един калугерин да ми каже да не предприни-мавам никакви решителни мери против Ба-язита, защото татарският хан .. са приго-товлява да ни дойде на помощ. Л. Каравелов, Съч. V, 89. За училището ся зеха мери и ще ся нареди добре. АНГ I, 481. „Решавам убо и повелявам да ся положат в действие и следни мери“. Г. Раковски, ГЕБ, 15. Той [канцлер Гор-чаков] уверява за мир, но не скрива, че в случай на нужда,.., царят ще употреби по-енерги-чески мери. СПл, 1876, бр. 28,111.
— Рус. мера.
МЕРА1 ж. Разг. 1. Площ за земеделие и скотовъдство в землището на населено място. Той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади на Станкиния баща. Елин Пелин, Съч. III, 134. Нивите на чичо Сава бяха пръснати навред из селската мера. К. Калчев, ПИЖ, 70. Него време нивите бяха малко, поречето мера беше само трева и буренак. И. Йовков, АМГ, 137-138. Поминъкът им е труден. Има гора, но нямат мера. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. Във времето на разпрата за мерата между Калофер и селата, злодействата бяха стигнали дотам, щото човек не можеше от къщи да излезе. Хр. Ботев, Съч. 1929, 51. // Със съгл. и не-съгл. опред. Част от тази площ, която принадлежи на един собственик (уточнен от определението). — Това, що гледаш, все наша мера е! — Бай Драган описа с ръка един полукръг. Н. Тихолов, ДКД, 25. Така Еньо обиколи цялата своя мера. Елин Пелин, Съч. III, 97. Наистина ще му платят ливадата, а както разправяха, ирли да им дадат други места, някакви ниви от голата общинска мера зад Ортакория, но не беше там работата. Г. Караславов, С, 133. Панко беше крайно беден селянин.. Есента и зимата сечеше дърва из чужди мери и ги извозваше до малката гараДъбовец. Д. Ангелов, ЖС, 73.
2. Стесн. Затревена част от землището на населено място, която служи за общо пасбище. Навлизаме в широка поляна. Тя прилича на ливада, ала не е изчистена и уредена като ливадето. Мера било това. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 206. По изгорелите от сушата селски мери лениво пасяха овце. Д. Димов, Т, 41. Всички крави,.., все са блазнили, защото съм ги пасъл из тази мера. Тука земята,.., има нещо в себе си и от тревата то отива в кравата. И. Петров, ЛСГ, 29. Какви са треви зелени, / какви са мери широки, / как скачат дребни телчици, / как блейкат малки теленца. Нар. пес., СбНУ XXVII, 167.
— От араб. през тур. шега.
МЕРА2 ж. Истор. Мерия2. Византийският боен ред се делял на две странични мери (крила) и една средна (център). А. Дончев, СВС, 844.
МЕРАДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Полски пазач, пазач на мерата. Калоферци бяха си хванали мераджии, кои с оръжие хо-дяха да пазят мерата. Хр. Ботев, Съч.
1929, 50. Макар че се хващал за каква ли не работа — селски говедар, аргатин по чифлиците, кехая, мераджия и пр. — той не можал да се отърве от немотията. Н. Фер-манджиев, РХ, 155.
МЕРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг.
1. Желание. Па не види ли тя, че той ни за хоро има мерак, ни по чешма и по седенки като други момци отива. Т. Влайков, Съч.
1. 1929, 176-177. — Когато вземеш на човека мерака за една работа, изсушаваш сърцето му — тихо като на себе си каза той. И. Петров, HЛ, 138. — От дума на дума, хареса ме човекът и ме взе хем като ратай, хем да ме учи на кожухарлък. Ама мерак имах към занаята! На третия Димитровден бях вече истински майстор. Г. Белев, ПЕМ, 12. — Седемнайсет години минаха откакто сте женени,., и сега тя за пръв път... Требва да се пази десет пъти повеке. Да не дига тежко, да не се подхлъзне, да не й остане мерак по нещо за ядене и по каквото и да е. Д. Талев, ПК, 762. Мина ми меракът за мотоциклет. II Приятно чувство, удоволствие, усърдие, старание при извършване на нещо. Свиленка заработи в кооперативното стопанство с такъв мерак, като че всичко наоколо — дори цялото поле беше нейно. Кр. Григоров, И, 30. С голям мерак нареди Рам-зина тази одая. Дървеният креват, който завари, постла с ново и хубаво халище със зелени и червени шарки. Б. Несторов, АР, 20. Райка отиде на хорото, накитена и пременена с по-голям мерак, отколкото други път. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 36.
2. Като сказ. опред. при гл. с ъ м а) В 3 л. ед. и дат. от крат. лич. месгоим. или пряко доп. с предл. на: Мерак ми е. Разг. Ймам желание, искам. Стрина Венковица, на която бе голям мерак да види Колча стъпил здраво на краката си като майстор, сега се поуспокои. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 174. Мога да ви кажа, че ми е мъчно за съветските хора. Много ми е мъчно... Мерак ми беше да работя с тях... С. Северняк, ОНК, 35. б) С предл. за. Диал. Имам желание за нещо; искам. Алино, фидан градино, /много сум мерак за тебе, /дор да се ставам сос тебе, /.. / меракот да ми помине! Нар. пес., СбНУ X, 3.
3. Остар. и диал. Любов, обич, страст. Напуснал е отечеството си още преди петдесет години —.. — от някакъв мерак по жена. Ив. Вазов, Съч. IX, 128. Ох мерак, мила мамо, тоз мерак, / той ще ме, майко, юмо-ри. / Който се, мила майко, със мерак, / със мерак, майко, йожени, / булчето да му й, мамо, циганче, / нему се струва, майко, цар-кинче. Нар. пес., СбВСтТ, 627. — „Руске ле, любе ле, / чакай ми, вярвай ме, / служба да изкарам, /.. / Двама да се вземем, / с мерак да се водим“. Нар. пес., СбВСт, 718. • С предл. п о. Но кажи ми, защо я биеш? Не си ли я взел у дома си по мерак? Л. Александрова, ИЕ1Ц, 130.
4. Остар. Състояние на нервност, притесне
