Page:RBE Tom9.djvu/338

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


химически еквиваленти (мерици или паеве). С. Веженов, X (превод), 8.

МЕРИЦА ж. Разг. У мал. от мера1; малка мера1.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

МЕРИЧЛЁРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Меричлери (село в Югоизточна България, забележително с минералните си води и бани). Меричлерска вода. Алкалично-сул-фатна вода, действуваща очистително и благоприятствуваща обмяната на веществата в организма. Вл. Алексиев и др., РФ, 115. Меричлерски бани.

МЕРЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел, от мера1; голяма мера.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

МЕРЙЯ1 ж. Диал. 1. Мера1. От всички ме-рии се спуснаха стада овце. Д. Яръмов, Б ГГ, 200. Направих девет орала, / изорах селска мерил, /та насях просо белия. Нар. пес., СбАИ, 194. „Сино Стовяне, Стовяне, / що ми си гри-жан, кахърян?/Дали ти стадо нездраво, /яли ти мерия нетрявна“. Нар. пес., СбНУ XLII, 50.

2. Район, облает, край. — На времето самодивите .. се мотаха из нашенската мерия. Г. Краев, Ч, 103. Ред години [Станкоджим] бе хайдутувал като самотен вълк.. В България не стъпва: до границата и назад държи си мерията. П. Росен, ВПШ, 114-115. Засвири Димо кавала / по едриненска мерия. /Почули са го две юди/във каванлъшка кория. К. Христов, СК, 76.

МЕРИЯ2 ж. Истор. Крило, страна на войска във византийски боен ред; мера2. Ромеите знаеха, че всеки противник напада по-устремно отдясно, та винаги засилваха лявата мерия. А. Дончев, СВС, 787. Стра-нична мерия. Средна мерия.

— Гр. pepia 'страна'.

МЕРКАНТИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се отнася до меркантили-зъм (в 1 знач.). Меркантилни отношения.

2. Прен. Който е свързан със стремеж към обогатяване, печалба, сметкаджийство; сме-ткаджийски, търгашески. На някогашната улица „Търговска беше книжарницата за руска съветска литература на Трифон Костов. Този честен и културен човек, чужд на меркантилни съображения,.., ревностно разпространяваше съветски книги. Мл. Исаев, Н, 246. Ако не беше народният учител, българската книга щеше да изгни-ва сиротна и загубена в духовната пустиня на нашите меркантилни и безрадостни дни. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 255. Мер-кантилна постъпка.

О Меркантилна система. Икон. Мерканти-лизъм (в 1 знач.). За укрепване на промишлеността [в Русия] и за увеличаване на парите в държавната хазна била въведена меркантилна система. Чуждите стоки били обложени с високи мита. Ист. VIII кл, 31.

— От фр. mercantile 'търговски'.

МЕРКАНТИЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Икономически възгледи и политика в Италия, Англия и Фрранция през XV-XVI в. за обогатяване на държавата чрез печалби от търговия и износ на стоки. Успехите на Jlyu XIV се дължат преди всичко на финансовата политика на неговия министър Колбер, най-яркият представител на меркантилизма. Като излиза от убеждението, че парите са равнозначни на богатство това типично за меркантилизма схващане! Колбер смята .. мярка за благосъстоянието на една страна притежаваното от нея злапю. М. Бичев, АНВ, 184.

2. Прен. Качество или проява на меркантилен (във 2 знач.); сметкаджийство, търга-шество, меркантилност. Със своя меркан-тилизъм тя е готова да се ожени за когото и да е, само да е богат.

— От фр. mercantilisme.

МЕРКАНТИЛЙСТ м. Книж. Икономист

— привърженик на меркантилизма (в 1 знач.). Меркантилистите смятат, че печалбата се създава в сферата на обръщението на капитали, а богатството на нацията са парите.

МЕРКАНТЙЛНО. Книж. Нареч. от меркантилен (във 2 знач.).; сметкаджийски, търгашески. —Ако питаш сериозно,.., мене лично каузите без изгоди не ме интересуват особено. Може да ти звучи меркантил-но, обаче животът е твърде къс и при това един-единствен. Б. Райнов, НН, 386.

МЕРКАНТЙЛНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на меркантилен (във 2 знач.); сметкаджийство, търгашество, меркантилизъм. Новата книга на английския писател Киплинг „Дебит и кредит“ е повдигнала голям шум в Англия, понеже дава една вярна и строга критика на американската меркантилност. К, 1926, бр. 90, 3.

МЕРКАПТАНИ мн., ед. (рядко) меркаптан м. Хим. Химически съединения, производни на сероводорода или на алкохолите, които представляват безцветна течност или кристали с много неприятна миризма и се използват при химическия синтез; тиоалко-холи. Меркаптаните са крайно активни съединения и реагират с редица химически съединения. М. Герасимов, ХН, 168. При разпадане на органични остатъци сярата пър-воначално преминава в сероводород или меркаптан. П. Боянов, П, 214.

— От лат. mer(curius) 'живак' и cap(tans) 'който хваща, поема* през нем. Mercaptan, Merkaptan или фр. mercaptan.

МЕРКАПТО-. Първа съставна част на химически термини — сложни названия на органични съединения, съдържащи тиолова група [-SH], напр.: меркаптобен-

зотиазол, меркаптомерин, мер-каптопурин, меркаптофоси др.

МЕРКАПТОПРОИЗВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. За химическо съе-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл