МЕЕ 280 МЕЖДИНА
ка тревиста растителност и се храни с гущери, мишки, дребни птички и насекоми. Срещу насекомите се прилага и косвена борба, чрез покровителствуване на насекомоядни животни .. като напр, широко разпространеният в Добруджа безобиден и извънредно полезен смок - „медянка“. Пр, 1952, кн. 5, 80. 2. Диал. Водна (речна) змия. — Абе, нищо и никаква речушка. Лятно време пресъхва и в пясъка пълзят дребни зъмчета — медянки ги казваме. А. Каралийчев, НЗ, 138.
МЁЕ, (обикн. удължено) мёе-е-е и повторено мёе-е-е, мёе-е-е междум. За наподо-бяване на звук, който издава коза или яре.
— Много сте глупавички! — каза козата на яренцата си.. Друг път,.., погледнете., да видите кой вика и тогава отваряйте! Обещавате ли? — Обещаваме. Ме-е-е-е! — изврещяха козленцата. А. Каралийчев, ТР, 104.
МЕЖ предл. Диал. Между; междум. Ветрец дръвя ли разклати, /птиче ли пръпне меж листие, / ази да трепвам, горкана! П. Р. Славейков, Ч, 1883, бр. 11, 1043. Де са й зел люта зъмя усойна, /таувапа малка мома,., /до меж двете черни очи,.. / до меж двете тънки вежди. Нар. пес., СбНУ XIVI, 66. „Йопригни кула желязна, / че ма, Милано, заведи / до меж баири високи“. Нар. пес., СбНУ XLVII, 48.
МЕЖА1 ж. Диал. 1. Седянка, тлака; мед-жия, меджо. — Развали, чичко, межана, / че сам и сноща ходила, / и сноща, и вчера вечер. / Учинки ми са дремливки, / сарчаца ми а заспало. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 34.
2. Доброволна, безплатна работа за подпомагане на някого; меджия, меджо (Вл. Георгиев и др., БЕР).
МЕЖА2 ж. Диал. 1. Межда.
2. Леха на нива.
— От Вл. Георгиев и др., Етимологичен речник на българския език, 1986.
МЕЖАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Мъж, който участвува в межа; междалия.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЕЖДА ж. 1. Гранично място между два или повече имота, отбелязано обикн. с по-дълбока бразда, малък ров, засадени храсти или дървета, камъни и под.; синур, слог. Като купих нивата, стопанинът ми посочи къде е междата. П. Велков, СКН, 345. По междите на малките нивици зрееха закъснели диви круши и около тях бръмчеха залутани зли оси. Д. Талев, И, 608. Друг път с търнокоп разваляше всички бразди наоколо и забиваше по-едри камъни наоколо, за да не се поместя междата. Кр. Григоров, ОНУ, 155. — Тая нива е обща... махай се!
— Нема да се махна! .. Жена му, приближила вече, застана уплашена на междата на ораното и неизораното. Ог. Даскалов, БМ, 262.
2. Разш. Остар. Граница. Цепенският кас-трофилакт Теофил, заповедник на ромейс-ките съгледвачи по границата, успя да оплете със злато и обещания трима боляри, чиито крепости се намираха по междата на Самуиловите и Ааронови земи. А. Дончев, СВС, 107. А цар Крум отнесе далек своята победа — и там, додето бе стигнал мечът му, издигна голяма пирамида от човешки черепи, за да личи междата, що дели Галия от българската земя. Н. Райнов, ВБД, 51. Чрез пътя Балканите от межда ще се превърнат в преход от Изток към Запад — една странна, неповторена другаде сплав. В. Мутафчиева, ИКМ, 61. • Обр. Самуил беше пак на междата, която разделяше душата му на две. Д. Талев, С П, 154. Сърцето му се блъскаше буйно в гърдите, в гърлото, което беше стиснато до задушаване.. Той пак се видя на междата между двата си живота. Д. Талев, СII, 303-304.
МЕЖДАЛЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Мъж, който участвува в междия, межап1; ме-жар.
— Други форми: мед жали я, межалйя.
МЕЖДЕЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Съседи, комшии по някакъв имот (ниви, ливади, лозя под.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕЖДЕНЙК, мн. -ци, м. Диал. Белег (камък, дърво и др.) на межда.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕЖДЕНИЦА ж. Диал. Улица, която е затворена в единия си край и няма изход; задънена улица, междина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕЖДИНА ж. 1. Пространство, което отделя едно нещо от друго. Напред са изпратени патрули,.. Откъснати от останалите, те са съвсем самички в неизвестната и препълнена с изненади междина, която дели двете неприятелски линии. М. Кремен, Б, 44. Влизаше се през долния широк отвор на пещерата, а се излизаше от горния, по-тесен, като се минаваше през една тясна и стръмна междина, мъчно проходима за пълни и тромави хора. Г. Белев, ПЕМ, 60. // Спец. Тясно пространство между повърхности на две части от строителни съоръжения и под., оставено с цел да се осигури възможност за движение на частите при сътресения, вибрации, температурни промени, движение на почвата и под. При свързване на отделните елементи на панелната конструкция се предвиждат междини, размерите на които са съобразени с физическите качества на материала.
2. Разг. Процеп, цепнатина, пукнатина. Между туй, долу в избата под училището вече се слушаше шум, тежки блъскания и сега Василев едвам си доизговори: ужасен човешки рев се промъкна из всички междини на пода. А. Страшимиров, ЕД, 91. Кепен-ците откъм улицата бяха свалени, през тесните междини падаха жълти отблясъци на залязващото слънце. Г. Караславов, СИ, 180. От междините на стоборите гле
