МЕНУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Смяна, промяна; менявание. Пътни-че! Ти щеш намериш друг приятел на мястото на оногова, когото си оставил у дома; менувай си мястото, у менуванието стои желанието за живот. А. Начев, ПЖЧ (превод), 14.
МЕНУЕТ м. Муз. Старинен френски балетен танц, изпълняван по двойки с поклони и реверанси. През XVII век менуетът е имал широко разпространение в Европа. Пеене VI кл, 83.
2. Вид музикално произведение в 3/4 такт и умерено темпо за такъв танц или за концертно изпълнение. В долния етаж някой разучаваше на пиано менуета на Падаревс-ки. М. Грубешлиева, ПИУ, 253. Тук може да споменем и излезлите от употреба, но много често срещащи се в произведенията на класиците танци: .., менует — в 3/4 такт, в умерено темпо. Св. Четриков, ОУМ, 67. Менуетите на Моцарт и Бокерини са много популярни. II Част от симфонично произведение, написана в същия такт. Шуберто-вата V симфония, пълна със сърдечна свежест, прозвуча в менуета много добре. БНТ, 1940, бр. 202, 3.
— От фр. menuet през рус. менуэт. Друга (остар.) форма: меню ет.
МЕНУЁТЕН, -тна, тно, мн. -тни. Муз. Прил. от менует. Те [децата] изпълниха с много лекота и ритъм танци по менуетна музика на Моцарт. ОФ, 1959, бр. 4598, 3. Менуетна стъпка.
МЕНХИР м. Археол. Обикн. мн. Пред-исторически мегалитни паметници, срещани във Франция (Бретан), Англия и другаде с вид на отвесни побити камъни и каменни стълбове, високи до 4-5 м., вероятно с култово предназначение. В няколко скали .. с многобройни скални ниши, забелязахме .. една .. особеност —.. Нишите бяха направени само върху скали, които се отличаваха с нещо от околността .. Това е отличителна черта и на менхирите
— мегалитните паметници от Бретан, и на някои други праисторически скални творения. К, 1970, кн. 7,29. Мегалитните паметници са .., долмени,.., менхири и покрити галерии. СбНУ XVIII, 659.
— От англ.-бретон. menhir 'дълъг камък'.
МЕНЦИ мн. Разг. Медни котли; медници, бакъри. Отгоре се зададе една забулена жена с кобилица на рамо. Менците се люшкаха и звъняха. А. Каралийчев, ПГ, 130. Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата / и навалица заварих да се трупа от махлата. П. П. Славейков, ЕП 1907, 123.^ Кавал свири на поляна, / на поляна край горица; / млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. Хр. Ботев, Съч. 1929,
24. Тръгнала йе Дена, мамо, / за вода студена, /.. / Менците й светат, мамо, / като посребрени. Нар. пес., СбНУ XLVI, 162. • В съчет. с напивам. Народен обичай, при който мъж, ерген отпива вода от менците на мома, която харесва, за да изрази чувствата си. И уж се сърди, като я задяват дружки, че си дала менците да ги напие мечкарят и той й казал с добром — силом ще я взема догодина. П. Тодоров, И I, 28. Надпреваря-ше [Иван Шопа] ги, напиваше им менците, цалуваше ги, искаше им ябълки,.., щипеше ги. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39.
МЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Малък котел; котле, медниче, бакърче. Едно момиче с очи като трънки,.., шляпаше с гуменките си рано сутрин и носеше в бакърено менче краве мляко. Б. Несторов, СР, 149. Динчо тръгна с татко си за училище, а баба му плисна с калайдисаното менче вода пред тях — за добра сполука! Л. Галина, Л, 75. Прибрахме голямото черно менче, което висеше на опушената верига на камината. Ив. Димов, АИДЖ, 17.
2. Количество течност, продукти и др., което се вмества в този съд. Аз си мислех, когато кравата порасне и се отели, ще доя всяка заран и вечер по едно менче мляко,.., а то какво стана: кравата излезе яловица! А. Каралийчев, МО, 4. Ежко грабнал едно менче от събраната пшеница, па го изсипал пред Кърта. Ран Босилек, Р, 56.
МЕНЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от менче; котленце, бакърче.
МЕНШЕВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Едно от двете главни течения в руската социалдемокрация, оформило се в 1903 г. след разцепването на партията на болшевики и менше-ники, което се противопоставя на болшевизма по основни положения върху тактиката на борбата, по въпроса за революцията, ръковод-ната роля на пролетариата и др.
— От рус. мсньшевизм.
МЕНШЕВЙК м. Привърженик и последовател на меншевизма в руската социалдемократическа партия преди Октомрийската революция. При изборите на ръководни органи на партията ленинци получиха болшинство. Поради това те бяха наречени болшевики, а техните противници — мен-шевики. Ист. IX и X кл, 33. В състава на ко-алиционното Временно правителство влизат и меншевики.
— От рус. мсньшепик.
МЕНШЕВЙШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от меншевик и от меншевизъм. Тесносоциалис-тическият период на Партията бе обявен за „меншевишки“ и „противоболшевишки“. Г. Димитров, ПО, 35. В това пълно игнориране на селяните като един от факторите на революцията се проявява меншевишкият възглед върху движещите сили на руската революция. Г. Бакалов, Избр. пр, 394. Меншевишки водачи. Меншевишки вестник.
МЕНШЕВЙШКИ. Нареч. от прил. меншевишки. Понякога в съчет.: П о
меншевишки. Като меншевик, по съ
