динение — който е производен на меркапта-ните. Меркаптопроизводно багрило.
МЕРКУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Спец. Меркуриален, живачен. От местната аптека беше пренесъл почти половината стъкълца с разни меркурни химически препарати. М. Георгиев, Избр. разк., 190.
МЕРКУРИ-. Хим. Първа съставна част на химически термини — сложни названия на живачни съединения със знач.: който съдържа живачен йон от втора валенция, напр.: меркурийодид, меркурио-кис, меркурийон, меркурисул-фат, меркурихлорид.
МЕРКУРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Живачен. Черният дроб също може да бъде засегнат от меркуриална интоксикация. Л. Томов и др., СВВМ,
71. Меркуриална болест.
МЕРКУРИАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Мед. В миналото — лечение чрез продължително вземане на малки количества живак.
— От фр. mercurialisation.
МЕРКУРИЙ м. 1.Астрон. Най-малката планета в Слънчевата система, най-близка до Слънцето. Поради близостта му със Слънцето Меркурий може да се наблюдава само в ранните утринни или вечерни часове. Астр. XI кл, 1964, 66.
2. Мит. Римски бог на търговията, красноречието и др. и вестител на боговете, познат в гръцката митология като Хермес. Меркурий
— Ермес, ангел на баснословните богове, Юпитеров син. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 119.
— От лат. Mercurius.
МЕРКУРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Рядко. Хим. Живак.
— От лат. mercurius.
МЕРКУРИЙОН м. Хим. Живачен йон, чийто атом съдържа два положителни товара и е от втора валенция. Меркурийонът се отличава по броя на електрическите товари, които отговарят на един атом живак. Н. Пенчев и др., КАХ, 107. Станохло-ридът редуцира меркурийона до меркуро-йон. Н. Пенчев и др., КАХ, 108.
МЕРКУРИСЪЕДИНЁНИЕ, мн. -ия, ср. Хим. Живачно съединение, което съдържа живачен йон от втора валенция. В меркури-съединенията двете валенции на един живачен атом се насищат от чужди елементи или радикали. Н. Пенчев и др., КАХ, 95.
МЕРКУРО-. Хим. Първа съставна част на химически термини — сложни названия на живачни съединения със знач.: който съдържа живачен йон с един положителен товар от първа валенция, напр;: м е р к у р о-хлорид, меркуронитрат, мерку-роокис, меркуросол.
МЕРКУРОЙОН м. Хим. Живачен йон, чийто атом съдържа един положителен товар и е от първа валенция. Редуктори (мед, цинк и др.) редуцират меркуройона до свободен метал. Н. Пенчев и др., КАХ, 96. Меркуросъединенията са малко разтворими във вода. Най-добре разтворим е мерку-ронитратът, който е най-подходящ за изучаване на свойствата на меркуройона. М. Кожухаров и др., АХ, 56.
МЕРКУТОСЪЕДИНЁНИЕ, мн. -ия, ср. Хим. Живачно съединение, което съдържа живачен йон от първа валенция. В меркуросъединенията два живачни атома се насищат взаимно по една от валенциите си, а останалите две се насищат от чужди елементи или радикали. Н. Пенчев и др., КАХ, 95.
MEPЛO, мн. няма, ср. Спец. 1. Френски винен сорт червено грозде. Vicis vinifera.
2. Вино от такова грозде. Някои гледаха по стотина лози, от които правеха вино мерло. Н. Инджов, ПП, 77.
— Фр. merleau.
МЕРЛУЗА ж. Вид океанска риба, която има сивкав гръб, две гръбни и една коремна перка и прешленовиден гръбнак. Gaddus merlucuis. В Н-ския зоопарк .., видрата взе да не яде мерлуза. И. Попов, СЛ, 95. Пържа мерлуза.
— От ит. merluzzo.
МЕРЛУШКА ж. Спец. Вид агнешка кожа за палта, яки и др., чиято късо подстригана козина образува красиви нюанси, отблясъци. У нас съществуват условия за добив на агнешки кожи, които след престриг-ване дават в основата на косъмната покривка богато моаре, напомнящо донякъде това на астрагана. Това е така наречената „мерлушка“, една от нашите ценни кожухарски суровини. Я. Басан и др., ТПК, 39-40. Дамски кожени палта от мерлушки.
— Рус. мерлушка.
МЕРМЕР м. Остар. и диал. 1. Мрамор. Пътечката до входа на къщата, постлана с плоски кръгли камъчета от чист мермер, биваше винаги изметена. А. Христофоров, А, 191. Царят заповядал, та приготвиле ковчег от мермер и го позлатиле. Т. Влайков, Пр I, 178. Половин час на разстояние от Берковица появила ся една рудница за бял мермер. Дун., 1866, бр. 76, 1. Забележителни градове в Италия .. Парма ..иКарара, гдето копаят хубави белимермери. Й. Груев, УЗ, 83-84.
2. Като прил. неизм. Нар.-поет. Мраморен; мермерен, мермеров, мермерлия. Зачерви се булка белолица, / на мермер чардаци си изскочи. Ив. Вазов, Съч. И, 84. Рано ранила Драган-ка/ на бели Дунав за вода. / На мермер камък стъпила, / с бистра се вода измила. Нар. пес., СбВСгТ, 638. На мермер маса седеха, / печено агне едеха. Нар. пес., СбВСгТ, 532.
О Кат<о> мермер, бял (студен и под.) Много, извънредно (бял, студен и под.); като мрамор. Покривка тънка кат димец, / издава на тяло й, /.. / и кожа бяла, гладка, / и шия снежна кат мермер / и като захар сладка. Ив.
