етерично масло, в медицината, парфюмерията, хранително-вкусовата промишленост и др. Mentha. Ментата е многогодишно тревисто растение, което стига на височина до 1 м. Бтн VI кл, 130. Ментата е втора по площ и по стопанско значение маслодайна култура. Геогр. X кл, 114. Ментата вирее добре на богатите крайречни почви, които се напояват, и в прохладен и влажен климат. РД, 1950, бр. 77, 3.
3. Ароматно етерично масло, което се получава от листата на тези растения и се използва в хранително-вкусовата, фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. От близката шекерджийска работилница udeuie лек мирис на ванилия и мента. К. Константинов, ППГ, 46.
4. Лекарство с болкоуспокояващо въздействие, приготвено от такова масло. Дюкянът му е на най-лично място, на две улици, в чаршията. Бакалия, знаеш, пипер, шекер, газ, мас, ама и счупено стъкло да му занесеш, ще ти смени, и корем да те заболи, ще ти капне мента. Чудомир, Избр. пр, 98. — Най-сетне — плеснал доволно с ръце Барбазов, напъхал в зъба на Денката паму-че, натопено в някаква мента, и му определил на другия ден пак да дойде. ВН, 1958, бр. 2201, 4. Лекарят доде при нас и ни подаде да изпием по една чаша мента. Др. Цанков, ТМ (превод), 128.
5. Обикн. ед. Разг. Ментовка. Тоя, който разпределя минералните торове, пътува с кола, не пуши, не пие,.. Шегуваха се с него, изкушаваха гои с кайсиева ракия, и с водка, и с коняк, и с мента. Той си поръчваше своята неизменна лимонадка... Сг. Поптонев, НСС, 108. Н Ед. и мн. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Изпих две менти.
6. Див джоджен. Mentha pulegium.
О Водна мента. Вид диворастящо растение от род мента1, което вирее по мочурливи места и се използва като лечебна билка. Mentha aquatica. Дива (полска) мента. Вид диворастящо растение от род мента1, разпространено по невисоки и полупланински ливади и използвано като лечебна билка и в парфюмерията. Mentha arvensis. Цялото циганско население се заби в горите да бере подбел, дива мента и маточина. И. Радичков, СР, 156. Зелена (обикновена) мента. Вид културно растение от род мента1, богато на етерични масла, което се използва в народната медицина, парфюмерията и хранително-вкусовата промишленост. Mentha spicata. Лютива (пиперлива, сладка) мента. Етерично маслодайно културно растение, отглеждано за нуждите на хранително-вкусовата, фармацевтичната и маслодайната промишленост. Mentha piperita. У нас в Карловско, Казанлъшко и Троянско се отглежда като ароматно растение лютивата мента. Бтн VI кл, 130.
МЕНТА2 ж. Разг. Лъжа, измама. Ще казвам, че точно при нас няма шашма. Цената —
още на място — ясно и точно. Никаква допълнителна мента в кантората, всичко на самото място. П. Спасов, ХлХ, 73.
— От тур. mantar 'лъж^.
MÈHTA3 м. и ж. Разг. Ментарджия. Дора. Тоя господин е толкова твой баща, колкото аз — космонавт. Любчо. ^ гледай ти каква самоувереност. Че защо? Дора. Защото ти си бог, а тоя е мента. Аз имам набито око. К. Кюлюмов, ПШ, 73. Художници-мудожници, гледат да пипнат паричките,.. До един са менти! Н. Антонов, В ОМ, 62. С бележник си дошъл, да ни описваш! / Пиши! Пиши! Пиши, каквото щеш! / .. / Пишете, стари вестникарски менти! Д. Дамянов, ПОС, 32.
— От тур. mantar 'лъжа'.
МЕНТАРДЖИЛЪК, мн. -ци, м. Жарг. Лъжене, измамничество. Тука е така: или ментарджилък и търговия, или се стягай мъжки, иначе умираш като куче на улицата. П. Проданов, Пл, 1969, кн. 5, 87.
— От тур. mantarcilik.
МЁНТАРДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който мами, лъже, менти; лъжец, измамник, мента3, търчи-лъжи. Вървим, бутаме моторетката и мълчим. — Аз ти казвах! — проговаря първи синът.
— Знаех, че ще е вентилът или гумата! Можех и сам. А той „спецът“ — два лева и пет стотинки. Ментарджия! Всичкото си го направих фактически сам. Тарас, СГ, 29. „О, нека почакат! Аз така ще ги наредя, че ще има да ме помнят. И този ментарджия!“ — закани се той на Хаваджиев. „Тъпкано ще му го върна!“... Г. Караславов, Т, 14.
— От тур. mantarci.
MEHTÈ1, мн. -та, ср. Диал. 1. Вид къса горна мъжка дреха от бял, син или черен шаяк обикн. с ръкави до лактите, понякога и без ръкави; долактеник, долактанка, долактица. Върху ризата [в Софийско] се облича къса до под пояса долактанка, наричана „менте“, от тъмносин или черен шаяк. Б. Божиков и др., ИО, 97. Ето го, задава се един граовчанин от Брезнишко. В бели чешири, с бяло менте и бели чорапи. Кр. Григоров, Р, 30-31. Развяло се е синьото менте, / опънали се беневреци бели. К. Христов, ЧБ, 207. Замръзнал пушки до елеци, / я елеци за модри ментета. Нар. пес., C6HYXLIX, 115.
2. Вид покривало, було. Момина майка с два реда сълзи извела прибулената със старинно менте булка и я предала на девера. П. Росен, ВПШ, 162.
— От нем. Mantel през унг. mente 'елече, долактеник'.
MEHTÈ2, мн. -та, ср. Нов. Жарг. Нискокачествена стока (хранителен продукт, напитка и др.), която се предлага с етикет на престижна марка. Водка менте. Колбаси менте.
МЕНТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Ментов. Като се поумори да срича малкият и запог-лежда често-често към баща си, Хаджия
