МЕРЖЕЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мержея се; мержелеене.
— Друга форма: мерджйсне.
МЕРЖЕЛЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мержелея се.
— Друга (диал.) форма: мерджелйене.
МЕРЖЕЛЕЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; мержелейна се, -еш се, -ах се, св., непрех. Рядко. Мяркам се, появявам се смътно за кратко време, за миг. Като превалиха билото, пред него се мерлселейнаха безкрайни възвишения. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 344. Безкраен керван от трудни, безрадостни дни се мержелейна в съзнанието й. Г. Караславов, ОХ I, 273.
— Друга (диал.) форма: мерджел&йвам се.
МЕРЖЕЛЕЙВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от мержелейвам се. Той [Н. Вапцаров] крадеше от оскъдните почивки,.. и пишеше.. Под „пишеше“ аз разбирам оня дълъг, сложен и труден процес от хрумването, от мержелейването на темата, на сюжета, до неговото обмисляне, оформяне и накрая — до неговото излагане на книга. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 324.
— Друга (диал.) форма: мсрджел&йпане.
МЕРЖЕЛЕЯ, -ееш, мин. св. мержелях, прич. мин. св. деят. мержелял, -а, -о, мн. мержелели, несв., непрех. 1. Мержелея се (в 1 знач.). Белезникавата влажна мъгла редее и на хвърлей камък пред него мержелеят сивозелените огради на първите къщурки. А. Гуляшки, МтС, 222. През пролуката на клоните, що запречваха отвора на порутената стаичка, вече мержелееха стволите на близките смърчове. А. Христофоров, А,
8. А нощта ставаше все по-черна, луната падаше ниско над кръгозора — и само големите прозорци на крепостните сгради мержелееха далече — като безкрайна златна змия. Н. Райнов, ВДБ, 73. // Виждам се неясно, лошо поради отслабване на зрението, преумора, вълнение и под.; мержелея се. Очите на Кънчо дърводелеца напоследък лесно се изморяваха, буквите мержелееха пред него, мътеха се край белите полета на редовете. В. Нешков, Н, 14.
2. За светлина — проблясвам и се виждам слабо; мержелея се, мъждукам. Нито един прозорец не беше осветлен, но през процепа на вратата като жичка мержелееше светлината на лампа, запалена в двора. Ем. Станев, ИК I и И,
134. // За източник на светлина — издавам слаба, бледа светлина. Малката лампа слабо мер-желее и скудната й светлина едва пропъжда тъмнината из единия кът на малката стаичка. Хр. Максимов, ЗР, 48.
3. За очи, поглед — премрежвам се и не виждам ясно. Но след оная вечер той не я и потърси,.. Само се смееше, щом я мерне, на нея й прималяваше, а нему очите мержелеят. Ст. Даскалов, ЕС, 30.
МЕРЖЕЛЕЯ СЕ несв., непрех. 1. Виждам се, очертавам се неясно, смътно, като през мъгла или мрежа, поради отдалеченост, слаба видимост и под.; мержелея. Градът се мержелееше вече в далечината, там, дето правото шосе се губеше в главната улица. Цв. Ангелов, ЧД, 108. Там научи, че е уволнен.. И без това смутен и объркан, Киро не повярва на ушите си, запремята заповедта, машинописните редове се мержелееха пред очите му. Р. Михайлов, ПН, 44. — Я ми прочети това, че малко ми се мержелеят буквите. Ст. Даскалов, БП, 143. Началникът, .., стана,., и натърти. — видите ли да се мержелее светлинка, да знаете, че съм аз: стоя на поста си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 109. В кауша беше тъмно, само прозорчето насреща едва-едва се мержелееше. Д. Талев, ПК, 700. Очите стари грижа ли прояде / или една сълза ги угаси? / Тъй смътно всичко им се мержелее, / при все че видело е от снега. Бл. Димитрова, Л, 189.
2. Разш. Забелязвам се, мяркам се, появявам се пред погледа. Беше през един от най-горещите дни в края на месец юли,.. Додето ти око вижда, не се мержелее нито едно облаче. Хр. Максимов, ЗР, 18. Идвало му да грабне една сопа, да замлати и другарите си, и всичко, дето се мержелее пред очите му, ала не направил това. Кр. Григоров, Р, 30.
3. Прен. Обикн. с предл. пред и същ. очите, погледа. Мяркам се, появявам се в мисълта като представа, като реален факт, макар че в действителност ме няма; привиждам се. Турските политици трябва да са били слепи, за да не видят, че зад тъй бързо прокламираната нова църква на българите се мержелее тяхното ново царство. Т. Жечев, БВ, 175-176. А пред очите на Серафим се мержелеели все едри жълтици. Н. Каралиева, ЗБ, 46. Дълго пред погледа ми се мержелееше образът на това момиче. Кр. Григоров, Р, 51. С повлечен синджир, мечката тръгнала към него и го прегазила. Нищо не му сторила, но прегазването стига. Додето порасне, все мечка му се мержее-леела пред очите. А. Каралийчев, ПГ, 53. МЕРЖЕЛЕЕ МИ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. преди същ. очите. Виждам смътно, неясно, като през мъгла; мержелее ми се. Започна да ми мержелее пред очите и се наложи да сложа очила. МЕРЖЕЛЕЕ МИ СЕ несв., непрех. Мержелее ми. — Трудно ми е да чета,.. Пък и напоследък ми се мержелее пред очите без очила. К. Калчев, СР, 64. „Додето моето детенце беше пред очите ми, то ма веселеше и то ма разтушаваше, а сега е пред очите ми само една смърт, която на сякоя крачка, чини ми са, иде, та ми са мержелее пред очите“. Ил. Блъсков, ПБ III, 61.
— Друга (диал.) форма: мсрджслбя.
МЕРЖЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. мержах се, несв., непрех. Диал. Мержелея, мержелея се. Златист облак прах виси над земята и през него смътно се мержеят бели каменни къщи, сиви чинари и базкрайната равнина
