тиратурен ментор, а влиянието — неоспоримо. К. Константинов, ПГТГ, 122. Следвал в Германия философия и история на изкуството и донесъл оттам много ученост,.., пгой [А. Протич] се добира до печатните органи на демократическата партия, на която става ментор по въпросите на литература и живопис. М. Кремен, РИ, 322.
— От гр. собств. през фр. mentor или рус. ментор.
МЕНТОР2 м. Бот. Растение с добри сортови качества, върху което се присажда друго, за да се получи хибрид с подобен сорт. При присаждане на клонка от младо хибридно семеначе в короната на възраст-но дърво хибридът се принуждава да асимилира храните на подложката. Ilo този начин младият хибрид формира признаци и качества, отговарящи на тези на подлож-ката-ментор. Д. Циков, КСКР, 44. Присадени калеми повлияли върху върху едрината на плодовете — те станали по-едри и по-късноз-рели .. Така се стигнало до получаването на прекрасни плодове, които доузряват през януари. В този случай присадените върху младия хибрид калеми играели ролята на ментор. ОБиол. X кл, 154. Менторът ускорява зреенето на плодовете, увеличава размерите им, подобрява техния вкус.
О Метод на ментора. Бот. Един от методите за насочено развитие на хибридните растения с цел да се получат качества, присъщи на растението-подложка при присаждането. При управляване храненето на хибрида Мичурин прилагал успешно метода на ментора. ОБиол. X кл, 154.
— От гр. собств. през фр. mentor или рус. ментор.
МЕНТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. Който се отнася до ментор1; наставнически. Менторски съвети. Менторски задължения.
2. Който е присъщ на ментор1; назидателен, наставнически, нравоучителен. И после — какъв е тоя менторски тон, това гнило началническо самочувствие на Станкулов? М. Марчевски, П, 175. Тя [присъдата] предупреждава Данаил Крапчева, че трябва да се свие в черупката си и да се откаже от менторския си език и от патриотарските си дрънкания. Пл, 1934, бр. 1553, 1. Мен-торско държание.
МЕНТОРСКИ. Книж. Нареч. от прил. менторски (във 2 знач.). Като ментор1; назидателно, наставнически, нравоучиТелно. — Това е валс, най-изкусните играчи тука излазят, — прошушна менторски Балтов на Аврамова. Ив. Вазов, Съч. XI, 200.
МЕНТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Поведение, роля на ментор1 (в 1 знач.); наставничество. Станал е писател [Илия Ива-нов-Черен] против волята си, по дълбок вътрешен подтик, по непреодолим творчески инстинкт. Писателството е за него съдба ... Всяко менторство, всяка поза са му непонятни. Ив. Богданов, СП, 291. В Ап-риловите настоятелни съвети с частни или циркулярни писма той [Райно Попович] ще е съглеждал едно досадно менторство. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 62. Менторството и придирчивостта на одесча-ни, които знаят само да натякват и да дават лесни съвети,.., не са били от естество да успокоят Стоянов, Друмев и настоятелството. М. Арнаудов, БКД, 133.
МЕНТОСАМ. Вж. ментосвам.
MEHTÔCBAM, -аш, несв. ; ментбсам, -аш, св., прех. Разг. Лъжа, мамя; ментя, мятам, премятам. Ментосвам се, ментосам се страд, и взаим.
MEHTÔCBAHE ср. Разг. Отгл. същ. от ментосвам и от ментосвам се; лъжене, мамене, ментене.
МЁНТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Лъжа, мамя; ментосвам. — Тя ме ба-ламосва, че ги дала на клиенти, нямало как!
— Менти! — Па да! Тарас, ТМ, 103. Той завъртя ключа на стартера, някъде дълбоко в автомобила приятелски завибрира двигателят, .. Но мамеше двигателят! Менте-ше този четиритактов лъжец! Ч. Шинов, БС, 4-5. ментя се страд, и взаим.
МЕНУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Меня; менявам. Нито пък знаеше защо стават mue избори и за какво менуват досегашния кмет. Т. Влайков, Съч. II, 137. Едни правеха наплатите на колелетата и менуваха осите на колата. Н. Бончев, ТБ (превод), 37. И като съгледали, че просто-душните и неопитни островитени ценят високо малки и пъстри играла, довезли им голямо множество и ги менували на други стоки. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 39. „О, сестро, Анко Щипянко. / Немой си вяра менувай, / куките ке си продаам, / ти-мари ке си заложам, / вярата ке ти откупам.“ Нар. пес., СбБрМ, 190. менувам се страд. Надумваше ги да си посяват детелина и че всякога е по-добре .. да ся менува всяка година сеитбата. КН 4 (превод), 57. МЕНУВАМ СЕ несв., непрех. Меня се; менявам се. Разговорите им не можеха да ся изчерпят, непрестанно ся извиваха и менуваха. Б. Димитров, ЯI (превод), 122. В средните широчини (в нашите места) посоката на ветровете постоянно ся менува. И. Гюзелев, РФ, 428.
— „Дек ти е, либе, пръстена, / от десна ръка малешник?“/ "Дадох го, либе, брата си, /с де-вокя да се менува. " Нар. пес., СбВСтТ, 710. За да могат да горят дърветата, тряба повече кислород,.., тряба въздухът постоянно да се менува, защото инак кислородът около дървата изгаря и огънят гасне. И. Гюзелев, РФ, 172.
О Менувам пръстен (венци, нишан). Диал. Сгодявам се, годя се; менувам се, меня се, менявам се.
МЕНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от менувам и от менувам се; менене, ме-няване.
