хляба (баницата) мекото търся (зная). Разг. Лесното и най-изгодното (търся, зная).
— Планът ще бъде изпълнен! — обявява инженерът.. Инженерът вече има опит, инженерът знае къде е на хляба мекото. Н. Тихолов, ДКД, 70. От меки нокти (нокте); от меки пъне. Диал. От най-ранно детство. Пипам с <меки> ръкавици. Книж. Постъпвам, действувам внимателно, деликатно. — Шумка да шумне, ще стреляте.. — Ще съобщя още в зори на околийския, че не пшгаме с меки ръкавици. Трябва да се знае кой е кметски в Гор-ненци... Кр. Григоров, ОНУ, 136.
— Стамболийски е виновен, Стамболийски! Трябваше на времето да изколи тези разбойници.. — Прав си! — одобрително каза Милин. — Той пипаше с меки ръкавици, затова пък те му отрязваха главата. X. Русев, ПС, 53. С меки очи. Който има мекушав характер; отстъпчив, добродушен. Девица, която бленува меки ръце, не може да не бъде и с меки очи. Тя все още се поблазни от нещо, за да му падне в ръцете като голо голишарче. Сг. Чилингиров, ПЖ, 53. — Пък ти му откажи веднъж засякога, та да не дрънка вече, — обади се госпожата... — Ами ти, с твойте меки очи, обещаваш сякому, па... Т. Влайков, Сьч. II, 166. С меко сърце. Диал. Отстъпчив, добродушен. — Инак госпожата не беше с много меко сърце ..Но за Ханси тя душата си даваше. Сг. Даскалов, ПЯ, 140.
— Друга (остар. и диал.) форми: мяк.
МЕКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Блея. Негово високопреосвещенство още по-сил-но изви главата му нагоре,., и каза: — И пръчът знае да мека... но не знае да вика: „Ха вълна!“ Т. Харманджиев, КЕД, 134.
МЕКАМ м. Диал. Макам. Или пък някоя циганка с шалвари от зелен или гювез атлас,., извила оня мекам — „кюмюргьозлу севдим“ и току видиш, че някой италианец впил поглед в бляскавите нейни очи. М. Георгиев, Избр. разк., 241-242. Ако ма попър-жаш, бар с мекам ма попържай. (Казва са на грубияните). П. Р. Славейков, БП I, 15.
МЕКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ от мекам. Цяла нощ валя. Училището беше необичайно тихо... „Даная“ — владишката коза — единствено нарушаване тишината с милозливото си мекане. Н. Стефанова, РП, 100.
МЕКЕРЕ, мн. -та, ср. Разг. Грубо. Под-лизурко, мазник, подлец. Стоян бил наречен от съселяните си с прякора „Миралая“, полковника, понеже бил много ленив. Той бил мекере — доносчик, шпионин на турците. Зл. Чолакова, БК, 124. Маджурина отмята качулката на нападателя, познава онова мекере Никола Керанов, хваща едрата му лъвска глава и я удря в стобора.
— Гад, ще плачеш за чуждия имот, а? Д. Вълев, Ж, 59. —Да, сега ясно се вижда. Бич държи в ръката си това султанско мекере... Ей го пак! Удря. Напомня ли ти това за твоя път до Диарбекир, стари заточенико? Ст. Дичев, Р, 130-131.
— От араб, през тур. шекаге 'товарен добитък'.
МЕКЕРЕДЖИ`ЙСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. и диал, Който се отнася до мекере джия. — През деня си бяхме ходили да возим брашно за аскеря, там ния ся срещнахме с едни мекерджийски кола. Ил. Блъс-ков, ИС, 46.
МЕКЕРЕДЖЙЯ, -йята, мн. -ии, м. Остар. и диал. Човек, който се грижи за обоза. Мекереджии влекат угрижени военните запаси с посталите добитъчета по крепостите! Ил. Блъсков, ИС, 44.
— От араб, през тур. теккагеа.
МЕКИК1, мн. -ци, м. и мекйка ж. Остар. и диал. Мекица. — А — ето бе, ето!
— нагаждаше повечето пъти Теофил единия си джеб на панталона — .. или предлагаше безформената си маслена фуражка, заприличала вече на мекик — да му поставят в нея триста и шестдесет грама ситна захар. Д. Калфов, ПЮН, 13.
— Вер. от тур. шеюк.
МЕКИК2, мн. -и, м. Диал. Совалка за домашен стан.
— От Вл. Георгиев и др.. Български етимологичен речник..., 1971.
МЕКЙКА ж. Остар. и диал. Мекица; мекик.
МЕКИКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Мекичар.
— От Ст. Илчев и др., Речник на остарелите, редките и диалектните думи..., 1974.
МЕКИЦА ж. Тестено произведение от разтеглено втасало тесто, пържено в обил-на мазнина. Стоеше на пазара, дето пържеха мекици. Ем. Станев, ВТВ, 6. Много пъти сутрин в училището децата си купуваха ба-нички и мекици и лакомо закусваха. Ив. Димов, АИДЖ, 10. Готово тесто за мекици.
МЕКИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който прави и продава мекици. Към края на сергиите бяха наредени мекичарите — те всички викаха, та се деряха — чудеха се как да си похвалят стоката. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 239. Пред малка дъсчена барачка, в единия край на буренясало празно място, мекичар пържеше мекици. О. Василев, ЖБ, 91. Обидиха мекичаря Щерю Кацаров. Не само обидиха човека, но и го разтрепераха. От нерви взе да прокъсва мекиците и си опари едната ръка с пръска олио. И. Попов, ПЧ, 18.
МЕКИЧАРИН, мн. мекичари, м. Остар., сега диал. Мекичар. — Защо ти стана мекичарин? .. — И аз не знам, Тодор-чо. Помня, че един ден си рекох на моя Вътка: „Тая Кула, нашата, става богата.., я да правим мекици и брнички — кой няма да купува благо нещо“. И. Вълчев, РЗ, 144.
МЕКИЧАРКА ж. Жена, която прави или продава мекици.
