на нашите земи са били траки, по-късно римляни и гърци. Р. Димитров, РЗН, 33.
МЕДОДОБЙВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. За стопанство, населено място, район и под. — в който се отглеждат пчели и се добива мед1; медодаен.
МЕДОДОБЙВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е свързан с преработката на медни руди и получаване на мед2. Медодобивна технология. Медодобивен процес.
2. За производство, производствено предприятие и под. — който произвежда или преработва мед-. Тоновете концентрат заминаваха за преработка в медодобивните заводи. Д. Фучеджиев, Р, 12. Центрове на цветната металургия са медодобивният комбинат в Пирдоп и фабриката за олио в Курило. Геогр. X кл, 138.
3. За населено място, област, район И под. — в който е развито добиването на Метала мед и неговата промишлена преработка. Медодобивен център.
МЕДОНОСЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За пчела — който събира цветен нектар и го преработва в мед. В света съществуват над един милион вида насекоми.. Но най-широко се използува медоносната пчела. Б. Бижев, СП, 4. В „Земляци“ той [И. Йовков] караше да звъни медоносната пчела над цъфналата шипка, под която тъкмо-що е изоъхнал раненият войник. СбАСЕП, 439. Когато подухнеше вятърът, те [жълтиците] се удряха една о друга и чудно звънтяха. Сякаш медоносни пчели пееха в градината. А. Каралийчев, МИ, 29.
2. За растение, цвят на растение и под. — от който пчелите събират цветен прашец и нектар; медодаен. Пчелата, която е намерила източник на храна, след като се върне в кошера, съобщава на другите пчели къде и колко далеч са медоносните растения. НТМ, 1961, кн. 7, 32. Калинки и пчели кацаха по скромните бели цветчета на медоносната трева. Л. Галина, Л, 10. Има и дървета, чиито цветове са медоносни и се използуват от пчелите. Пр, 1952, кн. 5, 79-80. А пчелите сега опрашват / медоносния ябълков цвят. Е. Багряна, ВС, 27.
МЕДОНОСЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който е богат на медна руда. Медоносна жила. Медоносни скали.
МЕДОРЁ м. Индив. Гравюра. Кога някой знае добре историята и баснята, той погожда сичките образи, сичките изображения и сичките медорези. Кр. Пишурка, МЛ (побълг.), 208. — Учителко,., дадоха ми един медорез и ми казаха, че като ми го разясните, ще мя научите на една хубава басня. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 208.
МЕДОРЕЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1 .Диал. За глас, звук и под. — който е спокоен, приятен, напевен; меден, благ, сладък. — Амин, — отговори бае Тодор на влезлия в олтаря свещеник и кротко зачете канона със своя тихичък и медоречив гласец. Елин Пелин, Сьч. I,
62.
2. Разг. Който говори спокойно, приятно, благо; сладкодумен, меденоуст.
МЕДОТОПЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с топенето на медната руда или на метала мед. Медото-пияна пещ. Медотопилен цех.
МЕДОТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. 1. Който е сладък като мед; меден. Стръмните места накичиха с медо-точни лозя и овошки и с това врътопчяне добиват изобилна храна и за най-безплод-ните години. Лет., 1869, 133.
2. Който говори приятно, спокойно; сладкодумен, благ, сладък, сладкогласен, медно-гласен, медоточив, медоречив, меден. Нач-наха да тичат отвонка стада християни., толко и заради да си изповядат греховете на тоя чуден духовник и да чуят медоточ-ните и спасителни негови поучения. Неофит Рилски, ОМР, 44. — Ах! Остави ма да оплача тебе, злочесто момиче, тебе, която видях преди малко да просиш,.. — 0, ме-доточни и златни уста! П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 71.
МЕДОТОЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Медоречив, сладкодумен, благ, сладък; сладкогласен, медногласен, медоточен, меден. „Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа,.., твърде много възжелах да видя твое преподобие и да се насладя с твоите медоточиви приказки“. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. Вам беше твърде приятно да ни пеете от една страна медоточивата песен на братството и на съединението и да ни лъжите с добрите намерения. Хр. Ботев, Съч. 1929, 227. Обещанията, обмислени и желани, се лееха из медоточивата му уста и падаха в сърцата на селяните като роса на цвете. Хр. Пелитев, ХО, 38.
МЕДРЕСЕ, мн. -та, ср. 1. Мюсюлманско духовно училище, подготвящо служители за ислямския религиозен култ. Вместо училища, каквито си имаше, занапред Митхад ще иска да ни направи повече медресета. НБ, 1877, бр. 58, 226. Уж беше се учил в медресе, уж корана знаеше, дето е казано: „Храни слугите си със същото ядене, каквото ти ядеш“. В. Геновска, ПЮФ, 27.
2. Сграда, в която се помещава такова училище. Силуетът на града бил разнообразен от будистките храмове с тънки минарета, многоетажните търговски сгради, меоресе-тата. Т. Горанов и др., ПА, 28. Той направи млого джамии, имарета и медресета, изгради три знаменити мостове, раздаде големи суми за милостиня. П. Р. Славейков, СГИ, 21-22.
— От араб, през тур. medrese.
МЕДРЕСЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до медресе. Турците.. нито си умножили народните училища, нито пък им изменили медресенската
