ните търговски операции (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
4. Остар. и книж. Записки, дневник (М. Фи-липова-Байрова и др., РЧД).
— Лат. memoriale, —alis 'днсиник' през ит. memorial или фр. mémorial.
МЕМОРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до мемориал. А там долу, на север, кипеше Прага... Там още не бяха увехнали цветята над мемориалните плочи за борците, загинали през епичните дни на Пражкото майско въстание през 1945 година. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 146. Мемориален ансамбъл.
МЕМОРИЯ ж. Остар. Книж. 1. Памет. После зех да човъркам по ума си и по възпоминанията си, и моята мемория, която рядко ме е излъгвала, и сега ми остана вярна. Аз се досетих, че моят съсед беше един англичанин на име Трем Кнокс. Св. Миларов, СЧТ, 52.
2. Записка с кратко изложение по някакъв въпрос; меморандум (в 4 знач.). В други места и градове,.., турците даже и не са са опитале да искат благодарителен адрес,.., толкова повече, че от много места на отечеството ни са дадоха и мемории до великите сили, в които са искаше пълна политическа автономия. НБ, 1877, бр. 64, 249.
— Лат. memoria 'памет'. — Нова България, 1877.
МЕМУР м. Истор. В Османската империя — чиновник, длъжностно лице. От някое време в селото имаше мюдюр, който управляваше селата по целия железник. Дойдоха с него един мемур и десетина зап-тии с чау шин. Д. Тал ев, И, 383-384.
— От араб, нрез тур. memur.
МЕН. Вж. мене.
МЕНА ж. Х.Диал. Размяна на едно нещо за друго; замяна. Да бяха злато ковано /твоите руси косици... / мена бих сторил мило за драго /хранена коня. П. К. Яворов, Съч. 1,63.
2. Диал. Дарове, които годениците си разменят при годежа. Иванчо с добър начин преклони Пенка, за да даде полвината от ме-ната си, за да изпроводи [кредиторите си] и тая събота, че до другата, господ добър. Ил. Блъсков, ПБ II, 80.
3. Диал. Годеж. — Тъй си и застаря момък, Нено... — промълви някой всред млъкналата седянка.. — Ами през години, разправяха по-долци, срещнали го край Узунджово — волен и млад си бил о1це... По сватби и мени, за утеха на момина мама, пак той свирял. П. Тодоров, И I, 76-77. Драгостин иЕленка; Е, да ви е честито, Стойке! На добър час, Танасе!.. Стойка: И вам да е честита мена, тятя Еленке, напук на буля Проданица, която искаше да та прави снаха кога с брата си, кога със сина си. Т. Шишков, ГМ, 63.
4. Остар. и диал. Отделна фаза на луната.
— Я завали, я не завали. Месецът при мена-та май на суша показваше. Кр. Григоров, ТГ, 73. Преглядай кога ще ся падне коя да е от четиретях мени на месеца, сиреч новолуние, пръва четвърт, пълнолуние и пос-ледня четвърт и забележи това, че ако ся падне: между среднощ и 2-й час преди пладне; показва какво през всичка тази четвърт времето ще бъде хубаво. Лет., 1872,12.
МЕНАДА ж. 1. В античната митология — почитателка и спътница на бог Дионис (Вакх), участничка в буйните тържества, устройвани в негова чест; вакханка. В една минута на бясна ярост родопските вакханки, менадите, го [Орфей] нападнали и го разкъсали на части. Ив. Вазов, Съч. XVI, 24.
2. Прен. Пияна, бясна жена.
— От гр. patvàç, —àSoç през рус. менада.
MEHAKÈP1 м. Рядко. Собственик на менажерия. В столицата имало една зоологическа градина, открита за лично развлечение на Абдул Азиз, после отворена за гражданството през шестмесечното царуване на младия интелигентен Мурад V-u и накрая продадена от Абдул Хамио II на английски менажери. Отеч., 1978, кн. 4-5, 15.
МЕНАЖЕР2 м. Ръководител на професионален спортист или на отбор, които се грижи за неговото преуспяване. Веднага след боя победеният френски боксьор се отправил за гарата заеоно със своя менажер, за да се качат на последния влак за Париж. ВН, 1960, бр. 2901, 3. Той дойде в София съвсем безшумно — този бразилски футболен отбор, чието име ни беше напълно непознато.. Говорихме с неговия менажер г. А. Новак. ВН, 1961, бр. 3006, 3.
— От фр. ménager.
МЕНАЖЙРИЯ ж. Сбирка от редки диви животни и птици, които се държат в клетки и се показват пред публика, обикн. в цирк. Някаква голяма циркова трупа,.., се натоварва на параход в Кюстенджа с хората си, с конете и с цялата си менажерия. И. Йовков, ВАХ, 44. — Той [язовецът] е привързан към мен като куче. Аз смятам да го изуча на разни номера и да го продам на някоя менажерия — рече звероловецът. Ем. Станев, ЯГ, 84. На Марно поле имаше менажерия. "Хайде да ви заведем на менажерията — каза ни един път дядо Гинчо.. — да ви разкажа неш/о за някои животни и пр. ". СбЦГМГ, 42.
— Фр. menagerie. — В-к Сиобода, 1872.
МЕНГЕМЕ, мн. -та, ср. Техн. Метално приспособление, състоящо се от две челюсти, което служи за захващане и стягане на предмети за обработка. Стойчо добре си беше направил сметката. Ще пренесе някой и друг инструмент в колибата за каикчии-те под навесчето, ще нагласи там тезгяха и менгемето, ще наема работа оттук-от-там. В. Ченков, ПС, 8. Всеки един от тези ключове бе отново дело на ръцете му.. Беше ги пилил, изчукал на малкото трофейно менгеме. 3. Сребров, Избр. разк., 146. То [момичето] стоеше пред менгеме, в което бе затегната голяма гайка и упорито се мъчеше да нареже резба в нея. НТМ, 1962,
