наназад. К. Константинов, ПЗ, 114. Пред очите му постоянно се мержеешеи долапът вкъщи и скритото шише с ракия. Й. Йовков, Разк. П, 327. Видиш ли долу в полето, /дет се мерже-ягпу чернеят/десетина дървя върбови?/Там било село Бисерча. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 333. Далече в хоризонта се мержеят хълмове / с възтъмните окраски на гората. Ив. Кара-новски, МП, 23.
— Друга форма: мерджбя се.
МЕРЗАВЕЦ, мн. -вци, м. Книж. Руг. Обикн. в обръщ. Подъл, недостоен, долен човек, който върши мерзости; подлец, ни-каквец. — Как не те е срам? Подлец, мерзавец! — стискаше зъби срещу него Чавдар.
— Затова ли нашата власт ти е дала тази униформа — да мърсуваш като пес, отрепка. В. Нешков, Н, 306. — Аз им заявих — продължи брат ми, — декларация няма да подпиша! От идеите си няма да се откажа! .. Мерзавци! — отсече госпожица Маринова. — Те са искали да те пречупят! К. Калчев, ПИЖ, 159. С мръсни пръсти /мерзавец / в душата ти рови / и скверни това в тебе, / що пей/и гори. П. Пенев, Стр, 103.
— Рус. мерзавец.
МЕРЗАВКА ж. Книж. Руг. Обикн. в обръщ. Подла, недостойна, долна жена, която върши мерзости; никаквица.
— От рус. мерзавка.
МЕРЗАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Неодобр. Който е присъщ на мерзавец. Мерзавска постъпка.
МЕРЗАВСТВО, мн. -а, ср. Рядко. Книж. Неодобр. Мерзост, мерзавщина.
— Да се стремиш обаче чрез пари към една жена или обратното, чр§з жена към пари, това е едно мерзавство. Й. Попов, СЛ, 173.
МЕРЗАВЩИНА ж. Рядко. Книж. Неодобр. Мерзост, мерзавство. Когато минава разбойникът Варава — олицетворение на пошлостта, низостта и мерзавщината,.., само с една единствена дума .. караше да потръпват душите. Ив. Димов, АИДЖ, 80.
МЕРЗКО. Книж. Неодобр. Нареч. от мер-зък; подло, долно, недостойно, отвратително.
— Ето сега този Тихов постъпва с нея невъобразимо по-мерзко и жестоко. Йв. Вазов, Н, 89. — Какво, задигнал си ги [вещите] от Ма-риора, а? — Не съм! Тя ги даде доброволно. Подарява ти ги.. На Еньо тези думи му прозвучаха мерзко. П. Спавински, ПЗ, 212.
МЕРЗОЛАТ м. Спец. Синтетичен перилен и миещ препарат, който се получава от вид алкални соли. Производството.. се ориернтира към химическа преработка на продуктите. Така.. се получават миещите средства мерзо-лати. Д. Димитров, ОХТ ч. 2,203.
МЕРЗОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж. Недобр. 1. Само ед. Качество на мерзък; мерзавство, мерзавщина, подлост. Тук Алексей вижда груби отношения, .. и дребнави разправии. Под влияние на това у него рано се заражда ненавист против оная мерзост, която е убила красотата у хората. Лит. XI кл, 119. Аги, ваш сетний час удари: /.. /Не ще ви пее веч петелът /по нашта бащина земя; / познайте тук е то пределът / на вашта мерзост и тьма. П. Р. Славейков, Избр. пр 1,165.
2. Подла, безчестна, долна проява, постъпка; мерзавство, мерзавщина, подлост. Поради душевната си чистота и вяра в човека Вела., не можеше да повярва, че въобще е възможно да има хора, способни на такава мерзост — да предават на полицията своите другари. П. Спавински, ПЗ, 71.— От мерзостите на живота човек може да се умори, да капитулира. Ем. Манов, БГ, 199. Нашите управници чудят се и се маят каква подлост и мерзост да измислят. С, 1894, бр. 1511,2. Омръзнало на дявола да го ругаят, / че бил човекомразец лош, / че тънел в мерзост и разкош. Хр. Радевски, Б, 43.
3. Обикн. мн. Думи, изрази, писмен текст и под., които са подли, долни, недостойни; мерзавство, мерзавщина. Обществото се възмущава от мерзостите, които чува из обълваните уста на някой пияница, но ги чете охотно, когато са типосани на книга. Ив. Вазов, Съч. IX, 158. Гостите му, унесени в препирни, подкачки и разсъждения, пълни с мерзости и глупости, веднага настанаха. Елин Пелин, Съч. I, 147. Кандов скъса тая мерзост и плюна на нея, па излезе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119.
4. Остар. Грозен, неприятен изглед, грозна гледка; грозота, отвратителност. Селата все димяха още,.., мерзост на запустение царуваше по обезлюдените полета. Ив. Вазов, Съч. XIV, 96. И тъй, когато видите мерзостта на запустението,.. тогаз, които са в Юдея, да бягат по горите. КТЕМ, 504. В средината на храма види ся мерзостта на запустението. ИХЦ (превод), 140.
5. Остар. Възмущение, отвращение, омраза. Треба да ги [младите хора] советоват, да будят слад коду шни и учтиви: защото никаква ствар не е мерзости тако достойна, каквато неучтивото обхождение. Й. Стоянович, ДССП (превод), 37.
— От рус. мерзость. — С. Врачански, Неделник, 1806. Друга (остар.) форма: м р ъ з о с т.
МЕРЗОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Неодобр. Мерзък. В една депеша до майор Никифорова,.., той [Стамболов] изказа своето бурно и болезнено възмущение: .. Съжалявам героите и помагачите на тоя мерзостен преврат. С. Радев, ССБ II, 27-28. Хората ся трудят мир и любов да турят между человеците, които вражда и бой имат, а вестник „България“ с мерзостните свои идеи, не труди ли ся омраза и смущение между неповинний наш народ да вдигне? ЦВ, 1859, бр. 433, I. Хвала на всички мюзевири, / на новия Тартюф хвала — / на чорбаджиите вампири, / на мерзостните им дела. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 139. Треба бащите да обикнат
