щия начин като меншевик.
МЕНШЕНСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Малцинство, меншество. Притовоп. болшинство, мнозинство. За голямо съжаление на събранието присъствуваха завид-но меншенство. Бълг., 1902, бр. 524, 3. Въл-кович забележи, че Цанков нито ще дойде В Цариград, нито ще приеме някого да влезе в едно министерство, в което той ще бъде в меншенство. С. Радев, ССБ II, 540.
— От рус. мсньшинстбо. Друга форма: меншести 6.
МЕНШЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Малцинство, меншенство. Проти-воп. болшинство, мнозинство. По въпроса за изборни проверки болшинството и мен-шеството са се хванали за косите. Ив. Вазов, Съч. X, 72. Благодарение на тях [буржоазните партии] днес на избори отиват не болшинство от работния народ, а едно ни-щожно меншество. Г. Кирков, Избр. пр I, 333. Почти всички наши политически партии намират, че спасението от политическата поквара лежи в свястното приложение на новата избирателна система, която гарантира представителство и на меншествата. БД, 1909, бр. 21, 1. Победа ли не сме удържали / Пак меншество ли сме били? Хр. Смирненски, Съч. II, 212.
МЕНЮ, мн. -та, ср. Книж. 1. Ястия, предлагани в ресторант, стол и под. Келнер в бял смокинг ми донесе картата с менюто и покорно се наклони над масата. Б. Рай-нов, ЧЪ, 8. Той разтвори големия лист за менюто с истинско удоволствие и зачете увлечено, със сладостен интерес. Т. Монов, СН, 95. Те [вагоните] са приспособени за пъ-тувание с всички удобства: .. спални вагони; .. ресторан с прекрасни сервизи и разно-образно меню. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53. Чужденците, които летуват у нас, проявяват голям интерес към нашите минерални води и по тяхно желание те са включени в менютата. ВН, 1960, бр. 2856, 1. Бедно меню. И Списък на тези ястия, предлаган от ресторант, стол и под.; листа, лист2. В предприятията за обществено хранене в листа меню срещу всяко ястие е дадено неговото тегло и стойността му. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 235. Моля, подайте ми менюто.
2. Разш. Храна, ястия. Пестяха продуктите, получавани срещу купони, за сватбения обед.. След работа Надя помагаше на майка си, усърдно се разпореждаше по въпросите на менюто, изчисляваше какво ще бъде нужно и как по-евтино да излезе. Ем. Ма-нов, ДСР, 178. Пържени пилета, яйца на очи, баници, плувнали в тлъстини, цяла тепсия юшмер (бял мъж) — това бе обикновено менюто на Кючук Али и всичко това трябваше да се омете. Д. Калфов, Избр. разк., 236. Разнообразявайте ежедневното си меню с употребата на зеленчукови консерви. ВН, 1958, бр. 2051, 3. Менюто на щъркелите се състои от водни жаби, от насекоми и техните личинки (особено сиви и зелени червеи, скакалци и бръмбари), от дребни гризачи, от водни змии и гущери. ВН, 1985, бр. 2985,4.
3. Подбор, съвкупност от ястия, които се поднасят в определен ред на обяд или вечеря, на банкет и под. От уважение към стария княз,.., менюто беше избрано само от постни ястия. А. Гуляшки, ЗВ, 92. Като прехвърлила в ума си десетки ястия,., включила в празничното меню една юрдечка,.. ВН, 1958, бр. 2039, 4. Пък и тая вечеринка той я уредии—.., канеше, нареждаше програма и меню. И. Йовков, Разк. 1,197. Комплексно меню.
4. Техн. Списък на функциите или операциите, които може да изпълни уред, машина с електронна памет. // Каталог на съдържанието, заложено в паметта на електронноизчислителна машина.
— Фр. menu.
МЕНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Правя смяна, промяна на едно нещо с друго поради предпочитание, необходимост и други причини; сменям, променям, заменям. Войната го поставя при условия, коипю не му дават възможност да се движи много, да мени често местата. Д. Калфов, ПЮН, 5. Всяка година, а понякога през година и през две, той се явяваше по Гергьовден или по Димйтров-ден^ когато слугите менят господарите си. Й. Йовков, ЖС, 8. Поне за себе си не искаше да бъде от оная категория мъже, които обичат да менят жените, както менят дрехите си. Ст. Чилингиров, РК, 94. — Защо посягаш на вярата ми? — попита Георги и го погледна в очите. Пашата среща горещия поглед на момчето. — Не искам да си мениш вярата, — рече той. —Дръж си вярата, но се ожени за моята болна дъщеря. А. Каралийчев, ПГ, 112-113. Менят реките / своя път от векове, / и цели планини / там хората събарят. Мл. Исаев, О, 47.
2. Целенасочено правя нещо да има нов вид, качество и под.; променям, изменям, сменям. Естествено и леко тя менеше походката си на сцената съобразно ролята, естествен и лек бе жестът й. Ст. Грудев, ББ, 48 .Ако меним дължината на струната или ако обтягаме повече струните, получават се различни звукове. Физ. X кл, 1951, 19. Когато меним ъгъла на падането, ъгълът на пречупването се мени също. Физ. X кл, 1951, 128. От столетия много, / през всемирни преврати / гоня чудна задача: / тоя свят несполучен / да меня, обновя, / тайний извор на злото / из самата природа / да изскубна насила. Ив. Вазов, Съч. III, 34.
3. В съчет. със същ., означаващи вид, особеност, характер, състояние на нещо. Този вид, тази особеност и др. стават други, различни; сменям, променям, изменям. Забелязваме под нас водите на Адриатическо море, което мени цветовете си от масли-нено-сини до гъсто зелени. Н. Фурнаджиев, МП, 111. Бай Илия го изгледа с позинала
