не; прицелен. — Да поддържаме мерната линия, докато чуем изстрела, е също много важно! НА, 1963, бр. 4719, 1 .Все същите очертания на планини и долове, все същите познати окопи с пожълтяла шума, — дърветата, които служеха за мерни точки, канарите, зад които сърбите се събираха за атака. М. Кремен, Б, 147.
МЕРЕН3, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар., сега поет. Който става, проявява се на равни интервали; отмерен, равномерен, ритмичен. Беше тихо и горещо, само глухите, мерни и чевръсти удари на воденичното кречетало долитаха като изпод земята. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 196. Наблизо косач клепеше косата си и мерният звук на чука се носеше весело по ливадата. Елин Пелин, Съч. I, 99. Каква приспивно сладка песен е / на колелата тракането мерно, / смешението на езиците, / на нациите и на расите. Е. Багряна, СЧ, 25. Глава в глава сме ний опрели, / ръце си сплели, впили зрак, / и с мерни крачки низ полето / вървим двамина — крак във крак. Ц. Цер-ковски, Съч. I, 135. Ив хоризонта бавно в мерен ход / белее се и свири параход. Ем. Попдимитров, СР, 102. Може би седи сега самин в бялата каюта, / над дългото писмо за мен склонил умислено глава, / и в мерното полюшване, команди, тракане, — не-чуто / ми пише най-възторжените, най-нежните в света слова. Е. Багряна, ЗМ, 68. О Мерна реч. Остар. Мерена реч. От съчетанието на думите произхождат два рода речи, прозаическата, т.е. свободна, непод-чинена на никакъв размер, и стихотворнаша, т.е. мерна, която има определени граници. Т. Шишков, ТС, 48.
МЕРЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от меря1 и от меря се; измерване. — Веднъж режи, Димо, ама за меренето — мери дваж, че и триж. Г. Манов, КД, 88. Имаше и нещо друго в меренето и цененето на хората и за него Самуил не си даваше сметка — с какви очи ще ги погледнеш. А. Дончев, СВС, 179. Мерене на температурата.
МЕРЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от меря2 и от меря се; прицелване. Огласявахме балканските долове с бунтовни песни,..: или обучавахме ръката си в мерене, лучай-ки с камъне гробищата зад черквата в учш лищния двор. Ив. Вазов, Съч. X, 145. Старите гърци са имали и гимназии,.., въздигнати собствено за телесни обучения, като: борение,.., мерене със стрела. Д. Войни-ков, У, 1871, бр. 10, 146.
МЕРЕНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мерене1. Мерките, назначени за мерение на течности са въобще направени от мед. К. Кърджиев, А, 160. За по-голямо доверие и точност в мерението жителите на една махала или село,.., могат да определят от своя страна един мерач, който ще ходи да мери заедно с чиновника. Дун., 1876, бр. 1076,46.
МЕРЕНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мерене2. На същото това място четата направи упражнение, което са състоеше само в мерение на нишан. От сто пушки, само половината можаха да пламнат от един път. 3. Стоянов, ЗБВ II, 139.
МЕРЕНИЦА ж. Нар.-поет. Епитет на съд, който служи за мярка; мерулка, меров-ница. — Фала тебе, сиво соколенце, / да Марко йе личен по механите; / негова е чаша мереница, / она бере деведесе ока, / така ми го люги показуя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 29. Аз ще са назад повърна, / че си крината забравих, / крината мереницата. Нар. пес., СбНУ XXVII, 254.
МЕРЁТ неизм. прил. Остар. rpv6o.
1. Меретски, мерешки. Мерет кон, не дава да му се качиш. Н. Геров, РБЯ III, 60. Мерет писмо, не се чете. Н. Геров, РБЯ, 60.
2. Като същ. м. и ж. Рядко. Проклетник (проклетница), негодник (негодница). Бе хей мерет! Пари ако нямаш, ум барим в главата си нямаш ли? Хр. Ботев, Съч. 1929, 57.
— Тур. meret.
МЕРЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грубо. 1, Проклет, противен, пуст; мерет, мерешки. — Васило, краставичките обрани! Кой ли е проскочил плета? Брей, меретски хора. Н. Каралиева, ЯЧ, 40. Знаеше той добре какво е написал и какво е изброил Трайко в оня меретски протокол. Т. Влайков, Съч. III, 273.
2. Като същ. меретсжият м. Като обособ. прилож. Проклетник, негодник; мерет, ме-решкият. меретската ж. Проклетница, негодница; мерет, меретщината, мерешката.
МЕРЁТЩИНА ж. Остар. и диал. Грубо. 1. Проклето, неприятно, долно нещо.
— Току като станете, друга работа не ви е на очи, ами ръцете ви право на пустите моди; гаче сте луди полудели подир тях меретщини. Д. Войников, КЦ, 2.
2. Като обособ. прилож. и членувано. Проклета, долна жена; проклетница, негодница, мерет, меретската, мерешката. Той беше пораснал; той беше захванал да не познава капю нас сиромаси, гаче ли го не знаем чий син е;.. Пък жена му? Тя, меретщината, вече не знаеше как да са курдисва. Ил. Блъсков, ПБII, 4.
— Друга форма: м е р & щ и н а.
МЕРЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грубо. 1. Меретски, мерет. — Абе ти защо не пиеш яйца? — Пих, ама не помага. Що яйца съм изпил! С жената до развод стигнахме за тези мерешки яйца. А. Каралийчев, В,
66. На дядо ти аз му откраднах калпака. Много беше хубав мерешкият. Н. Каралиева, ЯЧ, 81.
2. Като същ. мерешкият м. Като обособ. прилож. Проклетник, негодник; мерет, ме-ретският. мерешката ж. Проклетница, негодница; мерет, меретската, меретщината.
— Друга форма: м с р 6 ж к и.
