занаят; но мерамът му беше не да учи занаят, а само да са изщъпне веднъж от баща си. Ил. Блъсков, ПБ I, 15. И така, ние имаме вече .. таквиз делегати, които под предлог за съединение, „плетат всякой своята кошница“...! — това е то всичкийт мерам за съединението им. П. Р. Славейков, ПХС, 48. На свраката мерамът не е да пощи бивола, ами да се нахрани. П. Р. Славейков, БПI, 293.
— От араб. през тур. шегаш.
МЕРАЧ1 м. 1. Човек, който се мери добре, който улучва при стрелба или хвърляне на камък, топка и др. Замервах го с камъни, ала бях слаб мерач и не можах да го улуча. К. Момчилов, ЗК, 31. Юнашеството българско в тях е останало, те [помаците] са .. най-добри мерачи с пушка — крушумджии. ДЗ, 1868, бр. 37, 137. Не знам, царице, /от где е Ваша милост и дали / по ваиште места ще се намери друг / такъв мерач, непогрешим в стрелбата... /.. / Щом вдигне лък и мигом поразява. Г. Райчев, ЕЦ, 73. Кротък е. Не го вълнува / даже футболният мач. /Нито бяга, нито плува, /нито е добър мерач. М. Лъкатник, ВП, 30. Йовко е добър мерач — / снежни топки мята ловко. Цв. Ангелов, СГ, 176.
2. Воен. Войник от танков или оръдеен екип, който насочва оръдие и под. за точна стрелба. Настана оживление. Бързо артилеристите заеха местата си. От ръка на ръка преминаха тежките снаряди и запълниха дулата на оръдията. Мерачите още веднъж провериха мерниците си. Ив. Мартинов, ДТ, 172. — Готово! Оръдейният командир повдигна редките си вежди. Не му се виждаше възможно младият неопитен мерач да премери така бързо оръдието. П. Вежинов, ВР, 75. Мой роднина служеше по това в^реме в Берковица, беше мерач на гаубица. И. Радичков, ББ, 170. Мерач на танк.
МЕРАЧ2 м. Лице, което мери, измерва нещо по длъжност или в даден случай. Досега трябваше да измерят мерата, та всеки да знае къде ще си блъска главата.. Срещнаха ли се пет души, веднага започваха: — Мерачите и днес не дойдоха. К. Петканов, СВ, 132. — Отиде ми земицата! — продума дядо Адам и се загледа подир мерачите. Младият учител бос, със запретнати крачоли, газеше роената трева, след него съскаше желязната рулетка. А. Каралийчев, В, 15. Но със секретаря на селсъвета той жадуваше отново да се срещне и изясни. Затова, след като пак подвикна на копачите да си гледат работата, той прекоси лозето и догони мерачите откъм долната страна. Ст. Даскалов, СЛ, 159. Отмериха дърва на няколко души и дойде ред на жената. Тя се завъртя около мерача и започна нещо да мърмори под нос. К. Петканов, В, 127.
МЕРАЧЕСТВО, мн. няма, ср. Длъжност и работа на мерач '.Картечницата беше бързо нагласена за отбрана.. Отделението на Гражев беше готово. Както винаги, така и сега, той подреди бойците и сам се зае с ме-рачеството. Ив. Мартинов, ДТ, 85-86.
МЕРГЕЛ м. Минер. Микрозърнеста утаечна скала от варовикови и глинести материали, използвана в строителството, за производство на керамика, цимент и под. Ако глината по тегло е от 20 до 55% от общата варовита маса, скалата се нарича мер-гел. Гр. Николаев и др., ОГ, 49. Една дрезина с девет вагонетки минава долу с купища от разбит синкавосребърен мергел. Къс от облачното небе лежи над долината, в която тътне задавеният шум на строежа. 3. Сребров, Избр. разк., 194. Миналата есен [миньорите] удариха на мергел. Кирките отс-качаха назад и дръжките им цепеха дланите до кръв. Л. Михайлова, Ж, 107. Качеството на цимента зависи не само от употребеното гориво, но до голяма степен и от суровината
— варовика и мергела. ОФ, 1961, бр. 5142, 2. Фаянсовите предмети се приготвят от бяла глина и мергели. Хим. VII кл, 1950,74.
— Нем. Mergel.
МЕРГЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Минер. Прил. от мергел; мергелов. Ако към глинестото вещество се примеси и варовито вещество, образува се мергелна маса. П. Мандев, СПВ, 9. Мергелните варовици са преходни скали между обикновените варовици и мергелите. Р. Христов и др., 39. Производство на тухли от мергелна глина. Мергелен пласт. Мергелно находище.
МЕРГЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Мергелен. У нас има големи мергелови находи-ищ. А Мергелова глина. Мергелов варовик.
МЕРДЕВЁН м. Остар. и диал. Стълба. Свето е мердевен; едни се качу ват, други сляват. П. Р. Славейков, БП II, 109. Кога гледа ангело .. гяволо, дека се качу е по мер-девено и., му вика: „Шчо седеш ту вана вратата и не улезеш?“ Нар. прик., СбНУ IX, 155. Мирчо дружина думаше: / „Скоро пояси давайте /от пояси мердевен да напраим, / при Стояна да си аз сляга!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 127.
— От перс. през тур. merdiven. Други форми: мердв&н, мердефбн, мердивйн.
МЁРДЖАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кривоглед (Л. Андрейчин и др., БТР).
МЕРДЖАН1 м. Остар. и диал.
1. Обикн. ед. Корал. Перо със златен варак трептеше на главата й, на гушата й имаше гердан от ален мерджан, наръцете й дрънчаха гривни. И. Йовков, СЛ, 109. В Средиземно море живее червеният благороден корал (мерожанът), който се използува за украса, за направа на гривни и огърлици. Д. Славчев и др., БМ, 43. Търговците в Индия са принадлежале на третята каста (Вай-iuac); тия са меняле, продавале и купувале скъпоценни камене, мерджан, слонова кост. Знан., 1875, бр. 5, 76-77. Остров Корсика съставлява сам по себе една провинция ..;
