СбНУ XXXVIII, 79.
МЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Уред с дървен нож за мънене, чистене на лен, коноп и др.; дързалка, мелица, мъналка, мъначка, меница.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1897.
МЕНЗА ж. Място за общо хранене на студенти; студентски стол. Тя си спомняше, когато се хранеше в студентската менза, когато зелето, бобът и мармеладът от ония оскъдни следвоенни години бяха й се втръснали до неизкоренимо отвръщение. Л. Дилов, ПБД, 39-40. По обед Марта го покани да я придружи до мензата. Изядоха заедно нейната храна и, въпреки не бобът не беше съвсем доварен, струваше му се, че никога не е обядвал по-сладко. О. Бояджиев, П, 90. Работехме в студентската менза, за да получаване оттам храна за самоиздръжка. ВН, 1960, бр. 2656, 2.
— От лат. mensa 'маса' през нем. Mensa.
МЕНЗИВАР м. Диал. Минзухар. Йедин йесенен ден изникнал жлътият мензивар, по-хубав от пролетния. Д. Манчев, БЕ 1,127.
МЕНЗИЛ м. Диал. Поща. Отишъл с куриерски коне (с мензил, прща) през Венгрия и Германия за Швеция. Г. Иошев, КВИ (превод), 302. Научавам ся, че господин Найден преминал оттука ноиця с мензил. АНГ I, 55. II Известие, съобщение. Хабео подир хабер [пашата] пращаше, /мензил подир мензил npautpuie / де да йе Стоян да доде. Нар. пес., СбНУ XXVI, 41.
— От араб, през тур. men/il 'поща'.
МЕНЗИЛДЖИЙСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Диал. Пощенски, пощаджийски.
— От Т. Панчси, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЕНЗИЛХАНА ж. Остар. Хан, където се сменят конете и пощенската кола.
— От тур. menzilhane.
МЕНЗИС м. Мед. Менструация. У жените понякога се появява кръвохрачене по време на мензис. М. Василев, ВБ, 50.
— Лат. mensis 'месец'.
МЕНЗУЛА ж. Геод. Приспособление от чертожна дъска (планшет) с хария, отвес и компас, поставени върху триножник, което се използува при снемане на топографски снимки. Инструменталното привързване се прилага при съставянето на специални едромащабни карти и при структурни карти. Извършва се по геодездичен начин, главно с мензула. Гр. Николаев и др., ОГ, 187. Снимката на релефа с мензула се извършва, когато дъската на хоризонталите не надминава 0,5 метра. К. Груев, ПГ 1,70.
— Лат. mensula 'масичка'.
МЁНЗУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геод. Който се отнася до мензула. Мензулна снимка на територията на населено място. Мензулни начини за изработване на топографогеодезичните планове.
МЕНЗУРА1 ж. Висок цилиндричен съд с деления за измерване обема на течности в химически лаборатории, аптеки и под. Претеглете 1 г стрит на прах син камък. Поставете го в колба. Премерете с мензурата 98 мл вода, която приблизително тежи 98 г. Излейте тази вода в колбата. Хим. VII кл, 1965, 103. Еднаквостта на обемите се проверява, като ги потопим във вода, налята в мензура. Физ. VIII кл, 1958, 100. Взема се широка чаша от пласмаса. Твърде подходящи са пластмасовите мензури. НТМ, 1961, кн. 4, 32.
— Лат. mensura ’мярка'.
МЕНЗУРА2 ж. Муз. 1. Размерите или съотношението на различните части на музикални инструменти.
2. Мярка за продължителността на такт, за височината на тона.
МЕНЗУРКА ж. У мал. от мензура1; малка мензура. Започнах да изпълнявам лекарските съвети до педантичност — купих си стъклени мензурки,.., уших си марле-ни маски за носа. Н. Каралиева, Н, 14.
МЕНИДЖМЪНТ м. Нов. Управление на стопанската дейност.
— Англ. ménagement.
МЕНИДЖМЪНТСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Нов. Който се отнася до мениджмънт. Мениджмънтски курсове.
МЕНИДЖЪР м. Нов. Специалист по управление на стопанска дейност. Търсят се кандидати за мениджъри.
— Англ. ménager 'управляващ'.
МЕНИДЖЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мениджър. Мениджърска школа.
МЕНИ ЛИТ м. Минер. Вид скъпоценен камък, разновидност на опала.
— Фр. ménilite.
МЕНИНГЕАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Анат. Който се отнася до мозъчните обвивки. Най-често те [менингитите] ce развиват в основата на мозъка.. Менингеал-ните процеси могат да бъдат локализирани и в челните и слепоочните лобове. Ил. Петков и др., КВБ, 210. При острите менингити и енцефалити на преден план изпъкват явленията от страна на централната нервна система: гърчове, повръщане, ригидност на врата, менингеални симтоми, промени в ликвора. К. Рашков и др., ДБ, 178. Теменната кост участвува в изграждането на черепния покрив,.. От външната си страна е изпъкнала,..; по вътрешната ù повърхност личат бразди, които представляват отпечатъци на клоновете на средната менингеална артерия. Ал. Гюровс-ки, A4,95.
— От лат. meningealis.
МЕНИНГИТ м. Мед. Възпаление на обвивните ципи на главния и гръбначния мозък, причинено от различни бактерии, вируси и др.
— Менингит — промълви докторът,
