нов, ДП, 276, И тя смаяна се спря пред тия мили, хубави и още пресни спомени за закачките,.., които си меняваха с Добрян. Елин Пелин, Съч. I, 126. Душа давам — коня си не давам, / коня давам — мома не менявам. Ц. Церковски, Съч. I, 17. А за нищо не менявам., /своята свобода. Л. Каравелов, Съч. I, 17. Стар вълк зъби не менява. Погов., П. Р. Славейков, БГ1 II, 130. • Нар.-поет. Мяна менявам. — Нито го продавам, / нито го залагам, /мяна го менявам / бяло за по-бяло. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 25. менявам се страо.
МЕНЯВАМ СЕ несв,, непрех. Остар. и диал. Меня се, менувам се. Знаете как се изгубва лятото? — Времето се менява малко по малко, пада слана, става студено и неусетно току видиш, че дошла и зима. Т. Влаиков, Съч. II, 182. — Аз, аз са менявам секи ден и секи час, защото са меняват и обстоятелствата, ме-няват са и понятията ми. Аз захваищм да миела, че от нашите мечти няма да произлезе нишр друго, освен няколко бесилници и множество черни кърпи. Аз не крия от вас, че захващам да са боя и за вас, и за себе си. Л. Каравелов, Съч. VIII, 108-109. Другата неделя втората [снаха] вземе на първата работата, третата на втората и така се меняват, та хем да не им омръзне все едно и също, хем някоя да не се оплаче, че върши най-тежката работа. М. Георгиев, Избр. разк., 46. Отечество любезно, как хубаво си ти!/.. /Как твоите картини меняват се омайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5. ^
МЕНЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от менявам и от менявам се; менене, менуване. По-главните точки от хатиху-маюна от 1856 са следующите:..; дава са равноправност на всички вероизповедания.. Меняването на вярата да е свободно. С. Бобчев, СОИ (превод), 180. Бяха години, когато момък с мома,.., рядко се виждаха.. А сега, кажат ли се един път сгодени, ако ще и да е само меняване с един прост пръстен,.., потътрят се по пътища, разходки лозя, само да ги видят хората, че са сгодени. Китка V, 1886, кн. 14, 24.
МЕНЯВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Смяна, промяна; менувание. Менявание плодовете наричаме оня начин за работяние земята, по койпю на една и съща нива всяка година все друго растение ся сее. Лет., 1874, 261. Той [законът] тряба да се изпълни.., за да се поне убедим, че сме най-после намерили средството и спасението от чиновническата .. анархия при меняванието на всеки кабинет. Пряп., 1903, бр. 5,2.
МЕНЯЛ м. Остар. Книж. Сараф, сарафин. Те гледат златото. То блеспш накичено по дрехите, шиите, китките, косите, то се трупа по сергиите на златарите, то се лее по масите на менялите. А. Дончев, СВС, 15.
— От рус. меняла.
МЕНЯЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Размёнен. Българите,.., които така радостно посрещнаха освобождението си, знаеха и да го използуват, като се нафърляха във всевъзможни користни спекулации. Наотвориха се особено много „ме-нялни лавки“. Ив. Вазов, Съч. XI, 45. Tue диваци донесле със себе си кокосови орехи и други потребни за уморените мореплаватели неи*р. Между едните и другите произлязла менялна търговия. Знан., 18/5, бр. 19, 301.
— От рус. меняльный.
МЕР частица. Диал. 1. За усилване — при подчертаване, изтъкване на нещо, обикн. неочаквано, непредвидено; а, то, пък, пък то. Счу ми се наблизо едно страшно пъшкание и охкание,.. Заничам,..; послу швам се още по-добре, то, мер да биле моите охкания и пъшкания, ушите ми страшно фучаха. Китка V, 1887, кн. 13, 5. Поискаха най-напред да ма изпитат на глас, ще мога ли да викам, да пъдя тези, които са отбиват из лозята. Мер то и глас трябало, а пък на мен гласа ми не работи никак. Г, 1863, бр. 8, 62. — Словото му ти къса сърцето, а гласът му, разтрепераният му плачовен глас, мер сърце от камък да имаш, че да се не скъсаш от плач. Ил. Блъсков, ДБ, 30.
2. За изразяване на пожелание, закана и под.; сёмо, стига, дано. Една година, даде Господ, читава здравина в поп Марковата енория:...: — мер да земаш пушка, че да убиеш някого, па да умре, говореше той в гнева си. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 21. Ой моме, ой малкай моме, / мер да не идеш на вода, / на вода на Стара река, / котлите ща ти разлея, / стомните ща ти изтроша, / снагата ща ти разкърша. Нар. пес.; СбНУ II, 39. Мер да ся ожени, та да миряса. Н. Геров, РБЯ III, 60.
3. За изразяване на учудване; нима, мигар. Ма ти мер нема да додеш с нас? БД I, 110.
— От тур. meger.
МЕР, мёрът, мёра, мн. мёрове и (рядко) мёри, м. Книж. Кмет, градоначалник (обикн. във Франция). Била създадена [през консулството на Наполеон] централизирана бюрократична администрация с назначени послушни префекти, подпрефекти и мерове. Ист. X кл, 32. Г. Балабанов изказал на мера безкрайната благодарност, която ще въодушевява всякога българский народ за горещите симпатии, които му са били засвидетелствували от страна на цяла Англия в тия тежки за него обстоятелства. К. Величков, ПССъч. VIII, 285. Франция, царство, дели ся на департаменти;.. Главно лице по управлению в един департамент нарича ся префект;..; общини ся управляват от мери
С. Радулов, ГМП (превод), 267.
— Фр. maire.
МЕРА ж. Остар. Книж. Обикн. мн. Мярка (в 3 знач.). Преди една неделя византийският император беше изпроводил
