МЕКОТЕЛО, мн. -и, cp. 1. Само мн. Зо-ол. Безгръбначни животни с меко тяло, обвито с кожна гънка мантия или покрито с твърда черупка Mollusca. В моретата живеят огромно количество мекотели — охлюви, миди, главоноги и др. .. Между мекотелите има както малки, така и огромни по размери. Д. Славчев и др., БМ, 45. Калмари-те спадат към класа на главоногите мекотели. К, 1963, кн. 1, 36. А в морето излъчват студена светлина животните от всички зоологически типове: най-простите едноклетъчни организми (първаци),., мекотели ( в това число и едрите главоноги), хордови (някои риби). Д. Богданов, ТА, 21. // Отделни животни от този тип. С нищожната си пенсийка старият професор едва се изхранваше с водорасли и с евтини морски мекотели, чийто тежък мирис изпълваше винаги малката му стая. Св. Минков, ГПС, 4.
2. Прен. Руг. Човек, за когото обикн. се смята, че е лишен от твърдост на характера и от чувство за достойнство, склонен лесно, бързо да отстъпва, да угодничи и раболеп-ничи, да се унижава. Разведе се с мъжа си, защото е непоносимо мекотело.
МЕКОШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е физически неиздръжлив или духовно неустойчив. Противоп. твърд. — Ще накараме най-после Димов да отстъпи. Той е хитрец, но мекошав. Б. Райнов, ГН, 56. По-големите деца навлезоха в мрака и изчезнаха. Но не всички, разбира се. Имаше мекошави деца, които на вика на родителите се върнаха. И. Радичков, В, 46. Гърми, вали, а не тряска. (За слаб и мекошав челяк, който гълчи, но зло не прави). П. Р. Славейков, БП I, 107. // Който е присъщ на такъв човек. Ако провиненият работник или майстор му се примолеше кротко,.., нашият стоманен човек се размекваше като дъвка и тутакси отменяше наказанието. Уж със стоманен поглед, а характерът му мекошав! А. Гуляшки, ДМС, 149.
МЕКОШАВО. Нареч. от мекошав. Той се държеше мекошаво.
МЕКОШАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на мекошав. Тъкмо в нашата околност се водеха процеси, където мекоша-востта на духа по-скоро би принесла вреда, отколкото удоволствие. Р, 1927, бр. 243, 1.
МЕКСИКАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Мексико (държава в Северна Америка, край Антлантически и Тихи океан). В първите дни на септември в Хаинбоаз дойдоха на гости неколцина младежи от ръководството на Международния студентски съюз: трима французи, един италианец и един мексиканец. Г. Кара-славов, ГТМ, 70. // Само мн. Мъже и жени от основното население на тази страна. Мексиканците са наследници на древна култура.
МЕКСИКАНКА ж. Жена от основното население на Мексико.
МЕКСИКАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Мексико и до мексиканец. Пред очите ни се изреждат един от други по-красивите павилиони на Австрия, Германия,.. — на едно място видяхме знаме с нашенски трикольор — тичаме към него
— оказва се мексикански павилион. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4,-41. Мексиканско изкуство. Мексиканска кухня.
МЕКТЕБ м. Остар. Първоначално мюсюлманско училище. Раздадоха пари на отличните ученици и заръчаха на всички ходжи и имами да обяват в джамиите и мектебите, че ще се преследват уличните турнета. К. Мирчев, Е, 31.
— От араб, през тур. те1аер.
МЕКТУП м. Остар. Писмо.
— От араб, през тур. текшр. — От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕКТУПЧЙЯ, — йята, мн. — йи, м. Остар. Секретар. Отдясно застанаха муа-винът, мютесарифът и мюфтията, а отляво— мектупчията. П. Япов, ГД, 169.
— От араб, през тур. текифр.
МЕКУШАР, -ят, -я, мн. -ии -е, м. Остар. Човек, който е неиздържлив, физически или духовно неустойчив. Младите трябва еще да ся навикнат и отвръднат против студено и горящо,.., а не да ся научат само на облекло и храна и сън, та да станат от тях зиморлевци имекушаре. Хр. Данов, Лет., 1869,104.
— Други форми: мекушйр и мякуш&р.
МЕКУШАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Мекошав. Българете, ненавикнали да глядат да ся тъпче земята им от мекушати гърци, стават гърделиво, та ги изгонват вън от пределите на България. Д. Войников, КБИ,
МЕКЧИНА ж. Бот. Мезофил. Между горния и долния епидермис се намира мезо-филната тъкан, наречена още мекчина. Хр. Дилов и др., РВ, 17. Растенията и животните също ни се представляват за нееднородни тела, тъй напр, листата са направени от тъмна кожица, жилици, мекчина и зелено вещество. Н, 1881, кн. 2, 157.
МЕКЯН м. Остар. и диал. 1. Жилище, дом. Подаде му [на кехаята] плоската с ракия, добавяйки: — Имате нов чорбаджия... Кехаята .. ухилено обрадван заблагословя:
— Да е жив и здрав... да остарее и побелее, бащин мекян да не остави да запустее, бащиния да наследи. П. Росен, ВП1П, 67.
2. Място. Майчино сърце досетливо, спира пред мене,., и с мъка издума: — Ама да не отиваш и ти! — Ще отида, мале. Какво да ти донеса от Ковчаските балкани, от миризливите ридове, от Милев баир — бащините ти мекяни. П. Росен, ВПШ, 101.
— От араб, през тур. шекап.
МЕЛ1, мёлът, мела, мн. мёлове, м. Остар. и диал. Оголена височина. По-ниските
