на четвъртия пръст на ръката след средния. Първият пръст ся казува палец, вторият — указателен, третият — среден, четвъртият
— мезинец. П. Р. Славейков, ПЧ, 49.
МЕЗЛЙЧ м. Остар. и диал. Меджлис. Той участвувал в „мезлича“ и поддържал връзка с българските първенци в Пловдив и особено с челеби Георгаки. Н. Хайтов, А, 48. Макар да не заседаваше в градския мез-лич, гдето единствен митрополитът грък представляваше християнското население, старият чорбаджия имаше много приятели между знатните бейове и те се вслушваха в думите му. А. Христофоров, А, 60.
— Други форми: мсзлйк, мсзлйш.
МЕЗЛИШ м. Истор. Меджлис. „Той, кучето недно, пред бащата на момичетата и пред цял мезлиш докара думата тъй, като че аз съм бил намесен в тая работа.. Целият мезлиш стана против тая дума и ме оправда, аз съм прав пред очите им.“ Ц. Гинчев, ГК, 156-157. Две неща бе сполучил Пеев: успя да засили влияниепю си пред местните власти, които вече не пропускаха да го канят в мезлииш и стана най-влиятелната личност в града. П. Мирчев, Е, 148. На втория ден беше, когато Ахмед чауш съобщи като „тайна“, че тримата комити са откарани за Търново, в големи-я мезлиш. 3. Стоянов, ЗБВ III, 99. // Разш. Домашен, семеен съвет. — Даскал Стефане... Ела у дома на мезлиш. Викат те. — Кой ме вика? — тати, вуйчо Лазар, докторът и Донко Петров учителят. Д. Немиров, Б, 46.
— Други форми: мсзлйк, мсзлйч.
МЕЗЛЙШКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Който се отнася до мезлиш. В кръга на нашите мезлишки политици, пастире и чор-баджие са говори, че сойтарите на И. В. Султана,.., са решиле да възобновят неговото политическо съществование на основите на вашия букурещки (?) дуализъм. Хр. Ботев, Съч. 1929,258.
МЕЗО-. Първа съставна част на сложни термини, които означават средна величина или промеждутъчно положение във времето и пространството, напр.: мезодерма, мезозавър, мезолити др.
— От гр. дбсго<; 'среден'.
МЕЗОДЕРМА ж. Анат. Средният зародишен пласт между ектодермата и ендодер-мата на зародишите на многоклетъчните животни (освен гъбите, мешестите ) и човека. Трите типа червеи (плоски, кръгли и прешленести) се характеризират с кожно-мускулес-та обвивка на тялото, която служи и за опора. Тялото на тези животни е изградено от трите зародишни пластове — ектодерма, мезодерма и ендодерма. Зоол. VII кл, 149.
МЕЗОДЕРМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Който се отнася до мезодерма; мезодермен. Паренхимът има мезодерма-лен произход.
МЕЗОДЕРМЕН, -мна, -мно, мн. -мни.
Анат. Прил. от мезодерма; мезодермален. Първите мезодермни мозъчни тумори нямат голямо практическо значение. Б. Кърджиев, ОПА, 458.
МЕЗОЗАВЪР, мн. -ври, след числ. -въ-ра, м. Палеонт. Изкопаемо животно, напомнящо гущер, с дължина около 1 м, живяло през късния карбон в пресни водоеми на Южна Африка и Южна Америка.
— От гр. |1Ел£ + аспю^ 'гущер'.
МЕЗОЗОЙ, -оят, мн. няма, м. Геол. Четвърти период от геоложката история на Земята, през който се очертават основните линии на съвременните континенти от големите океански понижения, обогатява се растителния и животинския свят с нови видове. В началото на мезозоя през триасовия период сушата заемала най-голяма площ в цялата история на Земята. ОБиол. X кл, 136. Предците на днешните над 3000 вида гущери са се появили на Земята за пръв път в края на мезозоя, по време на царуването на гигантските гущери. П, 1979, бр. 27, 9. Разпределението и добивът на нефта и газа по отделни геоложки формации е както следва: в палеозоя — 30%, в мезозоя — 17 %, в терциера — 53 %. П. Мандев, СПВ, 56. Досега в наслагите на мезозоя в България,.., са намерени останки от влечуги само в горната креда при Сомовит. Пр, 1954, кн. 1,75.
— От гр. мезо + £(от| 'жинот'.
МЕЗОЗОЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от мезозой. Следващата ера от историята на Земята се нарича мезозойски или ера на средния живот.. Най-характерно за мезозойската ера е силното развитие на влечугите. Д. Божков, ПЖ, 15. Мезо-зойско време. Мезозойски формации.
МЕЗОКЕФАЛИЯ ж. Антроп. Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината на долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са средно големи в сравнение с възможно най-голямата и най-малката. Софийска група. Заема високо плато на Северозападна и Югозападни България и Северна Македония. С типична мезокефалия, среден индекс 78, с глава закръглена в темето. П. Делирадев, В, 35. Търновска група. Среща се най-вече в Търновск-о.. Отличава се с мезокефалия (средногла-ви), която клони повече към брахикефалия.., с особена полусферична форма на главата. П. Делирадев, В, 34.
— От гр. мсзо+ хЕфаХд 'глава'.
МЕЗОЛЙТ м. Геол. Средната епоха от каменния период, преходна между палеолита и неолита, през която започва употребата на лъка и стрелата, и на масивни оръдия на труда от кремък. Знаеха [момчетата], предстоеше отново, за кой ли път, да изслушат урока му [на учителя], да чуят пак за първия период от праисторията на човека, наречен палеолит — старокаменната епоха:
