МЕДНОЧЕРВЕНЙКАВ 277 МЕДОДОБЙВАНЕ
гори бяха пламнали, сякаш запалени от есента. Листопадът настъпи и навред из леса човек газеше медночервена шума. Ем. Станев, ПЕГ, 124. Наоколо пълзят медночервени отблясъци — като че ли свети жарава от огнище. С. Славчев, БФ, 245. Скоро изгря и слънцето — медночервено и огромно. П. Вежинов, НС, 195. Целият лагер бе обвит от гъсти облаци черен дим, през които дискът на луната добиваше медночервен цвят. Д. Димов, ОД, 207. Дългото лице на госпожица Дитрих, добило на плажа медночервен цвят, му се стори непоносимо. Д. Димов, Т, 456.
2. Като същ. медночервено ср. Червен цвят с бакърени оттенъци; бакъреночервено. До бараката,.., десетгодишното хлапе на кър-пача внимателно и съсредоточено надуваше вълшебно красив сапунен мехур. По неговата повърхност един слънчев лъч се разлагаше във виолетовосинъо, златнозелено и медночервено. Ем. Станев, ИК I и II, 46.
МЕДНОЧЕРВЕНЙКАВ, -а, -о, мн. -и, прил.. 1. Който има цвета на метала мед с червеникав оттенък. От едно прогнило дъбово чучурче, засипано с медночервеникава шума, течеше бистра струйка вода. Сг. Сивриев, ПВ, 131.
2. Като същ. медночервеникаво ср. Червеникав цвят с бакърени оттенъци.
МЕДО-1. Първа съставна част на думи със значение: който се отнася до мед1, напр.: медодаен, медодобив, медодоби вен, медоносен и под.
МЕДО-2. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до мед2, иапр.: медодобивен, медо-
преработвателен, медоносен.
МЕДОБЕР м. Спец. Процес на събиране на мед при пчелите. Това [настъпването на топлите пролетни дни] оказва решаващо влияние за по-нататъшното укрепване на пчелното семейство и подготовката му за предстоящия медобер. Б. Бижев, СП, 31. • Със съгл. опред. Акациевият медобер трае десет дни, а слънчогледовият медобер — близо месец.
МЕДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до мед1; меден. Като ароматизиращи средства се употребяват какао на прах, ванилия, плодове, мед и др.; полученото ароматизирано масло носи съответните имена — шоколодаво, плодово, медово.
Н. Димов и др., ТМ, 76-77. Медово вино. Медови напитки. Медов сладкиш.
О Медов месец. Остар. Меден месец. — Ние по личен опит говорим, господин Патев — допълни Никола мисълта на жена си и й хвърли залибен поглед, като че се намираше още в медовия си месец. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 94. Няма никак да ни учуди новината, че горещата любов е изгаснала още в медовия месец. Пряп., 1903, бр. 13, 1. Медово стомахче. Спец. Специално разширение в тялото на пчелата, в което се складира и частично преработва набрания при полет нектар. Добре развитото медово стомахче [у пчелата] спомага за складиране и отчасти преработване на нектара в мед. Б. Бижев, СП, 14.
МЕДОВИНА ж. 1. Слабоалкохолна напитка от мед и вода, обикн. подправена с хмел. Предпочиташе [Князът] сладката медовина пред виното. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Бабчор изкара цяла делва с медовина и започна сватбено веселие. Д. Талев, С II, 234-
235. Слуги поставиха пред всеки посланик масичка и я отрупаха с кани рядка медовина и с плодове. И. Вълчев, СКН, 87. „Дай ми, Боже,.., / енно лудо младо, / да не пийе,.. / вино, не ракия — / само пийе,.. / блага медовина!“ Нар. пес., СбНУ ХХХХУ1, 186.
2. Питие от мед, размит с вода.
3. Диал. Мед. Откъм Панчевското възвишение току-що се бе подигнала луната като тукашна погача, приготвена за сватба, зачервена от препичане, помазана с медовина. Кр. Григоров, ПЧ, 54. Леко лети малка пчела, /леко лети по росица, /.. / да събира медовина. Ем. Попдимитров, ПМ, 24. Пчелите смучат сладките сокове от цветовете и ги сбират в кошерите (улеи) си, дето правят медни пити, от които твърдата част са зове сот или вощина, а течната — мед или медовина. Т. Шишков, ПХ (превод), 38.
МЕДОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1,Диал. За кошер, пчелин и под. — който дава много мед1; медоносен. На пчелари пчели са роили / със кошери млого медовити. П. Р. Славейков, НМК, 73.
2. Поет. Който е с дъх, аромат на мед1. От косените ливади / лъхна вятър медовит. Сл. Красински, 30, 106.
3. Прен. За плодно дръвче, лоза и под. — който дава сладки сочни плодове. На предните столове се наместиха „изтребителите“ на сиромашията от старешката бригада, които., превръщат стотици хиляди дивачки на медовити лозови пръчки. А. Ка-ралийчев, С, 104.
МЕДОДАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Спец. 1. Обикн. за растение — от който пчелите събират мед; медоносен. Медо-дайни растения. Медодайна акация. Медо-дайно цвете.
2. За стопанство, населено място, район и под. — в който се добива пчелен мед; медодобивен1.
МЕДОДОБИВ1 м. Добиване на мед1.
МЕДОДОБИВ2 м. Добиване на мед2; медодобиване.
МЕДОДОБЙВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Добиване, получаване на мед2; медодобив2. Предполага се, че медодобива-нето в този край [Малко Търново] е започнало преди нашата ера, когато господари
