МЕДНОБРОНЕН 276 МЕДНОЧЕРВЕН
Медночервен. А в ранното утро, когато гладките води на Дунава станат медноале-ни от изгрева, виждаш как омарата по далечния хоризонт се превръща в стъклено-синя мъгла. С. Северняк, ОНК, 128.
МЕДНОБРОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Индив. Епитет за ахеец — който е облечен в медна броня. Меднобронни ахайци / спряха схватката ужасна, та и битката всеобща. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 34. Седнал съм аз край морето, / а няма в битка no-храбър сред меднобронни ахайци, / ала в съвета пък има други по-добри от мене. А. Разцветников, Избр. пр П1 (превод), 31. Жрецът на Феба пристигна / при платноходите бързи на меднобронни ахайци. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 17.
МЕДНОВРЪХ, медновърха, медновър-хо, мн. медновърхи, прил. Индив. 1. За оръжие, обикн. копие, стрела и под. — който има връх от мед2. Рече, па люшна и хвърли той [Ахил] своето копие дълго, / но лъчезарният Хектор,.., се сниши / и медновър-хото копие му над главата прелитна. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 50.
2. За дърво и под. — на който върхът е с цвят на мед2. "Но застани сега тука и отдъхни си,.. 7 Тъй му богинята [Атина] рече и той [Ахил] я зарадван послуша, / и се възправи, облегнал се на медновърхия ясен. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 49.
МЕДНОГЛАС, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Медногласен; меден, сладкогласен. Малина се намести пред пианото,.. Звъннаха радостни звънчета, медногласа камбанка заотмерва тържествено ритъма. JT. Дилов, ПБД, 167. • Обр. Вилата не е кой знае каква, но има две безспорни преимущества .. един зелен двор с рози .. Меоногласа тишина, син покой. Ем. Манов, ПС, 10. Девойката подхвана медногласа песен.
МЕДНОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Поет. 1. За камбана, звънец, свирка, музикален инструмент и под. — който има приятен, мелодичен глас; медноглас, меден, меднозвучен, сладкогласен.
2. За звук, звън, мелодия, глас или за песен, музика, смях и под. — който е звучен, приятен, напевен; медноглас, меден, сладкогласен. Църковните звънарници възвестяваха идващ празник и звънът им медногласен и съзвучен пъплеше заедно със сенките вечерни по сините недра на планината. П. Константинов, ПИГ, 27. Той обичал земята, ламтял за ниви и пасбища, но още по-ст-растно обичал сладкия медногласен звън на жълтиците. А. Гуляшки, ЗР, 19.
МЕДНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има цвят като мед1, който е жълт, с червеникави оттенъци. Аз виждам как израстват пред мене огрени от знойното слънце, страхотно изправени медножълти скали. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36.
2. Като същ. медножьлто ср. Жълт цвят с меден, червеникав оттенък; жълточервено.
МЕДНОЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. 1. За камбана, звънец, свирка, музикален инструмент и под. — който има приятен, мелодичен звук, тон; медногласен, медноглас, меден, сладкогласен.
2. За звук, звън, мелодия, глас или за песен, музика, смях и под. — който е звучен, приятен, напевен; медногласен, медноглас, меден, сладкогласен. Вик: — Предай се! — И очи враждебни. / Срещу нея зейнали дула. / .. / Но внезапно вик като камбана / нежен, меднозвучен еква там: / — Няма никога да се предам! Бл. Димитрова, Л, 293.
МЕДНОЗЛАТЙСТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е златист с медни, червеникави оттенъци; червеникавозлатист. Червеноармее-цът, като огледа изписаното павурче, пристегнато с меднозлатисти жички, го надигна и се чу как кълка ракията в гърлото му. Кр. Григоров, ТГ, 36.
2. Като същ. мёднозлатисто ср. Златист цвят с меден, червеникав оттенък; червеникавозла-тисто.
МЕДНКОЖ, -а, -о, мн. -и, прил. На който кожата е с цвета на метала мед; червено-кож. Всичко се явило пред очите му, умът му се изяснил. Той рекъл на меднокожия роб: — Иди ми намери бронята, в която бях облечен вчера. Н. Райнов, КЦ П, 40.
МЕДНОЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. На който кожата на лицето е с цвят на мед2; бронзовочервен. Той [княз Бенеамин] цяла нощ четеше законника на Юстиниана.. И с непознати меднолики сирийци бродеше низ предградията на Бизанс. Н. Райнов, В ДБ, 100.
МЕДНОМУРГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. На който кожата е мургава с медни, червеникави оттенъци. Жената на италианския консул — височка, дълго лика, с големи сини очи, а медномургава — напери сочни рамене. А. Страшимиров, Съч. V, 299. Докладваше главният инженер. Освен него., и директора, който седеше до ъгъла на бюропю, мрачно навел медномургавото си лице, Пешо не познаваше другите. Т. Монов, СН, 48-49.
МЕДНОРУДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. За находище, облает, район и под. — който съдържа медна руда, който е богат на медна руда. Резултатите от направените досега сондажни работи .. показват, че новото медно-рудно находище е от промишлено значение. ВН, 1961, бр. ЗОЮ, 1. Медноруден басейн.
МЕДНОЦВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който е с цвета на метала мед; меден, бакърен. Сега едвам различавам лицето му, валчесто и добродушно, като медью-цветна тиква, усмихната на някой плет в горещо, юлско пладне! Л. Стоянов, X, 57.
МЕДНОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има цвят като мед2, който е червен с бакърени оттенъци; бакърен. Буковите
