— Ей, големи сте мерджии! — смеят се всички. Й. Вълчев, РЗ, 69.
МЕРБМЁТ м. Остар. и диал. Поправка, ремонт. Радослав погледнал на своите благодетели зачудено, поухилил се малко и рекъл: — Вашите глави искат меремет!... Не видите ли вие, че това не е нещо друго освен камилско яйце? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 451.
— От араб, през тур. тегеп^ 'лека поправка, малък ремонт'. — Друга форма: м с р а м е т.
МЕРЕМЁТЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от мереметя и от мере-метя се; поправяне, ремонтиране.
МЕРЕМЕТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. 1. Поправям, ремонтирам. Елиот продължава да следва своята политика, сиреч да крепи турското порутено здание, да го меремети с всякакви поправки и да представя българите като лю-дие, които са недостойни да имат свое независимо самоуправление. СПл, 1876, бр. 20,
79. Каква полза има търновското училище или търновската болница от това, че къщата на покойни Силвестрия е меремете-на? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 112.
2. Прен. Бия, налагам, мереметя се страд, и взаим.
МЕРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от меря1 като прил. 1. Който е точно определен по тегло, количество, размер и под.; премерен, измерен. Либе Иване, Иване, / поседи, та ма почакай, / да приспа майка и баща, /../ да извада, либе, да извада, / .. / тей-ново имане, мари, мерено и немерено. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 161.
2. Прен. За думи — който е премислен, преценен, в който няма нищо излишно. Никой не би могъл да каже на Павел повече от това. Мюфтията изрече своите мерени думи и се отдели от файтона. Г. Стоев, ЦЗ, 1153. На слабостта — гнева е верния език. / На политика силата е в мерените думи. В. Марковски, Избр. пр II, 195.
0 Мерепа реч. Лит. Поетическа реч, която е организирана, разчленена на относително кратки, съпоставими отрязъци, подчинени на определен ритъм; стихотворна реч. В стихотворението „Хей пролет иде“ първият и четвъртият стих имат по единадесет срички, а вторият и четвъртият — по десет срички. Този размер е спазен до края на стихотворението. Затова сти-хотворната реч се нарича още мерена, а прозаичната — немерена. Христом. V кл,
70. Това [„Боян Магесникът“] е, доколкото ни е известно, първата българска пиеса в мерена реч, в която участвува Будевска. Ст. Грудев, АБ, 82.
МЕРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1 .Спец. Който служи за мерене, измерване, премерване на нещо; измерителен, измервателен, мерилен, мерителен. Големи разстояния по земната повърхност (в училищния двор или в полето) измерваме с рулетка или мерно въже. Планим. V кл, 17. Те [жените] засаждат грижливо и с умение, в идеално прави редове чрез мерни дъски. ОФ, 1958, бр. 4241, 2. Мерна верига. Мерна лента.
2. Нар.-поет. За чаша, съд — който служи за измерване, определяне количеството на нещо. Болен Георги отговаря: / .. /— „Намерете мерна чаша, / дето бере триста ведра, /триста ведра руйно вино“. Нар. пес., СбВСт, 114. — Циганки, църни влахинки, / секакви билки знаете, / дали знаете омраза, / да си омразим Петкана / да не живуя сас Стоян? / А циганки ий казуват: /
— Ние имаме омраза, / нъ много пари па чини, / мерна паница жълтици. Нар. пес., СбНУ XLIII, 281.
3. Остар. и диал. Който е съобразен с нещо, който е по възможностите или мярката на нещо. По-добре би било да започнем такива някои [железници], които са по-необхо-дими, по-възможни и no-мерни наспоред силите ни. П. Р. Славейков, ПХС, 49. Отговаря умницата, / стара майка Лункината: /
— Много харно, мила дъще, / аз за тебе да с побъщя, / .-. /Но не зная как ще стане/да излезе тъй фистаня, / да ти бъде мерен, спретен, / на снагата ти напетен. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 283.
О Мерна единица. Спец. Основна величина, стойност, приета за измерване на еднородни с нея величини; измерителна единица. Основна мерна единица за обем е кубичният сантиметър — обем на куб с ръб 1 см. Физ. VI кл, 8. Освен килограмометър има и друга мерна единица за работа — джаул. Един кгм е равен на 9,8 джаула. Физ. VII кл, 13. Лицето на правоъгълника се намира, като умножим основата с височината, измерени с една и съща мерна единица. Планим. V кл,
9. Мерно число. Мат. Число, чрез което се определя големината на някое измерение на материята посредством броя на съответните за това измерение мерни единици. Отсечка, определена от две точки, за които знаем коя е начало и коя край, наричаме вектор.. Мерното число на един вектор е абсолют-но число. Тригоном. VI кл, 5. Числото, което изразява колко пъти мерната единица .. се съдържа в даден двустенен ъгъл, се нарича мерно число на този двустенен ъгъл. Стереом. V кл, 1950, 28. <Метрична> мерна система. Спец. Единиците, приети в дадена област на науката или бита за измерване на някаква определена група величини; измерителна система. До края на XIX в. в различните държави са се употребявали различни мерни единици.. Нужна била единна международна система от мерки. Такава система била създадена в края на XVIII в. във Франция; тя се нарича метрична мерна система. Физ. VI кл, 6-7.
MÈPEH2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Воен. Който се отнася до мерене2, прицелва-
