Б, 125. — Хайде, тръгваме — каза меко довереникът. Д. Фучеджиев, Р, 47. Очаквах, че Страишмиров ще се намръщи, дори че ще се ядоса. Но той остана спокоен и замислен. Сетне ме погледна изпитателно и каза меко, но внушително: — Така и трябва. От партията вие няма да се делите. Г. Караславов, БП, 36-37. Само едно ще ти кажа, Кузмане — додаде по-меко старият, — ти си добър и честен човек и където да те пратят и чиито заповеди да изпълняваш, ще си останеш такъв. Ог. Загорчинов, Избр. пр П1, 189.
5. При глаголи, чието значение е свързано с предмети като камбана, часовник, вода и под., издаващи някакъв звук, глас, мелодия
— приятно, напевно. Меко и сипкаво се струеха задушевните звуци и в тях сякаш нрр%ждаше и ридаеше жива човешка душа. Й. Йовков, Ж 1945, 18. Откъм площада зазвъня камбаната на градския часовник. Меко и мелодично се носеха звуците в нощна-та тишина. А. Гуляшки, Сб, 219. Два гласа се борят, гонят се, после поемат заедно меко и плавно. РД, 1949, бр. 47, 4. Къщата,.., беше тиха. Само голямото махало на часовника, окачен на стената, меко тракаше под стъклото. Ем. Станев, ИК I и II, 243. Беше още рано;..; под сянката край водата, полъхваше влажна топлина, водата шуртеше от лъскавия чучур меко, приепие -но. . Д. Талев, ЖС, 207. Те [стопаните] разпрегнаха добитъка и подкараха стадата към корията, където под разлистените дъбови корени меко клокочеше плитка бара. А. Гуляшки, СВ, 9.
6. При глаголи грея, пека, светяи под.
— не много силно, умерено, приятно. Един есенен ден,.., когато слънцето пече меко,.., Сали Яшар стоеше на пейката си и забеляза, че към него се приближаваш§ Дщапар с преметната на рамо пушка. Й. Йовков, ПК, 19. От синьото небе, от слънцето, което грееше меко, без зной и омара, от планината, полето и хълмовете, потънали в пламъци на умираща растителност, лъхаше спокойствие. Д. Димов, Т, 14. Спокойно и тихо беше в тоя кът, меко осветен от матовия глобус на лампата. А. Гуляшки, МТС, 92. Небето беше облачно от край до край, златният кръст на близката църква светеше меко, без блясък в здрачно-то утро. Д. Талев, С, 134.
7. Езикозн. За произнасяне, за изговор — по мек начин; небно, палатално. Някои съгласни изговаряше меко както в родния си диалект.
МЕКОДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Малодушен. Мекодушният Стефан не можеше да изтрае тоя човек и предпочете да се върне в Сливен. Д. Неми-ров, Б, 39. Може смело да се твърди, че при трагични зрелища по-мекодушните хора не издържат. А. Страшимиров, Съч. V, 297.
МЕКОКОСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е с меки кости.
МЕКОСТ, -тта , мн. няма, ж. 1. Качество или състояние на мек (в 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 знач.); мекота. Про-тивоп. твърдост. Полека-лека той се свикна с длъжността си,.., доби свобода и мекост в обноските. Ив. Вазов, Съч. X, 162. Елементите, от които авторът [Васил Друмев] е създал тия два типа [Петър и Иван], единият готов, от мекост на характера.., да иде до престъпно малодушие, другият безпощаден в своята енергия и решителност, той ги е намерил в себе си. К. Величков, ПССъч. VII, 78. Тоя характер на оригинала [на Верхареновите стихотворения] не може да се предаде с руска реч, чиято сила е не в енергията и не в резкостта на образите, но в мекостта, в лекостта на преходите от образи към чувство, от мисъл към настроение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 142. Мекост на кожите. Мекост на месото.
2. Фон. Допълнителна артикулация на звукове в човешката реч чрез повдигане или преместване на средната част на езика към твърдото небце. Мекостта на българските съгласни, която, сравнена с мекостта на съгласните в другите славянски езици, е средна по сила, разнообразява мелодията на изречението и я прави по-звучна. Т, 1954, кн. 5,27.
МЕКОСЪРДЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е с меко, добро сърце, благ, добър характер; добродушен, добро-сърдечен. По характер добряк, мекосърде-чен, той се лишаваше от полководческа дарба, но обладаваше здрав ум. Ив. Вазов, Съч. XIV, 17-18. Трепкат възоудено сърцата на запасните. Чуват се провиквания. Бъклици с вино се разнасят от уста на уста. Плачат мекосърдечните жени. Старците благославят. Всички са се събрали да изпратят момчетата. Елин Пелин, Съч. V, 97. Сгънах одеалото си и хвърлих последен поглед в килията. Четири голи стени и малка олющена стомна със счупено гърло, която ми бе донесъл един мекосърдечен стражар. Ем. Манов, ПЯ, 5. С подкован ботуш тъпчеха новите властници мекосърдечните добруджанци. А. Каралий-чев, СоАСЕП, 234.
МЕКОТА, мн. няма, ж. Качество или състояние на мек (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 знач.); мекост. На около двеста метра пред нас започваше гъста букова гора. Тя ни теглеше с мекотата на падналата ланска шума. Д. Жотев, ПМИ, 113. Той пое вързопа с разтреперани ръце, непохватно, усети мекотата на одеялото. В. Ченков, ПС, 132. „Отче наш, иже ecu на не-беси, да светител имя твое...“ — Ясно се чуваха и женски гласове, които се отделяха с мекотата си. М. Смилова, ДСВ, 81. Букът е започнал да жълтее и в пастелната мекота на неговите багри тук-там плам-теят диви круши. С. Сивриев, ЗСБ, 135. Вазов не изменява на себе си в способността да пленява с нежността и мекотата на езика. К. Величков, ПССъч. VIII, 139.
