кн. 3, 14. Л турците имаха голям опит в изтезанията. Те започваха с набиване на клечки под ноктите, после стягаха с менгеме слепите очи и слагаха сол в очите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 61. • Обр. Те [затворниците] бяха прилепнали, гъсто наредени един до друг.. Стана му задушно, искаше му се да излезе навън,.., да се отскубне от това страшно менгеме. К. Калчев, ЖП, 282.
— От гр. раууиУОУ тур. те^епе 'преса'.
МЕНГУШ м. Диал. 1. Обеца. Втора самодива (хвърля китката си): — Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши! П. Тодоров, Събр. пр II, 139.
— Не ми е работа, госпожа Лушке.. Мене ми е само мъчно, че една Луша.., дето цял град й завиждаше на пръстените, на роклите, на менгушите, една Луша от чорбаджийски род,.., да я приказват сега едни никакви хора. Д. Немиров, В, 44. Нямала невеста Велка наниз пендари, ни ковани сребърни менгуши. ЖД, 1967, кн. 12, 11. Мари Маро, мари гиздосийо, / дососа ми твойта гиздосия: / фина феса на вешкава главе, / чиф менгуши на келовиуиги. Нар. пес., СбНУ XXXI, 184.
2. Висулки по главата или шията на птица или животно, подобни на обица. Две .. ун-гарки разговаряха шумно и неразбрано през оградата. Високата им глъчка караше петела да повдига тревожно натежалата си от малинови менгуши глава и бързо да из-кукудяква. П. Вежинов, ВР, 203.
— Ог перс, през тур. тепёад. — Други форми: м е н г й ш, мендюш.
МЕНДЕЛЕВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химически елемент с пореден номер 101 от групата на актинидите. Атомното тегло на 101-ия елемент менделевий е 256, а периодът на полу разпадането му .. е 90 минути. К, 1963, кн. 8, 39. Ако в мощен ускорител в продължение на два часа се бомбардира с неонови йони уранова „мишена“, ще се образуват 100 атома менделевий. ВН, 1963, бр. 3687, 4.
— От рус. собств.
МЕНДЕЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Учение за закономерностите на наследствеността, открити от Г. Мендел, което слага началото на генетиката като наука.
МЕНДЕЛИСТ м. Биол. Привърженик на менделизма.
МЕНДЙЗ м. Остар. и диал. Мендизин.
— Ог Л. Апдрсйчин и др., Български тълковен речник.., 1973.
МЕНДИЗИН, мн. мендйзи, м. Остар. и диал. Инженер; мендиз. Той бе слушал в младини от един врачански чорбаджия, чорбаджи Мат, как паши и големци, и френски мендизи казвали, че железница не е край да мине из ус-тето. Ив. Вазов, Съч. X, 102. Шосето после се направи — знаете ли кой му бе инженерът — Билис. Бил нещо като кондуктор, помагал на някой поляк инженер и ето го, че дойде цял мендизин. П. Росен, ВПШ, 36.
— От араб, през тур. mühendis.
МЕНДИЛ м. Диал. Специално изтъкана вълнена, памучна или ленена покривка за завиване на хляб, козунак и други печени храни; месал. Догде правеха саламурата, един геран-чанин донесе две печени кокошки в една тава, покрити отгоре с един вълнен мендил и ги подаде на Недялка. Ц. Гинчев, ГК, 72.
— Typ. meandil.
МЕНДУХЙЯ ж. Диал. Жълтица със стойност от 20 гроша. Даде ми леблебия, зе ми мендухия. Н. Геров, РБЯ III, 59.
— Вероят. от тур. — Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
МЕНЕ. Вж. а з.
МЕНЕЖ м. Диал. Год еж. — Да ти е честита кожа — подзе Петко. — Да стане от нея гайда.. Да даде господ да свириш по мене-жи, по годежи, по сватби. Н. Попфилипов, БД, 59. То пиршество ся продължава, доде съмни с песни и веселби. Тъй исто ся твори и у момкови,.. Това е селски български менеж, отменения пръстена. Г. С. Раковски, П I, 104.
— Бай Маньо, не ги слушай, /дръж се за на зима —/за годежи, за менежи, / чей винце има... Ц. Церковски, Съч. И, 157.
МЕНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. Който се отнася до менеж. У горное сито е положен менежният момков пръстен ведно с гривни, получени от девица. Г.
С. Раковски, П I, 109.
МЕНЁЖНИК, мн. -ци, м. Диал. Годежар. На свършване пиршества призовават девица да целуне ръка на момкови домашни и сродни менежници, кои й дават от момкова страна пръстен злат или сребърен, или гривни сребърни. Г. С. Раковски, П1,109.
МЕНЕКШЕ, мн. -та, ср. Диал. Теменужка. Майката не трябува да прави друго, а само да пази детето от студ и от влажнина;.. Освен това да му дава да пие топло от попарена ружа или от менекше или слъз. Лет., 1871, 136-137. Прелестната тая млада растеше между цветето на градината цветна като роза, чиста като крин и целомъдрена като виолета (менекше). X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 6. Пустили ме у бохчата, /..; / главата ми в боси-ляка, / краката ми в менекшета. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 79.
— Тур. menek.se.
МЕНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от меня и от меня се. За осигуряване правилно нанасяне на размазната маса необходимо е тя да има известна подходяща консистенция, която се регулира чрез менене на температурата, до която се нагрява размазната маса. А. Генадиев и др., ТЗ, 103.
МЕНЁНИЦА ж. Диал. Годеница. „Че коя е като мена / годеница, мененица, / коя беше с мен годена, / с мен годена, с мен менена, / по две, по три деца има, / пък аз, още годеница, / годеница, мененица“. Нар. пес.,
