МЕДСАНЧАСТ 279 МЕДЯНКА
система, която строго гони и афоресва всяко учение. ДЗ, 18о8, бр. 17, 66.
МЕДСАНЧАСТ ж. 1. Остар. Медицинс-ко-санитарна служба в армията. Постановленията и наредбите, които се издават в интерес на здравето на работниците, се изпълняват от медицинските работници в здравните пунктове, в медсанчастите. ВН, 1959, бр. 2492, 2.
2. Сграда, помещение, където е такава служба.
— От рус. медсанчасть.
МЕДСЕСТРА ж. Разг. Медицинска сестра. Медсестрата .. при бомбардировка на болницата,., с риск сама да загине, е спасила живота на 60 тежко ранени бойци. Г. Караславов, Избр. съч. III, 63. Взех да си мечтая: ах, какъв късмет би било да се разболея и да ме откарат в болницата! Медсестрата ще ме гледа, ще ме храни и облича. Г. Краев, Ч, 153.
— От рус. медсестра.
МЕДУЗА ж. 1. Морско мешесто животно, което има полупрозрачно тяло с форма на чадър или звънец и с пипала от долната страна, размерите на което са от няколко мм до 2-3 м. Грамадната синкава медуза плуваше в прозрачната вода, съвсем близко до лодката. П. Вежинов, ДБ, 126. Непосредствено под повърхността на водата се носят от теченията призрачните силуети на медузите. П. Коларов, РП, 3. На другия ден морето притихнало,.. Водата блестяла като прозрачна коприна,.. И медузите подали чадърчета, залюлели крачката си из слънчевата вода. Ст. Станчев, ПЯС, 103. Най-голямата черноморска медуза .. — има ширина на камбанката си до 40 см. К, 1963, кн. 4,15. Медузата е хищник, койпю парализира жертвите си с парлива течност, изпускана от пипалата. Д. Спавчев и др., БМ, 43.
2. Само мн. Зоол. Клас безгръбначни животни от типа мешести, който обхваща около 200 вида, разпространени в световния океан. БсурЬогоа. Появили са се [в старата бра] мекотелите, медузите, различните видове раци и най-първичните форми на рибите. Г. Томалевски, АН, 157.
3. Прен. Грозна и свирепа жена (от древногръцкия мит за Медуза — една от трите сестри горгони); страшилище, чудовище. Пред замрежения поглед на Лора се мярка кошмарен образ на съблазнителната блондинка — някаква медуза с коси от светложълти змии, впила червени устни в устните на жертвите си. М. Кремен, РЯ, 394.
— От гр. цёбоисга през лат. теЛ^а.
МЕДУН м. Диал. 1. Животно мечка (Н. Геров, РБЯ).
2. Мъжка мечка; мечок, медуняк. Още по-малко имаше прилика,.., с „чичото“, дето лазеше по колене в кухнята и се правеше на медун, за да разсмива Ангелариевия син. А. Гуляшки, ДМС, 72. Не ходй,.., край бара, / не любй.. рибара, / не седи,.., под дуня, / не любй.. медуня. Нар. пес., СбВСтТ, 928.
3. Прен. Едър, пълен, як мъж. — Какъв медун си бе, брате, вол утрепваш с тая пест-ница, а колана си не можеш да стегнеш като хората! А. Гуляшки, ЗВ, 26. — Може ли така? Само един комунист в такова звено? И как ще излезеш на глава с такива медуни като Кабзата например? Все едно кученце някакво, домашно, да излезе, че да команду-ва слон! А. Гуляшки, СВ, 320.
4. Прен. Сърдит, навъсен, надут човек (Н. Геров, РБЯ).
5. Плашило (Н. Геров, РБЯ).
МЕДУНЙКА ж. Диал. Медуница1, великденче; медуниче, медунка2. По дъбравата се показаха цветовете на игликата, а в no-сенчестите и влажни места цъфнаха меду никите. Кр. Григоров, ТГ, 55.
МЕДУНИЦА1 ж. Бот. 1. Род тревисти растения от семейство грапаволистни, с червени, виолетовосини или розовочервени цветове и листа, покрити с много власинки, които растат в горите или храсталаците, в планински места. Pulmonaria. Особен интерес представлява медуницата, която расте в горите и цъфти през ранна пролет. Ст. Драганов, ФБР, 51.
2. Вид пролетно горско цвете с нежновиоле-тови или бледорозови цветове, което цъфти през времето около Великден и има голямо приложение в народната медицина. Pulmonaria officinalis; великденче, медуника.
МЕДУНИЦА2 ж. Диал. Меденица. Като стигнем, ти ще ми нацепиш дърва, а пък аз ще ти метна в пещта една медуница. А. Каралийчев, ПГ, 78.
МЕДУНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал.
1. Медуница1, великденче; медунка2, медуника. Подранилите пчели бързаха да съберат меда от цветовете на кадънките, медуничетата и метличините. К. Момчилов, ЗК, 34.
2. Люцерна.
МЕДУНКА1 ж. Диал. Пчела. Рояк ме-дунки. Т. Панчев, РБЯд, 206.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЕДУНКА2 ж. Диал. Великденче; медуница1, медуника, медуниче. Къде ще намериш такъв въздух, дето е наситен с нещо свежо и приятно, което извира от гороцветите, от здравеца и папратта,.., от медунките и гергьовчетата. Кр. Григоров, ПЧ, 52.
МЕДУНЧО, мн. няма, м. Поет. Мечок; медун. Срещнал медунчо лисана в гората.
МЕДУНЯК, мн. -ци, м. Диал. Мъжка мечка; мечок, медун. Веднъж издебна най-големия медун на земята, дето му отхлуп-ваше кошерите и лапа ли, лапа от питите, наби медуняка и го повлече за задните крака право къмто Кула. И. Вълчев, РЗ, 44.
МЕДЯНКА ж. 1. Вид кафяв или медночервен смок с дължина 50-70 см, който обитава храсталаци и места, обрасли с висо-
