уста,.., облиза долната си устна и няколко пъти мени цвета на лицето си. Кр. Григоров, Н, 13. Като всеки човек, лесно менеше настроението си. Сега беше загрижен и за друго. И. Йовков, В АХ, 154-155. Климент е станал вече твърде прозорлив, за да не си прави илюзии върху способността на известни хора да менят нрава си и страстите си. М. Арнаудов, БКД, 254. Когато ледът се топи, поглъща топлина, но не мени температурата си. Физ. X кл, 1951, 52. // В съчет. козина, к о ж а. За някои животни — претърпявам естествена системна подмяна на козината си или кожата си; сменям, променям. Сърната мени козината си два пъти годишно: напролет,.., и наесен. П. Петков, СП, 45. Един кос кацна на гърба му,.., след туй взе да скубе с човката си от меката сплъстена козина, която волът сега менеше и като насъбра docmq, хвръкна към гнездото си на керемидите. Й. Йовков, АМГ, 102. Лошо се движи мечката, когато мени кожата на ходилата си, защото новата кожа отначало е много чувствителна. П. Петков, СП, 56. Блазе на смока. Смокът е добре. / Веднъж годишно кожа той мени. Цв. Ангелов, СГ, 151.
4. Остар. Заменям (във 2 знач.). — Ай! Какви харни коне имате, дайте да ги меним! Ел. Мутева, РБЦ (превод), 152. Море хайде да си мениме, / море твоето срце на моето, / море моето срце за твоето. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 45. меня се I. Страд. от меня в 1, 2 и 4 знач. Почна търгуването; колко кожи щяха да дадат татарите срещу жито и ечемик и как щяха да се менят и за какво оръжията и рибата? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 77. Богатството не състои само в пари, но във всичко, което може да ся мени за пари. ИЗ 1874-1881, 85. П. Взаим. от меня (в 1 знач.). Ганчо надул своя [кавал] силно и изсвири и той такова нещо, което днес се зове скала и капю млъкна, отри си кавала пак и каза: Аз ще поведа, а ти ми пригласяй, че после ще се меним". Ц.Гинчев, ГК, 90. Ако искаш ще се меня с тебе.
МЕНЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам друг, придобивам нови качества, свойства, вид и под.; променям се, изменям се, сменям се. Но всичко е до времето. То се мени, менят се и хората. И. Петров, HЛ, 168. Едвам тук младият момък се взря по-хубаво в лицето на либето си: то беше разплакано и сега се страш-но менеше — ту пламне, ту посърне. А. Сгра-шимиров, ЕД, 110. Менят се нашите поля — широки зелени блокове се виждат край шосетата. Н. Фурнаджиев, МП, 66. Коефициентът на спирта се мени чувствително с повишение на температурата. Физ. X кл, 1951,45. На морето всеки час боите/се менят, преливат безконечни. Н. Ракитин, СII, 29.
2. Появявам се на мястото на друг, вместо друг или вместо нещо друго, някой друг; сменям се, заменям се. Разбира се, членува-иште в дружеството младежи се меняха, едни завършваха и се завръщаха в родината, други пристигаха да се учат и попълваха редовете на дружеството. Ив. Винаров, Пл, 1969, кн. 5, 74.
3. Стесн. Диал. За месечина — преминавам в нова фаза, сменявам се. Месец, месец, ясен месец, / що са, месец, често мениш. Нар. пес., СбВСтТ, 417.
4. Остар. и диал. Сгодявам се, годя се; мену-вам се, менявам се. „На тоз пръстен на ръка си—/с него ся залагам“. /А пък Дешка, без да кажа, /своя му подаде, /мениха се, без да знае / някой, без да види. Ц, Гинчев, ДТ, 95. Тъй и го-ори Маноил мастор: / "Ой ми та тебя, горка Марийке, /то не ти окъсня топла обяда, /../ Ами си изтървах пръстян.. /долу в калето, в дълбочините, / .. / Като та видях, аз си помислих, / че ми го даде, кат са менихме, /затуй, / затуй ми, либе, толкоз домъчня. Нар. пес., СбНУ XXVII, 159.
О Меня пръстен (венци, нишан). Остар. и диал. Правя годеж, уговорка за женитба чрез разменяне на пръстени, китка цвете и под. между мъж и жена; сгодявам се, годя се. Три вечери поредом обикаля / край Ие-дините пусти двори Бойко, /.. / а на чет-въртий се из село счу, / че бяла Неда пръстен е менила / със Бойковий другарин Нен-ко Бъта. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1,
3. Либе Марийке, Марийке, / като не сам ти на срце, / защо си годеж правила / и златен пръстен менила? Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 151. „Защо ми, мале, либе прокуди? / .. / Откак за старо си ме тъкмила, / на пръст ми, майко, пръстен зарасте: / откак венци ми куми мениха, / бодат ми чело тръни и храсте“. К. Христов, Кр, 61-62. Меня си ума (акъла, акълите). Разг.\ Меня ум. Остар. Не поддържам трайно едно мнение, променям гледището си. Като дошъл Рачо и видял, че Тончев пак си менил ума, скроил да го повикат от Варна, загдето и заминал Тончев да търси зелен хайвер. С, 1894, бр. 1487, 4. — Всичко е хубаво —.. — но не зная как ще ни посрещне шивачът. Вижда ми се страхлив.. — Нали сте се уговорили?... — Уговорихме се, но где да знаеш, хората си менят акълите. Сл. Трънски, Н, 115. А после ся възправи, уж като че бе менила ум, и видя му ся, като да съзря на устните й цъфнало любовно усмихвание. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 56-57.
МЕНЯВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Меня; менувам. Когато няма убеждения, когато няма даже установени понятия за нещата, тогава съвършено лесно хората си меняват мненията. Д. Благоев, ЛКС, 79. Очите меняваха цвета си — бяха ту светли като водите на езерото, ту ставаха тъмнозелени. Д. Спространов, ОП, 191. А ето на, беше пак сам и скръбен: което даде, изгуби се между хилядите което му се върна, не бе това, що очакваше — сякаш меняваше злато за мед. Ст. Загорчи-
