дълбокия хоризонт. 3. Сребров, Избр. разк., 25. И все пак, макар понякога да проклинаше своята работа, Каравелов я обичаше и едва ли би могъл да живее без нея,., менливото съдържание за все едни и същи колони и подлистници, редът, мекият плясък на машината,.. — всичко това му бе приятно, близко. Ст. Дичев, ЗСII, 426. Уви! Модата е нещо преходно и менливо. Хубавата тая носия сега е вече на изчезване. БР, 1931, кн. 4-5, 124. Менливо щастие. Н Ос-тар. Грам. Който се изменя, променя, не е постоянен (по форма, място и под.). А нали посетителят в театъра не бива да чува не само употребата на едни и същи думи — свидетелство за бедност на езика, — а и думи с менливи ударения, употребени в техните възможни произношения: и
брашнд и брашно, и седмица и седмица. Н. Ли-лиев, Оьч. III, 325. Обикновено подлогът се изразява чрез съществително име,.. Но подлогът може да бъое и всяка друга менлива дума, която се употребява в служба на съществително. Л. Андрейчин и др., БГ, 227.
МЕНОВНИК, мн. -ци, м. Диал. Венчален пръстен. —Дека седи Радунка девойкя?
— Ей а, ей а доле под селото! / — Дека и е пръстен меновнико? / Ей го, ей го, у Тодор златара! Нар. пес., СбНУ XLVI, 413. Марко дава пръстен меновника, / а Маринко — червена ябълка. Нар. пес., СбНУ XLIV, 273.
МЕНО-. Първа съставна част на сложни думи — медицински термини, със значение: месечен, напр.: менопауза, менорагия и под.
— От гр. jxtiv 'месец'.
МЕНОПАУЗА ж. Мед. Критическа възраст на жената; климактериум. Прието е да се счита, че жената се намира в менопауза, когато измине поне една година от последното менструационно кръвотечение. Ил. Щъркалев, Г, 21.
— От гр. |1T|V 'месец' + лат. pause 'прекъсване' през нем. Menopause.
МЕНОРА ж. Еврейски ритуален свещник със седем разклонения, чиито свещи се запалват и горят непрекъснато по време на един от големите празници на еврейския народ.
— От евр.
МЕНОРАГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до менорагия. Менорагични кръвотечения.
МЕНОРАГИЯ ж. Мед. Ненормално силна менструация. Менструационното кръвотечение е обилно и често продължително.. Менорагиите се наблюдават във всеки период от годината на полова зрелост, но те са много по-чести в пубертета и климактериума. Ил. Щъркалев, Г, 40.
— От гр. p-qv 'месец' + p-qyvupi 'разкъсвам'.
МЕНОСТАЗА ж. Мед. Спиране на менструацията; аменорея.
— От гр. (ji^v 'месец' + axdaipo 'спиране' през нем.
Menostase.
МЕНСТРУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до менструация; менструационен. С описаните накратко изменения маточната лигавица е подготвена да приеме оплодената яйцеклетка,.. Ако ли не настъпи оплождане — идва редът на менструалната фаза, която трае 3-5 дни. Ал. Гюровски, A4, 253.
МЕНСТРУАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до менструация; менструален. От естратриена се образуват естрогенните (фоликуларните) хормони. Те се образуват преди всичко в узрелия Гроафов фоликул, придизвикват менструационния цикъл, обуславят вторичните полови белези при женските животни и при жената. Б. Койчев, Б, 99. Под менструационен интервал разбираме броя на дните от първия оен на една менструация до първия ден на следващата менструация. Ил. Щъркалев, Г, 18-19.
МЕНСТРУАЦИЯ ж. Анат. Периодично месечно кръвотечение от матката на жената, което започва от половото съзряване (пубертета) и продължава до климактериума. Овулацията настъпва през пубертета с поява на първата менструация. К. Рашков и др., ДБ, 44. Менструацията, която е външният израз на настъпилата полова зрелост, се явява към 13-14-годишна възраст. Ил. Щъркалев, Г, 6.
— От лат. menstmatio.
МЕНСТРУЙРАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Анат. За жена — намирам се в период на менструация. През периода на половата зрелост жената менструира, ражда и кърми. Фактически с настъпването на първата менструация момичето вече може да забременее. Ил. Щъркалев, Г, 21.
МЕНСУХА ж. Диал. Минсофа. Кирчо си седи на пода, /на пода, на менсухата; /шаро си агне едеше, / червено вино пиеше. Нар. пес., СбГЯ, 82. Неда на кадий думаше: / „Пусни ма, пусни, кадийо, / че чехлите си забравих/на пода на менсухата.“ Нар. пес., СбГЯ, 239.
МЕНТА1 ж. 1. Многогодишно тревисто растение с бледолилави цветове и приятен аромат, разпространено по ливади и гори, надземните части на което се използват като лечебна билка в народната медицина и фармацията, като подправка и др. По рохкавата пръст на къртичините цъфтеше мента и привличаше тънките хоботчета на пчелите и палавите пръсти на пионерите. Цв. Ангелов, ЧД, 204. Морни от паша се връщате вече / вий, бело-рунни смирени стада. /.. / топлото руно, де спало е слънце, /лъха на здравец и мента сега. Ем. Попдимитров, К, 28.
2. Бот. Род от семейство устоцветни, включващ около 50 вида ароматни диворастящи и културни растения, чиито листа съдържат ментол и се използват за добив на
