после грубо се обърна към бащата: — Защо го водиш чак сега? Б. Несторов, АР, 37. Лекарите констатираха повторна простуда и пневмония, съчетана с менингит. Кр. Кръстев, К, 232. — Имах сестра — скоси я менингит миналата година. А. Гуляшки, Л, 396. Това погрешно съзнание у болните се превръща в едно постоянно, напрегнато, много мъчително очакване — че той всеки момент може да умре от спиране на сърцето, на дишането, на тумор, менингит или че ще полудее! Пр, 1952, кн. 6, 30.
— Лат. тетг^и.ч.
МЕНЙНГО-. Първа съставна част на сложни думи — термини със значение:
1. Възпаление на мозъчните обвивки, напр, менингоенцефалит.
2. Който причинява възпаление на мозъчните обвивки, напр, менингококи и др.
— От гр. рд^1Уу£, чууо? 'мозъчна ципа'.
МЕНИНГОКОКИ, мн., ед. (рядко) ме-нингокок м. Мед. Микрококи, едни от причинителите на менингита Гнойният лепто-менингит (възпаление на меките мозъчни обвивки) се дължи на инфекция по кръвен път с менингококи.
МЕНИНГОКОКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до менингококи. Ме-нингококов сепсис. Менингококовият менингит е остра заразна болест.
МЕНИНГОЕНЦЕФАЛЙТ м. Мед. Възпаление на мозъчните обвивки, преминаващо върху главния мозък. Менингоенцефа-литно заболяване.
МЕНИНГОМИЕЛЙТ м. Мед. Възпаление на гръбначния мозък и обвивките му. Менингомиелитът е тежко заболяване на гръбначния стълб.
МЕНЙСК, мн. -сци, м. 1. Опт. Леща, едната страна на която е вдлъбната, а другата е изпъкнала; менискус. В последните години много телескопи се строят по системата на съветския оптик Максутов, състоящи се от огледала и корекционна леща (мениск, откъдето е названието им менискови телескопи), които дават висококачествени образи. Астр. XI кл, 1964, 61.
2. Физ. Изпъкнала или вдлъбната повърхност на течност в капилярна тръбичка; менискус.
3. Анат. Междуставна хрущялна пластинка във форма на полумесец; менискус. В някои от ставите се развиват така наречените ме-нисци или междуставни плочки, изградени от влакнест хруьцял. Ал. Гюровски, АЧ, 86.
— От лат. тешзсия.
МЕНИСКОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от мениск. Менискови съоръжения.
О Менисков телескоп. Опт. Съвременен телескоп, оптическата система на който се състои от сферично вдлъбнато огледало и мениск — изпъкнало-вдлъбната леща.
МЕНЙСКУС м. Спец. Мениск.
МЕНЙТБА ж. Остар. Грам. Изменение на формите на думите; флексия. При менитба-та на думите окончанията се прибавят към определени основи. Л. Андрейчин и др., БГ, 49.
МЕНЙТБЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Грам. Прил. от менитба.
О Менитбена приставка. Остар. Грам. Окончание.
МЕНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Грам. Който се отнася до менитба, промяна; изменяем.
МЕНЙТЕЛНИЦА ж. Спец. Документ за изплащане на парично задължение, обикн. в определен срок; полица. Когато искът се основава на менителници или запис по заповед,.., кредиторът може да иска направо съгласно чл. 622 от търговския закон да се издаде против ответника изпълнителен лист, Хр. Даалиев, ТИ А, 140. Не са подсъдни на държавния арбитраж: ... спорове по издаване на изпълнителни листове въз основа на записи по заповед, менителници и други извънсъдебни изпълнителни титули. ОФ, 1950, бр. 1773, 2. Земи още под твоя власт две менителници; едната от 250 лири, а другата от 150. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 108. Явните банки подкрепят и улесняват .., пренасянето на стойности от място на място (по менителници), но с по-голяма леснотия. Лет., 1874,218.
МЕНИЦА ж. Диал, Уред с дървен нож за мънене, чистене на лен, коноп и др.; ме-лица, менец, мъналка, мъначка, дързалка. Подир ёдна, две недели извадили ленът от реката, изсушили го и зели да го чукат първен с копан на камен, и после да го мъ-нат с меница на двора. Д. Манчев, БЕ II, 21 .И го [лена] топят няколко време във вода;..; после, за да отделят от влакната коравите частици, първан го менат с меница. К. Смирнов, 3, 99.
МЕНКА ж. Диал. Размяна. Сретнали са [сватовете] у гора зелена, / предумали менка да направят: / две свекрове кошули да менат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 240. Коня му веле [на Янкула], говоре: "Що ме на тимар удираш? / Дал ке ме мене продадеш? / Или ме менка у чиниш/ за друга коня, по-харна? Нар. пес., СбБрМ, 143. За снаа му девере отвадат, / за черква му девере доадат. / Срещнале са у зелена гора. / Ударнаа менка да менуват, /../ два свекъре с шарени бъклици, / две етърви с пребели погачи. Нар. пес.,'СбВСтТ, 216.
МЕНЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Променлив, изменяем. Милен стигна до алеята, където се бе срещнал със своя брат. Знаеше, че там никого не ще намери, и все пак се взираше в менливите сенки, които шаваха между стволовете на брястовете. Б. Болгар, Б, 328. Навън го срещна бурята на преминаващите самолетни ята,.. Огнени плаващи чаоъри с менливи цветове потъваха в
