та.., хвърля доволен поглед на присъству-ващите, тупва го по врата бащински и рече: — Ха сега, иди и си вземи едно ментено шекерче от кутията и върви играй! Чудомир, Избр. пр, 46-47. Ментена есенция. Ментени бонбони.
МЕНТЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ментя и от ментя се; лъжене, мамене, ментосване.
МЕНТЕШЕ, мн. -та, ср. Диал. Панта (на врата, прозорец). Капандурата да е с мен-тешета, райбери, куки, дръжки и с цинкова обшивка. Чудомир, Избр. пр, 143.
— Typ. mentege.
МЁНТИЧКА ж. Разг. У мал. от мента1 (в 4 и 5 знач.). Млади пенсионери, довчера миньори, допиват ментичката си и бавно, според обичая, между две цигари, си думат. Отеч., 1979, кн. 17, 21.
МЕНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мента1 (в 1 знач.); ментен. Обзе го неизпитвана млада радост, пълна с ментовия дъх на сънното поле. Л. Михайлова, Ж, 122. Ментов стрък.
2. Който е засят с мента1 (в 1 знач.). Вървяха през нивите, през лозята, през уханните гюлови и ментови градини. П. Вежинов, НС, 241. Ментови насаждения.
3. Който е получен или приготвен от мента1 (в 1 знач.). Ние с наслада отпиваме от ментовия чай и, коленичили на припек, се връщаме в ръждата на „златния“ колониален полувек. Г. Готев, ПШ, 115. Ментово масло.
4. Който е приготвен с етерично масло, получено от мента1 (в 1 знач.); ментолов. Влакът фучи, слънцето промушва широки ленти прах през прозорците, войниците смучат ментови бонбони. К. Константинов, СЧЗ, 71. Аз извадих хляба си, извадих едно парче сирене, извадих пакетче ментова захар, извадих всичко, каквото имах за ядене и го дадох на другаря си. П. К. Яворов, ХК, 51. Ментови капки. Ментова есенция.
МЕНТОВ АРНА ж. Промишлено предприятие за добиване на ментово масло. Бригада, съставена от студенти.., е разпределена по ментоварните из страната. ВН, 1959, бр. 2466, 4.
МЕНТОВКА ж. Обикн. ед. Подсладено спиртно питие със зелен цвят, приготвено с ментово масло или ментова есенция. Тоя път той отпи няколко глътки от ментовката, избърса с длан устата си и с погнуса отмести шишенцето пред себе си. А. Гуляшки, СВ, 207. Щедрите дарители не са забравили да изпратят и бутилки с прекрасно вино, с ликьори, ментовки, ракии,.. Тези пития се предлагат само на гостите. Г. Карасловов, ПМ, 68. // Ед. и мн. Количество от това питие, което се вмества в една чаша или бутилка. Пихме по една ментовка, побъбрихме си и той ми предложи да му поддържам колата. И. Попов, ЧП, 45. Бо-ляра стана и донесе от тезгяха две големи ментовки. — Не съм по женското питие, ама хайде! Т. Монов, СН, 210.
МЁНТОВЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Мента1 (в 1 знач.). Бедните наши планински хшки,.., имат своя романтика и своя живот. При тия неудобства,.., при чая от риган или планинско ментовче те спомагат душата да се възнесе високо — над суети и ежедневия. Ламар, ГМ, 14.
МЕНТОВЧИЦА ж. Разг. У мал. от ментовка; ментичка. И добавих: — Не ти ли се пие ментовчица? А. Гуляшки, ЗР, 6.
МЕНТОЛ, мн. няма, м. 1. Терпенов алкохол, който има вид на безцветни кристали с приятна миризма и прохладно-парлив вкус, съдържащ се в ментовото етерично масло и употребяван в медицината за ароматизиране на храни, пасти за зъби и др. Ментол.. Разтваря се добре в спирт и етер. Ил. Петков и др., КВБ, 52. Използуват се листата [на джоджена], които съдържат етерично масло (65% ментол). Л. Петров и др., БНК, 98. 2. Лекарство с противовъзпалително и успокоително действие, получено от разтвор на ментово масло в спирт, етер, парафин и др. Беба трепери като истинска милосердна сестра над своя любим, кара го почти насила да ходи при зъболекар, да смърка ментол,.., най-сетне хваща го за ръка и го води като дете от магазин в магазин да му избира галоши. Св. Минков, РТК, 82. Купих ментол за хремата си.
— От лат. menthol.
МЕНТОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа ментол; ментов. За препоръчване е дишането през носа през памук, напоен с алкохол, йод, камфор и менпюлово масло. Пр, 1952, кн. 5, 51. А веднъж домакинът й беше купил ментолов дропс, цели 286 парчета в ба-келитова кутия. ВН, 1959, бр. 2568, 4. Ментолов вазелин. Ментолови капки.
МЕНТОР1 м. Книж. 1. Лице, което надзирава някого и го възпитава, насочва поведението му; наставник, възпитател. Нашият ментор мислеше да продължи своите наставления до неизвестните предели на философията и благоразумието, но ние му прекъснахме думите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 215. Георги Консулов бе доста по-възрастен от нас и затова го наричахме „нашия ментор“. СбЦГМГ, 219. Селиминс-ки отдава гъркоманството в градищата, гдето имало гръцки епископи, на обстоятелството, че „в онова време всички тези се ползуваха с второстепенни права подир владиката, бяха ментори на гражданите и дипломати на народа“. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 49. Тя [Хаджи Ровоама] е и менторът на Стефчова, както тиранът на Рада. Ив. Вазов, Съч. XXII, 122.
2. Със съгл. или несъгл. опред. Явление или лице, което насочва развитието, проблемите, идейния характер на нещо. Значението на „Мисъл“ бе почти като на признат ли-
