ние, безпокойство, меланхолия и под. Една френска госпожа.., понеже страдала от меланхолия (мерак) и не можела да търпи прихлупената стряха на капелиното си, накарала модистката си да възправи венчилото на капелиното й. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 17. Тъй също той [стомахът] ни връга в меланхолия (мерак), в болест и в тяжко тегло, когато го жрътвуваме на удоволствията. Лет., 1871, 150. Когато зетят се забави,., както момата, тъй и майката се връгат в голям мерак — съмняват се да не би да им се е разсърдил. СбНУ VIII, 46.
О Оставям / оставя този (тоя) мерак (тези мераци); оставям се / оставя се от този (тоя, своя <си>) мерак (тези мераци). Разг. Отказвам се от нещо, което силно съм желал. — Ти се остави, Кольо, от тия мераци да ставаш ловджия. Не е хубав тоя занаят, ти по-добре стани инженерин. Залегни да учиш и ще станеш. Ем. Станев, ПЕГ, 58. Тя беше млада и хубава мома и Йордан се плени от нея,.. Аз предполагах, че това е временно увлечение у Йордана,.. И наистина, след това той се остави от мерака си. СбАСЕП, 308-309. — Аз пък си мислех — .., мислех с тия пари от чекръка да купим коза.. — Остави тия мераци, Марине, — каза меко.. Граждани сме сега, волю-неволю, граждани. Ще я караме като всички. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 504. По мерак. Разг.
1. Според разбирането, желанието, вкуса на някого; мераклийски. — Добре дошли, добре дошли, моряци! — посрещат ни усмихнато те. — Хайде ... трапезата е готова. Пък и ропбтамска рибка сме ви изпържили... по мерак. П. Незнакомов, МА, 67. На Гаджала мазето е ледник, ще я [ракията] изстуди по мерак... Др. Асенов, СВ, 137. 2. Старателно, усърдно, както трябва; мераклийски. Малкото сираче привело глава и обещало, че ще пасе овцете по мерак. ОФ, 1958, бр. 4241, 2. По мерак(а) ми е. Разг. Харесва ми, по вкуса ми е. Арифовица й беше по мерак — послушна, работна, пък и нямаше деца по цял ден да врякат из къщата. Б. Несторов, АР, 7. Хваща ме / хване ме мерак. Разг.; Пада ми / падне ми (сторвам / сторя, турям / туря, удрям / ударя, хвърлям / хвърля ) мерак. Диал. Обикн. с предл. н а, п о. Обхваща ме силно желание за нещо или за, към някого; пожелавам, поисквам, вме-рачвам се, меракландисвам се. Тя много се увлече да плете някакви сложни кенета — хвана я мерак по тях като болест. Д. Та-лев, И, 191. — Цял ден плете. Сторила мерак на една тантела и по цял ден не излиза от къщи. А. Каменова, ХГ, 39. На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ето, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата уну-ка. М. Георгиев, Избр. разк., 58. — На, и днес го казвам: няма за мен сега друга мома в цяло село... И дорде се тя не глави, аз няма да хвърля мерак на никоя друга. А.
Страшимиров, ЕД, 32. Веднъж случило се така да стане, / че лъвът — цар на всичките хайвани — / ударил на кокошките мерак. Д. Подвързачов, Б, 64.
— От араб, през тур. шегак.
МЕРАКЛАЙСАМ СЕ. Вж. мерак-лаисвам се.
МЕРАКЛАЙСВАМ СЕ, -аш се, несв.\ мераклайсам се, -аш се, св., непрех. Диал. Меракландисвам се. Во г. Битола имат едни жени, що баят .. за секакви болести, а най-поеке, за да се отврата маж от жена, ако са мераклаисал во некоя друга жена и си я ненавидел своята. СбНУ VI, 95.
МЕРАКЛАЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мераклаисвам се; мерак-ландисване.
МЕРАКЛАНДЙСАМ СЕ. Вж. м е р а к-
ландисвам се.
МЕРАКЛАНДЙСВАМ СЕ, -аш се, несв.; меракландйсам се, -аш се и мераклан-дйша се, -еш се, мин. св. меракландисах се, св., непрех. Простонар. Обхваща ме желание, мерак за нещо; пожелавам, вмерачвам се. Тя [Катка] разигра оперетката „Тайните на харема“, в която представи ролята на одалиската и дори увлече и мъжа си, ме-ракландисал се да бие тъпана в оркестъра. Д. Вълев, 3, 54. — А пък аз научих, че мома те е искала. Или са ме излъгали? — Имаше такова нещо —.. — Мариница се беше мера-кландисала да ме сватосва... Ама тая няма да я бъде. Ем. Манов, ДСР, 218. Важна е архитектурата — едно време се бях меракланди-сал да ставам архитект. РД, 1960, бр. 255,2.
МЕРАКЛАНДЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от меракландисвам се; вмерачване, пожелаване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
МЕРАКЛАНДЙША СЕ. Вж. меракландисвам се.
МЕРАКЛИ`ЙКА ж. Разг. Жена мераклия. Лепваше му се ту една, ту друга мерак-лийка за някое време, ала Григор ги надминаваше. Т. Монов, СЧ, 27. Едни господарки биват твърде много усетливи, мераклий-ки,.., та придирват да изнамерят от что им е тъгата, отде иде да са угрижени,., и пр. И. Груев, КН 7 (превод), 1873, кн. 7, 18.
МЕРАКЛИ`ЙСКАТА нареч. Простонар. Мераклийски. — Щом от гората излязат тези момчета, ние ще ги заведем в лагера, ще ги оставим за малко в библиотеката да ни почакат, след това ще се избръснем едно мераклийската, ще се стегнем,.., и хайде на танците. Д. Цончев, ОТ, 18.
МЕРАКЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Разг. Който е направен с мерак, желание, усърдие, старание. Й Къци в съзнанието му, този Къци, с мераклийската пейка, израства като нов, величав човек. В. Ченков, ЗХ,
