МЕКИЧАРНИЦА ж. Заведение, в което се приготвят и продават мекици. Животът в този град започва необикновено рано сутрин. Отварят се разни кафенета, мекичарници и други дюкянчета,.. тръгват количкари със зеленчук и постепенно улиците се изпълват с народ. Г. Белев, КР, 85. На другата страна светеиге мекичар-ницата на бай Гарибалди и острият утринен въздух донасяше мирис на шарлан и пържено тесто. Сг. Дичев, ЗС II, 717. А тая година в Преспа стана вече истински панаир.. Разтичаха се преспанци да отварят страноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по двориищта ахчийници и мекичарници. Д. Та лев, ПК, 303-305. Обидиха мекичаря Щерю Кацаров .. Защото отворил мекичарницата два часа по-късно. Постоянните клиенти и на мекичарницата взеха да мърморят. Й. Попов, ПЧ, 18.
МЕКИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мекичар или до производство и продажба на мекици. Мекичарска тава.
МЕКИЧЕ, ми. -та, ср. Умал. от мекица; малка мекица, мекичка. Чудна, чудна песничка! Тя ви напомня за свободния ден,., и песните на хора, и мекичето, което си купувате при църковните врата и което излапвате с такава сладост. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 5.
МЕКИЧКА ж. Умал. от мекица; малка мекица, мекиче.
МЁКИЧКО. Нареч. от мекичък. — Хубаво вози, мекичко. не бях се качвал на такова нещо. И. Петров, МВ, 214. Другарят Радинов рече, че във фабриката и в нашата партийна организация положението като че ли не е благополучно. Нещо такова каза другарят Радинов — мекичко, дипломатически. Ем. Манов, ДСР, 141.
МЕКИЧЪК, -чка, -чко, мн, -чки, прил.
1. Умал. от мек (в 1, 2 и 3 знач.). Сетне й [майката] постилаше някоя мекичка дреха до огнището. Галената дъщеря сядаше там и почваше да дреме. СбХ, 101. И като отпращаше напред тънки конусчета дим, крадливичко поглеждаше към онова, мургавичкопю, с бялото и мекичко вратле. Д. Калфов, Избр. разк., 256. — Виж ги, като шопари са се угоили. Зер, има хляб в княжеския дворец, беличък, мекичък — втурна се една висока кокалеста жена към Найден и заби показалец в рамото му.
В. Геновска, СГ, 76. — Ех, ама и кравайчето ни, видиш ли го какво е мекичко, като симид-че е. Т. Влайков, Пр 1,253.
2. Като същ. мекичко ср. Обикн. с предл. н а. Меко място. Натруфената дама дръпна край-чеца на закаченото си жакетче, подпря глава на мекичко и притвори лъскавите си мигли. Г. Караславов, СбСг, 19. — Е, живо здраво, Петко — обърна се баба Суса и подвикна на Атанаска. —Дай възглавничката. Дай да седне на мекичко госта. Кр. Григоров, И, 78.
МЕКИШ м. 1. Широколистно декоративно дърво или храст с едри дланиевидни листа, чиято дървесина се използува за изработване на дребни предмети. Acer tataricum. Милор трепна — чу съвсем ясно цвъртенето. Бе застанал пред тъмнота грамада на дърветата, слушаше как под тях, под загниващите клони на габъра и мекиша, шумоляха и скърцаха гризачите. Г. Мишев, ЕП, 261. Хълмовете бяха обрасли с мекиш.
2. Само ед. Бот. Род декоративни дървета и храсти от семейство яворови. Acer. Леха от мекиш.
МЕКЙШЕВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мекиш. Мекишеви дървета.
МЕКО нареч. 1. С меки постелки. Про-тивоп. кораво, твърдо. Той минаваше под сянката на акациите,.., хвърляше се и ляга-ще ца една пейка, удобно и меко постлана. И. Йовков, ПК, 10/. Като наближи зимата, язовецът се приготвя за зимен сън. Предвари-телно постила меко жилището си и си приготвя малък запас храна. П. Петков, СП, 20.
2. Като сказ. опред.: а) Означава, че някъде се усеща, чувства меко време, Противоп. остро. Меко и топло е навън. Баба Марта е дошла. Т. Влайков. Пр I, 193. В колата на Влахов ме се приспа. Влахов свали стъклото и влажният вечерен въздух меко заудря лицето му. А. Наковски, БС, 132. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща нещо меко (обики. при седене, лежане). Противоп. кораво, твърдо. Седа ли се на софра, най-напред ще седне дедо Дичо, а една от снахите ще му подложи възглавничка, та да го не убива, да му е меко. М. Георгиев, Избр. разк., 45.
3. При падане, движение — без трясък, без сътресение. Видя само, че нещо бяло се мярна между учителката и офицера и меко падна на земята. Й. Йовков, Разк. III, 15. — Готов е — каза агентът, като провери пулса на удушения и пусна ръката му: тя меко тупна на цимента. X. Русев, ПЗ, 156. Прошумоля ветрец в клоните на дървесата,., пряспа ароматна вълна влезе в стаята. Някъде навън меко пре-трополя волска кола и заглъхна. К, Константинов, СЧЗ, 119. Наоколо, печално и тихо, звучеше песента на щурците и само стъпките на Желязко и Латинка отекваха отмерено и меко в пепелта на дълбокия коловоз. Г. Караславов, СИ, 194-195.
4. Прен. При глаголи гледам, п о-глеждам/погледна, казвам, река и под. — с доброта, добронамереност, без злоба, омраза; нежно, гальовно. Той ме изгледа по-меко и казва ми няколко думи. Т. Влайков, Пр I, 144. Напред вървеше едър като планина матрос с килната към темето фуражка. Яката челюст,.., и изпъкнали мощни скули придаваха особена суровост на лицето му, а очите гледаха меко изпод големи, черни вежди. Д. Добревски, БКН, 9. Когато забележим нещо добро, разумно, ние можем да се намесим, да посъветваме, да въздействуваме... Разбирате ли? Погледна я меко, окуражаващо. Б. Болгар,
