94. Мераклийска изработка.
2. Остар. Който е свързан с психическо неразположение, меланхолия, нервност и под. Ипохондрическите (мераклийските),.. и жилните страданиета познават са от последните характери. С. Доброплодни, 3 (превод), 11. Един церител советуваше мераклийските жени,.., да си чистат къщите и с тойзи способ можи да ги изцери. С. Доброплодни, 3 (превод) 34.
МЕРАКЛИ`ЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. мераклийски (в 1 знач.); с мерак, по мерак. Тази торта е направена мераклийски, с много украса и фантазия.
МЕРАКЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. 1. Обикн. като сказ. опред. при гл. с ъ м и с предл. з а или следв. подч. доп. изр. Който има мерак, желание за нещо. — Ми-чона, горката, е толкова мераклия за вила, ще я нареди, ще я подреди като на списание, умее ги тя тия работи! Тарас, СГ,
91. Старите разправяха, че имало вътре скрити хайдушки пушки и аз — мераклия за пушка, реших да се вмъкна в пещерата и да си взема една. Н. Хайтов, ДР, 186. Даскал Стефан похвали хаджията, че имал много хубав глас и че много лесно може да стане втори псалт — .. — Искам ... много искам, даскал Стефане. Аз за песни съм мераклия човек. Д. Немиров, Б, 87-88. Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М. Георгиев, Избр. разк., 99. Но аз съм мераклия да купувам коне. Па имам си други крави, та... Кр. Григоров, Р, 32. // С лич. местоим. в дат. или с несъгл. опред. с предл. н а. Който обича, предпочита нещо, който има влечение към нещо. Дядо Славчо беше много мераклия на греят ракия. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 119. Пенко обичаше тистина хорото и играеше го както трябва, ама cè не беше му дип мераклия. Т. Влайков, ПСп, 1888, кн. 28,461. — Турците са мераклии на едри биволи, но и у тях няма капю твоите. К. Петканов, ОБ, 15/.
2. За мъж — който има желание, слабост към жените; похотлив. Бае Гаджо беше мераклия човек и като поискал нагледно да увери с допиране на ръката си хубавата селянка за своите благоразположения и пъл-на преданост към нея, то преди да угади, неблагоразумията селянка завъртяла с вилата. М. Георгиев, Избр. разк., 191.— Мераклия е той, стар мераклия по чужди булки. Тарас, СГ, 123.
3. Който влага голямо усърдие, старание, желание в нещо и усет за красота, качество и под. Кога ли ще мине някой другоселец и ще рече: Халал им вярата на иглечевчани. Мераклии хора... Виж им нивите, виж им добитъка. Кр. Григоров, И, 81-82. Мераклия старче обикаля сергиите и упорито търси пресни картофи за гювеч. С. Север-няк, ОНК, 129. — Право да ти кажа, Гър-бунице, ял съм петмез и на друго място, ама като твоя нийде няма. Едно нещо, дето го е правил мераклия човек — познава се. Д. Немиров, Д № 9, 29.
4. Остар. За човек — нервен, неспокоен, меланхоличен. От най-напред станах зами-словата, мераклия, а най-после изгубих си умът. П. Р. Славейков, ЦПII (превод), 219.
5. Като същ. мераклия, -йята, мн. -йи, м. а) Човек, който има мерак, желание за нещо. Събрах мераклии и подготвихме на руски език драмата на дядо Вазов „Хъшове“. Сл. Македонски, ЕЗС, 121. Разработил той [изобретателят] технологията на препарата,.. — явили се изглежда мераклии да до-разработят работата за слава на Отечеството и най-вече — за собствена слава и за припечелване, естествено. Ем. Манов, В, 30. — Е, и какво е това кино до среднощ?
— Ами такова... Гасиха тока, палиха го, гасиха, палиха го, докато отвратят народа и той се разотиде,.. Останахме само пет-шест души такива като мен мераклии. К. Георгиев, ВБ, 456. б) Човек, които обича, предпочита нещо. Сега ханчето беше обществено заведение. Въртеше го един единствен човек —Дечо,.. Мераклиите на хубава скара от градеца ще ги видиш ни в туй, ни в онуй време при Дечо. Б. Несторов, АР, 175. Отсядал в някоя крайна къща на селото, събирали се като бухали стари мераклии, вземали си от ракията и кой пари, кой жито или друго — наплащали се. Кр. Григоров, ОНУ, 110. в) Човек, който има слабост към жените; женкар. И разказвах на съдиите всичко, каквото сме правили с моята любовница.. А съдиите — едни стари мераклии — все ме подпитваха, все за подробностите се интересуваха. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 199-200. г) Човек, който влага в нещо голямо усърдие, старание, желание, усет за красота, качество и под. — Виж, оборът ви прилича на цяла жилищна кооперация. Такъв обор още няма в цялата околия. Е, и други мераклии има, но види се другарят Васил го е строил като за свое сърце. Кр. Григоров, И, 131. Майстор е Геле у свирнята и е мераклия! / Като седне, проклетецо, като я зачете —/че оставиш благи приказки в механата, /да послушаш, да усетиш сладост у дуиса-та. Елин Пелин, Съч. V, 109-110.
— От тур. тегакЬ.
МЕРАКЛЪК, мн. -ци, м. Диал. Мерак. Това е трете писмо в три дена. Такъв берекет ще Ви зачуди. Вие ще се смейте, но ще разберете, че такива мераклъци са свойствени на еснафа. Ив. Вазов, НПис., 96. Баене-то со лушпата [люспата, черупката] от яйцето щъркоо най-арно било да свършит работа .. за мераклък, що се мераклаисал маж по друга жена. СбНУ VI, 95.
МЕРАМ м. Остар. Намерение, замисъл. Понякога Пенчо заставяше баща си да го даде на мастора, да не бил останал без
