Page:RBE Tom9.djvu/292

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МЕЖДУСЪЮЗНИШКИ 292 МЁЗДРЕНЕ

съюзници. Щом спечелил надмощие над местните военачалници, Плесли Мехмед им отка-зaJl боеприпаси. Но тържеството му в тия междусъюзнически събития било кратко: арнаутските сеймени от неговата собствена войска се разбунтували и преминали към укрепените в Плевен кърджалии. В. Мутафчиева, КВ, 130. Междусъюзнически съглашения.

2. Който се отнася до взаимоотношения, взаимовръзки и под. между съюзници. — В Русия няма нито такова селячество, нито дружбашки съюз, а тук има, има и междусъюзническа комисия, и репарационна банка, и чужди капитали, и меншевизъм в открит съюз с буржоазията! Ем. Станев, ИК I и II, 117. Отношенията между победителите [в Първата световна война] се изостриха още във връзка с въпроса за междусъюзническите дългове. САЩ поиска изплащането на заемите, дадени на съюзниците по време на войната. Ист. IX и X кл, 117.

Междусъюзническа война. Войната през 1913 г. на България с бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния. Фердинанд .. въпреки недоволството всред народа дал заповед на 16 юни 1913 г. за нападение на съюзниците в Македония. Така започнала престъпната братоубийствена междусъюзническа война. Ист. VII кл, 117.

МЕЖДУСЪЮЗНИШКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Междусъюзнически. — Безсънните нощи на майките ли не са достойни за вашето изкуство? Или трагедията на Меж-дусъюзнишката война, която донесе толкова незаслужени и тъй велики беди на България? К. Христов, ПП I, 13. —Ако има правда и законност в тая злочеста страна, за престъпното безумие на 16 юни, когато се откри от българска страна Междусъюз-нишката война, цар Фердинанд трябваше да бъде обесен тук. Л. Стоянов, X, 167.

МЕЖДУЦАРСГВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Време от смъртта или абдикацията на един владетел до възцаряването на друг след него. Запазването на вътрешния ред ще бъде сега додето трае междуцарствието главната грижа на Регентството. С. Радев, СББ И, 272.

2. Прен. Безвластие, безредие. Догански, един от организаторите на държавния преврат, имаше важни причини да ликува за успеха му.. В междуцарствието, което от тая заран захващаше, докторът играеше влиятелна роля и първата му [на Догански] грижа беше да освободи Цача из затвора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 206-208.

МЕЖДУЦЕХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който става, извършва се между два или повече цеха. Междуцехов футболен турнир. Между-цехови състезания. II Който свързва два или повече цеха. В текстилните тъкачни и предачни фабрики вътрешнозаводският и меж-дуцеховият транспорт е организиран главно посредством обикновени транспортни средства. ВН, 1960, бр. 2619,2.

МЕЖДУЧАСИЕ, мн. -ия, ср. Време за почивка между два учебни часа в учебно заведение. В къщи пристигна Теменужка. Не бях я виждал от деня, когато ни раздадоха дипломите,.., а ми се стори някак си друга, no-различна от онази Теменужка, която срещах през междучасията на двора в училищния коридор. А. Гуляшки, ДМС, 179. Борис Глаушев и Мария Йорданова бяха дежурни по училищния двор през време на междучасията. Момчетата играеха пред мъжкото училище, момичетата пред женското насреща. Д. Талев, ГЧ, 65. Преди той й звънеше през второто междучасие в училище. Л. Михайлова, Ж, 130.

МЕЖЁРКА ж. Диал. Жена, която е отишла на межа1; межовница.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

МЕЖОВНИК, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който е отишъл на межа1, на тлака; межар. Който гощава най-добре, нему се събират най-много межовници (Т. Панчев, РБЯд, 206).

МЕЖОВНИЦА ж. Диал. Жена, която е отишла на межа1, на тлака; межерка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

МЕЖУРЯ, -иш, мин.св. -их, несв., нёп-рех. Остар. и диал. Мъждея. Нуждата на учението начна да ся усеща и слабата искра на просвещението, что межуреше, стана пламик по някои места. СбПер. п I, 58.

МЕЖЯ ж. Диал. Межда; мездра, отар, ръбеж, синур.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

МЕЗАТ м. Диал. Търг. — Аз цялата им стока на мезат ще извадя. Всичко, дето сте изкрали ще изкарам. П. Тодоров, Събр. пр II, 426. Още вечерта тя [антерия-та] са продаде на мезат в затвора от един циганин, който я разнасяше между затворниците. 3. Стоянов, ЗБВ III, 74.

— От араб, през тур. mezat.

МЕЗДРА ж. Диал. 1. Тлъстина от овца или говедо, от която се топи лой (Н. Геров, РБЯ).

2. Мас (Вл. Георгиев и др., БЕР).

3. Сланина (Вл. Георгиев и др., БЕР).

МЕЗДРА ж. Диал. 1. Межда, межя, отар, ръбеж, синур. Той падна,.., на самата мездра, която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя. МС, 1883, кн. 4,11.

2. Слаба, неплодородна земя.

3. Плодородна нива.

— От араб, през тур. mezrea. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..,, 1971.

МЁЗДРЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мездря. При добиване на масло без претопяване, а само от пресуване на пряспата подкожна тлъстина, особено на полу-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл