Вазов, Съч. IV, 63. Блуждаем без олтар, без бог, без вяра, / в гърди без обич, ледни кат мермера. Ив. Вазов, Съч. П1,176.
— От гр. jidpiiapcx; през араб, и тур. шегшег. Друга форма: м я р м ё р.
МЕРМЁРЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. -рн и, прил. О стар. и диал. Мраморен; мермеров, мермерлия, мермер. — Крадешком се промъкнах в конака. Вървя по мер-мерни стълби, а от двете страни стоят черни арапи. К. Петканов, СВ, 142. Моята невеста, безсмислено усмихната,.., другата
— етървата — строго свела поглед с неподвижно мермерно лице. П. Спасов, ГЛЗЗ,
81. Заглъхна, запустя / черковний двор широк и волно затрептя / отново слънцето на плочите мермерни. П. ГТ. Славейков, Събр. съч. III, 162. Вино пият, вино / низ Будима града/.. / Па им служи мома/.., / па им служи с чаша, / с чаша мермерена, /.., / дванаесе ока. Нар. пес., СбНУ XXV, 34. Мермерна статуя. Мермерена чешма.
МЕРМЁРКА ж. Остар. и диал. Шарка морбили; брусница1.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
МЕРМЕРЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Мраморен; мермерен, мермеров, мермер. Сараи му [на Крали Марко] се от злато, / дереците мермерлии, / портите му челичени, / стрехите му с бисяр нанизани. Нар. пес., СбНУ XXVI, 147.
— Друга форма: мермярлйя.
МЕРМЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мраморен; мермерен, мермерлия. Изградил я накрай село, / накрай село нова чешма, / ..: / ялаци хи [й] мермерови. Нар. пес., СбНУ XXV, 55.
— Друга форма: м я р м ё р о в.
МЕРМЕРУДА ж. Диал. Тъмнокафяв бръмбар от вида сечковци. Доволно голяма светлина дават оние чудни буболечици или мермеруди, които живеят по топлите места на Америка. ДБ 3, 61.
— Неизв.
МЕРНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м.
I. Част от огнестрелно оръжие, която дава възможност на стрелящия да се мери2, прицели точно. Сега той [Митко] за пръв път стреляше срещу врага. Спомни си как бяха го учили партизаните да се прицелва — мушката на пистолета трябва да се слее с рязката на мерника. М. Марчевски, МП, 145. В четвъртък поп Андрей насочи мерника на оръдието си срещу Медковец. А. Каралийчев, НЧ,
111. Златан видя за миг как самолетът влезе в черния кръг на мерника и решително натисна спусъка. П. Вежинов, ВЛ, 88. Настана оживление. Бързо артилеристите заеха местата си. От ръка на ръка преминаха тежките снаряди и запълниха дулата на оръдията. Мерачите още веднъж провериха мерниците си. Ив. Мартинов, ДТ, 172.
2. Само ед. Данни за разстоянието на при-целване, които се определят чрез преместване на тази част на оръдие или картечница върху скала. — Колко километра има дотам? — пита някой. — Девет — казва друг,.. — Дванайсет — казвам аз. — Такъв мерник бих дал на оръдието. Ламар, ГМ,
11. Изглежда, че мерникът не беше правилно даден, защото снарядът не полетя. П. Вежинов, ВР, 126. — Мерник пет! Златан трепна. Тоя път командата даде оръдейният командир. П. Вежинов, ВР, 74. Павел взе точен мерник, затаи дъх и бавно натисна спусъка... Стреля! Гр. Угаров, ПСЗ, 180.
3. Прен. Със съгл. опред. Мерило, критерий, изисквания към нещо. Със съжаление трябва да отбележим, че принизеният естетически мерник при подбора на експонатите е допуснал картини на много ниско художествено ниво. НК, 1958, бр. 48, 6. Трябва с любов и всеотдайност да се пристъпи към изучаване на нашето драматическо наследство, а не с критическия мерник на сектан-тско тесногръдие, не с нихилистично отношение към него. ВН, 1955, бр. 282, 4.
О Оптически мерник. Спец. Техническо приспособление на огнестрелни оръжия, състоящо се от оптически уреди, чрез които се постига извънредно точно прицелване на голямо разстояние.
> Вдигам / вдигна мерник<а> на (към) някого, нещо; вземам / взема мерника на някого. Разг. Каня се, заканвам се да премахна някого или нещо, да накажа някого и под. Беше се разчуло, че от комендантството са вдигнали мерник на този опушен аперитив точно срещу портала. Искаха да го затворят заради войнишките манерки с алкохол. Р. Сугарев, СС, 57. Ти гледай в бъдеще да се движиш строго по законите, защото ще ми паднеш на мушка и като нищо ще те опандизя.. Бързам да ти отговоря веднага, защото,.., току-виж, си се разгневила и още сега вземеш, че ми вдигнеш мерника. Сл. Македонски, ЕЗС, 115-116. Вдигам / вдигна мерника (си). Разг. Повишавам изискванията, взискателността си, ставам по-строг. Баща й .. искаше за нея три хиляди лева, един данак,.. и разни други вещи от първа необходимост. На дядо най-напред му мина през ума да стане и да си отиде с достойнство, но след малко се съвзе, потисна вродената си гордост и на свой ред вдигна мерника. И. Петров, ПР, 30-31. Вземам / взема висок мерник. Разг. Имам големи изисквания, стремежи, цели. Обади се ог-нярът. — Агата [прозвище на майстора] се нае да извози 800 тона .. — Много висок мерник вземате! Ив. Бурин, НП, 39-40. Вземам / взема на (в, под) мерник<а> (мерниците) някого, нещо. 1. Воен. Насочвам стрелбата си, прицелвам се към, в някого, нещо. Матъо видя как един стражар, стиснал бухалка в ръка, се опита да пресече улицата и да прибяга до къщата. Той мо
