ментално го взе на мерник и гръмна. Д. Ангелов, ЖС, 491. Без да губи нито секунда, Златан взе в мерника десния танк. П. Ве-жинов, ВР, 143. Генерал Серопухтов бил още в леглото, когато Викилов изпратил своя адютант да го повика. В това време лагерът бил взет под мерниците на картечниците. Ем. Станев, ИК III и IV, 425. 2. Разг. Насочвам обикн. критиката, отрицателното си отношение към някого или нещо. Най-нежен е [Божидар] към своя враг — / щаапливий свой съперник, / и ни веднъж не взе го той на мерник. К. Христов, ЧБ II,
217. Мерникът ми бие някъде. Разг. Загатвам, правя намек за нещо; бия. — Завалията ме наричаше .. един вестникарски зевзек, който възхвалява уж добрите дела.., а всъщност защитава разните золум-джийски патриотичности и прочее.. И аз, знаете, най-напред не можах да усетя накъде му бие мерникът... Г. Караславов, Избр. съч. II, 294. На мерника на някого, нещо съм (попада м). Разг. 1. Съм или ставам прицелна точка на някого, нещо, прицелват се или стрелят в мен. Оцелелите свърнали към срещуположния горски скат с надежда да се спасят, но там попаднали на мерника на специалните лъкове, запънати зад стволовете на вековните дървета. Ал. Гетман, ВС, 138. 2. Съм или ставам обект на критика, зложелателство и под. Дара се залива от смях: — Сигур на Деян му пламтят уиште. Все той ви е на мерника.., в групата се утаява една обща присъда. Бл. Димитрова, Лak, 43.
МЕРНИК2, мн. -ци, м. Диал. Съд, обикн. шиник, крина, за мерене1, измерване на нещо; мерилка, мерилник. Она [лисицата] са дигне, та при царо. „Ете, честит царо, рекла, да ми дадеш мернико да мерим пари!“ Нар. прик., СбНУ XLIV, 492.
МЕРНО нареч. 1. Остар., сега поет. Отмерено, равномерно, ритмично. Капките мерно чукаха по перваза на отворения прозорец. А. Мандаджиев, ОШ, 76. Чак по някое време медното клопатарче пак мерно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87. Полето е пълно с работен свят: тук жътварките са се навели.., там косачи мерно пристъпват и въртят лъскави коси. Т. Влайков, ПР I, 282. Монотонно и мерно тракат колела — / бяга времето с нестихващи крила. Н. Ракитин, ЧЛ, 77. // Еднообразно, монотонно. Той говореше спокойно. Речта му се лееше мерно и студено — и очите му диреха погледа на княза. Н. Райнов, КЦ, 141. Тя [колата] се връща от пазара и отива към един чифлик при реката,.. Моторът мерно тупа и приспива уморената челяд. К. Константинов, ПЗ, 119.
2. Остар. Умерено, с мярка. Това питие [кафето] ползова, кога го пий человек мерно (с карар) и рядко, а инак вреди. П. Берон, БРП,
92.
МЕРОВНИЦА ж. Нар.-поет. Мерени-ца, мерулка. Опекле са до два вакли овна, / прекарале вино и ракия. / Слуга им бе гиздава девойкя, / па им служи с чаша меровница, /щото мери дванаесе кила. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 78. Опиле са тридесет делия, / не си ловат чаша меровница, / но си ловат Деница девойка, / те я ловат за бялите ръце. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 14.
МЕРОДАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е от най-важно значение за приемане, утвърждаване и под. на нещо; определящ. Несъмнено най-меродавно е мнението на Апостола за председателството на комитета в Ловеч. Ив. Унджиев, ВЛ, 313. — За мене твоят вкус не е меродавен. Ст. Чилингиров, РК, 98. Без съмнение, показанията му щяха да бъдат най-меродавни за съда и особено за съдебните заседатели поради монашеското му звание, поради това глупаво заблуждение, че служителите на Бога са неспособни да лъжат. Д. Димов, ОД, 120. Истинският меродавен фактор за даване на властта е само народът. Д. Ка-засов, ВП, 241.
2. Който е с авторитет, влияние, от когото зависи нещо; авторитетен, влиятелен. Скоро се появиха и в меродавния печат на западните столици категорически твърдения, че турско-руският договор ще бъде подложен на една ревизия на великите сили. С. Радев, ССБ II, 26. Надзърнеш случайно в някой банкерски ежедневник — там се мъдри името му [на съвременния литератор] като меродавен фактор по културните въпроси. Г. Бакалов, Избр. пр, 385.
МЕРОДАВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на меродавен. Само неговото мнение има меродавност и затова го чакаме той да се изкаже.
МЕРОДЙЕН.Вж. мерудиен.
МЕРОДИ`ЙКА. Вж. мерудийка.
МЕРОДЙЯ. Вж. м е р у д и я.
МЕРОПРИЯТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Организационно действие или дейност, мерки, програма за осъществяване на нещо. Торенето и подхранването на растенията са най-важните мероприятия в борбата за добив. БТН V и VI кл (превод), 38. При съставяне на земеустройствения проект трябва да се обърне особено внимание на ерозията и да се предвидят съответните мероприятия за борба с нея. М. Мичев и др., 3, 153. Едно важно мероприятие за сравнително бързо задоволяване на нуждите от дървесина е да се разшири залесяването с бързорастящи видове — акация и топола. ВН, 1958, бр. 1997, 2. Мелиоративни мероприятия. Мероприятие за повишаване на качеството на производството. Н Рядко. Конкретен факт, който е резултат от някаква общественополезна дейност. С равен и скучен глас той обяснил на присъствува-щите, че наистина паркът е едно полезно
