 130.
2. Ирон. За изразяване на несъгласие с нещо, отхвърляне на нещо, което е възможно да имам или да правя; благодаря. — Ти от Гергьовден ще слугуваш ли нататък?.. — Мерси, няма да слугувам вече! Ив. Вазов, Сьч. IX, 207.
3. Като същ. ср. Разг. Благодарност, признателност. — Ти за „мерси“ ли работиш? Hà
— подхвърля му бонбонче сладкарката. — Tè ти мерсито. В. Ченков, ЗХ, 52.
— Фр. merci.
МЕРСЙН м. Немска есетра.
— От гр. pepCTiVTi-
MEPTEBÈ, мн. -та, ср. Остар. 1. Степен, положение. Но Арсениев,.., не падна духом, не се покри с тогата на „висшите съображения“ и не стигна до туй мертебе да каже: „а бе, брате, омръзна ни все в опозиция да бъдем“. Ал. Константинов, Сьч. 1,30.
2. Чин, ранг (Н. Геров, РБЯ).
— От араб. през тур. mertebe.
MEPTÈK, мн. -ци, след числ. -ка, м. Греда с дебелина 10-12 см., която се използува обикн. за изграждане на покрива под керемидите. Покривните плоскости се образуват от греди с размери 10/12 или 12/14, наречени ребра или мертеци. Вл. Брънеков и др., СД, 82. Бяха построили една дълга сграда, нещо като навес за инвентара и добитъка. Половината беше покрита с циг-ли, половината стоеше тъй само с белите мертеци. Ст. Даскалов, БМ, 265. Хвана се със здравата ръка за мертеците и с главата си отмести плочите. Провря се през дупката и излезе на покрива. М. Яворски, ХСП, 369. Можеше да сечеш, ако не за греди, то за мертеци от тях [акациите]. Кр. Григоров, Р, 120. // Кол, дърво, стълб с по-добна дебелина за различни строителни цели. Подравних я [ливадката] сетне с греблото, оградих я с мертеци, засадих на мястото на дряна една черешка. Н. Хайтов, ДР,
64. Всичко там е грижливо изработено от дялани букови мертеци — и пейките, и стативите, и високата катедра за капел-майстора. Д. Калфов, ПЮН, 79.
—Тур. meitek. — Друга (диал.) форма: м а р т à к.
MEPTÈ4E, мн. -та, ср. Умал. от мертек; малък, къс мертек. Неделни дни дялкаше дъл
