край морето от тоя остров ся лови и хубав мерджан. Ив. Богоров, КГ, 112. Аз от морето пяна взех/снага да й сторя; /мерджан за устни взех и снех / за поглед зрак отгоре. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 5, 229.
2. Ед. и мн. Мънисто, зърно от корал. Той [Джевдет] беше опасан с багдадски шал,..; а до пищова — една сребърна харбия, и над тях — ятаган .., големи колаци, обковани със злато и мерджани. Ц. Гинчев, ГК, 376-377. Тука [на изложението] ся вижда неиз-казано число от скъпоценни камъне, Маргарит и мерджани. Лет., 1874, 230. Та оттам света хаджийка / да се върне с армагани: / тебе златен кръст на шийка, / на герданче от мерджани. П. П. Славейков, ЕП 1907, 103. На ката плитка по ялтън, / на ката ялтън по мерджан. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 115.// Само ед. Събир. Много такива зърна, обикн. нанизани на връв като огърлица. А отпред моми засмени / за вода прихождат тамо /със кобилица на рамо, / .. / Огърлици се люлеят / и с мерджан и наниз греят. Ив. Вазов, В, 14. Природата по тие места [тропическите области] е дотолкова богата, щото на човекът не остава нищо друго, освен да лежи и да яде,., ако у тамошния царчец са не появи желание да добие от европейците няколко върви мерджан. Знан., 1875, бр. 22-23, 342.
3. Обикн. мн. Наниз — огърлица или гривна от ситни червени мъниста, обикн. от корал. И да ми купиш за бели раце, мило либе, / за бели ръце, аляни мерджени. Нар. пес., СбНУ XLIII, 540. Дядо Герги в Габроо замина, / на булка мерджан да купи. Нар. пес., СбНУ XxVII, 270. Та си фърли жъта дуня, /та удари бела Неда, / удари я у плещите, / та й скина мерджането, / попадаа по земята. Нар. пес., СбНУ XLV, 374. Море Недо, мила керко! / Кам ти, Недо, мерджаните, / мерджаните от грлото? Нар. пес., Ст. Вер-кович, НПМБ, 195.
4. Като прил. неизм. обикн. в приложение. Аленочервен; мерджанен. Мико момиче, /.. / Пустите твои / две али устни, /устни мерджани —/кой ще ги кусне, /кусне, примами? Ц. Церковски, Сьч. I, 162. Девойче, девойче, / .. / Аз ще стана белий камък, /вдън морето ще се скрия, / ще изпусна мерджан пламък. Ц. Церковски, Съч. 1,156. Седлото му [на коня] й позлатено — / с мерджан камък оковано. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 45.
О Див (червен) мерджан. Диал. Френско грозде; мерджан грозде. Мерджан грозде. Диал. Френско грозде; див (червен) мерджан.
> Като мерджан, червен (ален и под.). Обикн. за устни — много, ярко (червен). У лицето малкият Дичо приличаше на Рада и по очите, и по трепките, по устата .. малки, па червени, като мерджани. М. Георгиев, Избр. разк., 85. Той я гледаше все такава,..: с лице пламнало,.., с алени като мерджан устни. Ив. Вазов, Съч. VII, 124.
— От араб. през тур. шегсап. Други форми: мереджан, мержан, мерджен.
МЕРДЖАН2 м. Бодлив храст от семейство картофови с червени цветове и плодове, разпространен предимно край пътища, огради, като жив плет. Lucium halimifolium.
— От араб, през тур. шегсап 'корал; червен'.
МЕРДЖАНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който се състои или е направен от мерджан, от корал; коралов, мерджанов, мерд-жанлия. Тук [на морското дъно] гледа морехо-децът постеля (ред) от миди, там пак .. мер-джанени гори. Ч, 1872, кн. 13, 685. И с ръце в мерджанени гривни / прегръща [Елица] потисник народни [Чоки]. Ив. Вазов, Сьч. XXVIII,
63. То не било мерджанен й гердан, / я най било камък безценово, /как са скъса — земята се лъсна. Нар. пес., СбГЯ, 60.
2. Който е аленочервен като мерджан, корал; коралов, мерджанов, мерджанлия. Мерджанени устници, големи очи и високи и яки гърди — ето каква е коприщенската жена. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Д-р Татарчев,.., беше цял неузнаваем! .. Устните му
— мерджанените някога — сега са пръстени. А. Страшимиров, Съч. V, 301-302.
МЕРДЖАНЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Мерджанен, мерджанов. Тамо [във Венеция] имат камня мерджанлия, / от среброто три аспри по-скъпо. Нар. пес., СбБрМ, 53. Че като посегна / за писанта стовна, / че съм му закачил [на момичето] / мерджанлия гердан. Нар. пес., СбНУ XLVII, 141. Мерджанлия чаша.
— Друга форма: мердженлйя.
МЕРДЖАНОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от мерджан; мерджанен, мерджанлия. Пукаха пафтите на момински половини, играеха мерджанови и златни нанизи. Д. Спространов, ОП, 122. Женда сложи ръка на мерджановия гердан. Й. Йовков, CЛ, 109.
МЕРДЖАНЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. и диал. У мал. от мерджан1. • Обр. Момичетата се спуснаха из храсталаците да берат горски ягоди. Целият път беше осеян с тия червени мерджанчета, дето се топят в устата като медени капки. Л. Галина, Л, 95.
— Други форми: мсрдженче, мержанче.
МЕРДЖАНЧЕ2, мн. -та, ср. Диал.
1. Хризантема.
2. Змийско грозде, гърличе.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: мердженче, мержанче.
МЕРДЖЕМЁК, мн. няма, м. Диал. Растението леща и нейният плод. В петък яде леща, а в благо мерджемек. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 60. Заран леща, вечер мерджемек. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 60.
— Тур. mercimek. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Мерач1. — Братя — вика Мито на народа, — стреляхме право в дупката!
