течната кашица, която се получава при мездренето на кожата, непретопеното масло е съвсем светложълто на цвят. Пр, 1954, кн. 1, 32.
МЕЗДРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Който се използува за отстраняване на тлъстини от овца или говедо. За правилното третиране на кожата трябва да се въведат мездрилни .. машини. С мезд-рилната машина по-добре се отстраняват подкожните тлъстини. Пр, 1954, кн. 1, 40.
МЕЗДРЯ, -иш, минхв. -их, прех. Диал. Отделям месо от заклана овца за пастърма и тлъстина за лой.
— От Н. Геров, Речник на блъгарския язик, 1895.
МЕЗЕ, мн. -та, ср. Закуска или салата при пиене на спиртни напитки. На Трифон Зарезан Н-ската винарска изба курдисвала една бъчва с червено вино насред главния площад,.., а Н-ското стопанство кротвало върху нарочно скованите „за целта“ маси разни студени закуски и мезета (сирене, сланина, варени подлютени пилета, туршии, ръжени хлебчета). А. Гуляшки, ДМС, 124. Господин Иванчо бе крайно недоволен от суматохата в заведението. Докторът се смя от сърце и поиска рокфор за мезе на бирата. Ем. Станев, ТЦ, 8. Взе от кошницата една кесия с фъстъци ..: — Заповядайте, другари, мезе за виното! К. Калчев, ДНГ, 105. Прасната, изпържена риба беше отлично мезе, но скоро се свърши. К. Колев, М, 90. Влезеш ли в критска къща, не мисли, че бързо ще излезеш, освен ако не искаш да нанесеш кръвна обида на домакините. Още от вратата те слагат трапезата
— и започват мезетата: риби, калмари, октоподи, какво ли не, лее се рицина... Отеч., 1987, кн. 19, 5. // Разш. Безалкохолна напитка при пиене на спиртни напитки. От него научих, че лимонадата била много хубаво мезе за мастиката. К. Калчев, ДНГ, 101.
О Вземам / взема на (за) мезе някого.
Подигравам се, надсмивам се на някого.
— Частниците са ни взели на мезе. Хо-хо, казват. Хи-хи! Изорахте ли? А. Гуляшки, МТС, 44. И еничаринът се заизмъква от човешкия кръг изпод подигравките. Щом си отиде агата, хората се смълчаха, вече нямаше кого да вземат за мезе. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 110. Мезе в устата, правя (направям) някого. Правя някого предмет на постоянни шеги, подигравки. Много добре е виждал, че народният учител често е бивал „мезе в устата на властниците“, .. И именно това тормозене, преследване на учителя Страишмиров не е могъл да търпи. СбАСЕП, 18. Ставам / стана съм <за> мезе <в устата на хората>; ставам / стана мезе в <иа> хорските уста. Изпадам в положение да се говори за мене много и с насмешка или подигравка. — Пак ти казвам, ако искаш, ела да живееш при нас — каза тя бързо и добави: да не ставаме мезе в устата на хората. Тук аз няма вече да се върна. В. Геновска, СГ, 505. — Подиграват ме — още по-мрачно каза Иван. — Не искам да ставам мезе в устата на хората. М. Марчевски, П, 260. Искаше му се да срещне някого от no-главните еснафи,.., и да му се оплаче.. Ще повярват ли те на мъката му? Ще дадат ли ухо на думите му? Няма ли и момичето да стане мезе на хорските уста? Ст. Чилингиров, ПЖ, 73.
— От пер. през тур. meze.
МЕЗЕЛИК, мн. -ци, м. Диал. Мезе. Младен поднесе на Прангата стол да седне, па се разтича да приготви нящо мезелик и да донесе да се почерпят. Т. Влайков, Съч. Ш, 277. Домакинята —.. — бе поставила в средата на масата три печени пуйки, пълни с ориз, а край тях — гълъби, разпънати и сплеснати като пържоли, гълъби
— пълни с булгур и вкусни треви, цели тави със салати и „мезелик“, пие. пържени кокоши дреболии. Г. Готев, ПШ, 34. Влезе ли в къщи, и софрата тряба да бъде готова; отгор нея ще има шише с ракия, неьцо за мезелик. Ил. Блъсков, ПБ I, 98. Един арапин поднесе на ефендиите на едно столче мастиха и различни мезелици и те захванаха да се разговарят и да се смеят. Св. Ми-ларов, СЦТ, 95.
— Тур. meglis. — Друга (диал.) форма: м е з е л й к.
МЕЗЕНХИМ ж.АндтСъединителна тъкан в зародишите на повечето многоклетъч-ни животни, която дава начало на различни форми съединителна тъкан, на кръвоносните съдове, гладкия мозък и др. Съединителната тъкан заедно с разположените в нея кръвоносни съдове се нарича мазенхим на черния дроб (строма). Л. Митов и др., ВБ, 321. Туморите могат да се дължат на разрастване както на мезенхима, така също и на епителната тъкан. Б. Кърджиев, ОПА, 361. В началото тя [теменната кост] се състои само от млада съединителна тъкан (мезенхим). Ал. Гюровски, АЧ, 81.
— От гр. pecoq 'срсдон'+ 'сливане, напълване'.
МЕЗЕНХИМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Анат. Който се отнася до мезенхим. Витамин Е (токоферол), участвува при образуването на мезенхимната тъкан. Б. Койчев, ft, 39. Ние разделяме туморите по строежа им на две групи: епителни и мезенхимни, всяка от които пък разделяме на доброкачествени и злокачествени. Б. Кърджиев, ОПА, 381.
МЕЗЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от мезе. Малко подир това дойде и едно момиче,.., донесе мезенце и се ръкува с мене тоже. Ив. Вазов, Съч. XVI, 8. — Ние на гола ракия не те каним — виж само какво мезенце носим. — И той измъкна от пояса си две пресни краставици. Г. Караславов, ОХ III, 26. Сръчно наточ-и от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино, напълни шишенцето на доктора,.. — Заповядай, докторе. Наздравичка!.. Мезенце ли искаш? А. Каралийчев, НЗ, 103.
МЕЗИНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Название
